Решение № 536 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500525 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 6915/28.01.2026г., подадена от М. Г. Р., ЕГН **********, чрез адв. М. Д. срещу решение №4710/27.12.25г., постановено по гр.д.№13609/24г. на ВРС, с което е признато за установено в отношенията между с ответника (сега въззвиник) М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ***, че М. Г. Р. дължи на Ж. И. Н., ЕГН **********, солидарно с „Нова Инвест 2020“ ЕООД, ЕИК 205951480 сумата от 24 500 лева ( двадесет и четири хиляди и петстотин лева ), представляваща главница по запис на заповед от 24.09.2020г. издаден от „Нова Инвест 2020“ЕООД, ЕИК 205951480 и авалиран от М. Г. Р., ЕГН **********, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, № 4182/18.07.2023г. издадена по ч.гр.д. № 9139/2023 по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 17.07.2023г. до окончателното му заплащане, на основание чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа възраженията, направени пред първата инстанция, по отношение редовността от външна страна на ценната книга. Конкретно, че съдържанието на ценната книга е било изготвено предварително, вкл. срещу текста за предявяване на записа на заповед за плащане, издателят се е подписал предварително.

На следващо място, налице е неяснота относно поемателя по ценната книга- дали това е ищецът или представляваното от него дружество. В този смисъл навежда оплаквания, че съдът не е съобразил, че от външна страна менителничният ефект е нередовен. Оспорва и изводите на съда, че ефектът е предявен за плащане. В този 1 смисъл издателят на ценната книга „Нова Инвест 2020“ЕООД изрично е удостоверил, че предявяването за плащане е извършено не от ищеца Н., а от третото лице „Маринов Комерс“ ЕООД. Липсата на представителна власт на лицето, извършило предявяването за плащане не може да се санира с изявление на поемателя за потвърждаване действията на лицето, действало без представителна власт. Мотивите в този смисъл на първата инстанция се оспорват. Оспорват се и съображенията на ВРС, че дори и при липса на представителна власт, издателят и авалистът са знаели на кое лице да извършват плащането след предявяването. Тъй като предявяване не е извършено, към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК липсва изискуемо вземане. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

Въззиваемият Ж. И. Н. е депозирал писмен отговор, чрез адв. Р.. Поддържа доводите, че ефектът е предявен за плащане от поемателя, както за липсата на законова забрана предявяването да се извърши чрез представител. Моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват. Представляват се от процесуалните си представители- съответно адв. Д. и адв. Р., които поддържат становищата си.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по искова молба на Ж. И. Н., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане по отношение на М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 24 500 лева – главница по запис на заповед от 24.09.2020г., с издател „Нова Инвест 2020“ЕООД, ЕИК 205951480, и авалиран от ответника М. Г. Р., ЕГН **********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13609/2024г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 17.07.2023г. до окончателното му заплащане, на основание чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се е твърдяло, че в полза на ищеца- поемател е издаден заповед на заповед от издателя „Нова Инвест 2020“ЕООД, авалиран от ответника.

Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 30.09.2021г. Паричното задължение не изпълнено. Ето защо ищецът предявява иска срещу солидарния длъжник, авалирал менителничния ефект.

С отговора на исковата молба ответната страна е оспорила иска. Оспорва редовността на ценната книга от външна страна, като твърди, че текстът е предварително съставен. Отделно, отново касателно редовността на ценната книга, счита, че е налице неяснота по отношение поемателя по ефекта- дали това е ищецът или дружеството, което Ж. Н. представлява. Оспорва записът на записът да е бил предявен за плащане. В тази връзка акцентира, че издателят „Нова Инвест 2020“ЕООД е удостоверил предявяването на записа на заповед за плащане от трето лице – дружеството „Маринов Комерс“ ЕООД, а не от поемателя по ценната книга. По тези съображения счита, че падежът на задължението не е настъпил. В заключение настоява за отхвърляне на иска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на заявена претенция за установяване на вземане на поемател по менителничен ефект срещу солидарно задължилия се да отговаря по ценната книга авалист. Съставът на въззивният съд намира, че правото на иск е упражнено надлежно, съответно производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Пренесените пред въззивния съд въпроси се свеждат до редовността от външна страна на процесния менителничен ефект, както относно настъпилия падеж на задължението.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че на 24.09.2020г. трето за спора лице „Нова Инвест 2020“ЕООД е издало в полза на Ж. И. Н. записа на заповед за сумата от 24 500 лева, платима без протест на предявяване. Задължението е авалирано при условията, при които е поето от ответника М. Г. Р.. В менителничния документ е обективирано изявлението на М. Г. Р. за това, че ценната книга му е била предявена за плащане на 30.09.2021г., в качеството му на представляващ „Нова Инвест 2020“ЕООД, от „Маринов Комерс“ ЕООД, представлявано от Ж. И. Н..

Съставът на въззивния съд намира, че менителничният ефект е редовен от външна страна и съдържа изискуемите реквизити съгл. чл. 535 ТЗ вкл. относно място на издаване и място на плащане. Записът на заповед обективира поето менителнично поръчителство, удостоверено върху ценната книга.

Възраженията, че документът е предварително съставен поначало са неотносими към редовността на ценната книга. Законът не предвижда пречки текстът на ефекта да бъда изготвен предварително и съдържанието му да бъде предложеното по-късно за одобрение от издателя. Следва да се споделят напълно съображенията на ответника, че съдържанието на ценната книга, като обектираща абстрактна сделка, следва да отговаря на лимитативно определените в закона условия за форма и съдържание(чл. 535 ТЗ), така че да не остава съмнение както за страните по сделката, така и за волята им. Не може обаче да се довода на ответника, сега въззивник, за неяснота по отношение издателя на ефекта. Представеният документ ясно сочи, че издател по ценната книга е именно дружеството „Нова Инвест 2020“ЕООД, което дружество се е задължило безусловно и неотменимо да плати по ценната книга на заповед в полза на Ж. Н.. Действително управителят на дружеството- издател „Нова Инвест 2020“ЕООД М. М. е удостоверил предявяването за плащане на ценната книга както в лично качество( като задължен по ефекта авалист), така и като представляващ издателя. Последното обаче не създава налице неяснота по отношение личността на издателя, а единствено сочи, че М. М. е удостоверил предявяването на ценната книга едновременно за издателя и за авалиста. По агрумент от това, че менителничното поръчителство може да бъде дадено както от трето лице, така и от лицето, чийто подпис вече е сложен върху менителницата (чл. 483 от ТЗ), допустимо е авалът да бъде 3 поет от представляващия издател.

Противно на становището на въззивника, съставът на въззивния съд намира, че съдържанието на ценната книга е ясно и по отношение личността на поемателя. Без съмнение издателят е приел за заплати на заповед на издателя Ж. И. Н..

По въпроса за настъпилата изискуемост на менителничното задължение:

Последователно застъпено в практиката на ВКС е, когато падежът в ценната книга е определен "на предявяване", с акта на предявяването на ефекта се определя самия падеж на задължението и настъпва изискуемостта му/(например решение по т. д.

№ 640/2016, решение по т.д. № 651/2018 на ВКС, Решение №50018/15.07.2024 по т. дело №2116/2022г. на ВКС/, т. е. предявяването на записа на заповед на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на вземането по отношение на всеки от солидарните длъжници – както на издателя, така и на авалиста. Достатъчно е записът на заповед да се предяви за плащане само на издателя, но не и на солидарно задължения с него поръчител. Авалистът, аналогично на поръчителя / в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им – чл.485 ал.1 ТЗ / отговаря както издателя, т.е. считано от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на издателя. Следователно, предявяването за плащане на издателя има действие и по отношение на авалиста- Решение №113/12.07.2017 по т. дело №640/2016 на ВКС. В случая ценната книга е предявена на 30.09.2021г. на издателя, което е достатъчно, за да се подстави в забава и солидарния длъжник.

Търговският закон не предписва определена форма, в която да се извърши предявяването. В практика се приема, че това може да стане неформално и по всякакъв начин -чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; или чрез покана, връчена от нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска или куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на издателя (лично, не чрез другиго)- Решение №112/23.06.2016 по т. дело №1556/2015 на ВКС, Решение №50116/27.11.2023 по т. дело №1138/2022г. на ВКС. Широкият кръг на способи за предявяването на ценната книга сочи, че не може бъде отречена въззможността предявяването да се извърши чрез пълномощник, както е в случая. Видно от съдържанието на документа, записът на заповед е предявен на издателя „Нова Инвест 2020“ЕООД чрез „Маринов Комерс“ ЕООД, представлявано от Ж. Н.. Оспорването на представителното правоотношение между „Маринов Комерс“ ЕООД и упълномощителя Ж. Н., може да се повдигне само от мнимо представлявания доверител, но не и от трето за представителното правоотношение лице/ Решение №291/2.08.2011г. на ВКС по гр.д. № 959/2010г/.

При тези данни, настоящият състав намира, че с предявяване на ефекта за плащане, менителничното задължение е станало изискуемо. Следователно искът, заведени на основание менителничния ефект се явява основателен и следва да се уважи. До същия извод е достигнала първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора в полза на въззиваемия се следват разноски за възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 500 евро.