Решение № 3546 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. С., 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110102316 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 55, ал. 1 (без основание) от ЗЗД:

Ищецът – ФИРМА, в исковата си молба и уточнение на същата от 28.01.2021г. твърди, че между него и множество ФЛ-а, били сключени договори за цесия, с наименование „Договор за вземания от финансови институции“, както следва:

43. Договор за вземания от финансови институции с Е. Ю. М., ЕГН **********, с. А., ул. "А.

У" № **;

45. Договор за вземания от финансови институции с И. С. И, ЕГН ********** , гр. Т., ул. "3 м." № **;

46. Договор за вземания от финансови институции с И. Д. С., ЕГН **********, гр. С., , ул.

„Н. В.“ № **, ет. **, ап. **

47. Договор за вземания от финансови институции с И. Д. А, ЕГН **********, гр. Т., кв. „З I“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **; и

48. Договор за вземания от финансови институции с И. В. Д, ЕГН **********, гр. П., ул.

"Б." № **.

Съобразно изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати 500 (5 Х 100 лева), част от 125 000 лева (5 Х 25 000 лева).

Ответникът - ФИРМА, оспорва исковете:

- те били нередовни;

- липсвал правен интерес;

1

- цесиите били без предмет;

- имало неравноправни клаузи в самите цесии;

- че имало каквито и да са вземания в полза на ФЛ-а, описани в иска;

- договорите не били представени в цялост;

- прави възражение за давност;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Самите договори са еднотипни и са със следното съдържание:

Чл. 1. С настоящия договор КРЕДИТОРЪТ (съответното ФЛ) прехвърля възмездно на ФИРМА (ищеца) следните свои вземания:

1. Всички свои вземания от (тук в има или празно, непопълнено, пространство; или просто не е посочена цифра) дължими поради неоснователно обогатяване на Длъжника за сметка на кредитора и възникнали в периода от 1.1.2015г. до датата на сключване на настоящия договор. Неоснователното обогатяване на длъжника е настъпило вследствие на всички плащания извършени от КРЕДИТОРА по 1) нищожни клаузи по сключени между КРЕДИТОРА и длъжника договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти (независимо от техния вид и наименование, включително такива сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР) в горецитирания период; 2) недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти (независимо от техния вид и наименование, включително такива сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР) сключени между КРЕДИТОРА и длъжника в горецитирания период; 3) без основание.

2. Всички свои вземания от ФИРМА, ЕИК: ***** дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и възникнали в периода от 1.1.2015г. до датата на сключване на настоящия договор. Неоснователното обогатяване на длъжника е настъпило вследствие на всички плащания извършени от КРЕДИТОРА по 1) нищожни клаузи по сключени между КРЕДИТОРА и длъжника договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти (независимо от техния вид и наименование, включително такива сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР) в горецитирания период; 2) недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти (независимо от техния вид и наименование, включително такива сключени от разстояние по смисъла …

(2). В случай, че някое от вземанията, предмет на настоящия договор, не може да бъде прехвърлено поради законови, договорни или други ограничения, то страните приемат, че по отношение на него настоящият договор представлява договор възлагане на съдебно и/или извънсъдебно събиране. В този случай, срещу задължението на ФИРМА да извърши 2 действията по Раздел III от настоящия договор и при събиране на вземането от длъжник, по време на действие на договора или 12 месеца след неговото прекратяване, КРЕДИТОРЪТ му дължи възнаграждение от 35%, респективно 45% от размера на вземането (включително събраните акцесорни вземания произтичащи от него, като лихви) или на събраната част него (в зависимост от предоставения от КРЕДИТОРА пакет от документи по кредита), как го и възстановяване на всички събрани от длъжника разноски по съдебното събиране на вземането. Прихващането на вземането представлява погасяване по смисъла на настоящия член. И в хипотезата на настоящия член, КРЕДИТОРЪТ има всички задължения по Чл.15 от договора, включително няма право да се отказва, опрощава или разпорежда по друг начин от вече присъдени разноски по делата срещу длъжник, като при неизпълнение дължи неустойка по горецитирания член.

Чл. 25. Всички уведомления, писма и всяка друга кореспонденция между страните, свързана с изпълнението на този договор, ще бъде изпращана на посочените в договора адреси.

Чл. 26. Всички изменения и допълнения на този договор се правят единствено чрез писмени споразумения между страните.

Чл. 27. За всеки спор относно съществуването и действието на сключения договор или във връзка с неговото нарушаване, включително спорове и разногласия относно действителността, тълкуването, прекратяването, изпълнението или неизпълнението му, както и за всички въпроси, неуредени в настоящия договор, се прилага българското право, като страните уреждат отношенията си чрез споразумение. При непостигане на съгласие спорът се отнася за решаване пред компетентния български съд.

Настоящият договор се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните.

Оригиналите на документацията (договорите) са представени от ищеца за констатация – в тях няма конкретизация на сумите, евентуално дължими от ответника. Договорите не са съвсем еднотипни, но са с идентично съдържание. Според ответника са налице известни (минимални) разминавания в теста – това е без особено значение, доколкото не е открита процедура по оспорва (чл. 193 от ГПК).

За всяка от сделките има пълномощно, с което ищцовото дружество да уведоми ответника за цесиите.

В исковата молба се твърди, че сумите са дължими поради нищожни клаузи в сключени договори (т. 2-3 – л. 11, гръб – 12, начало) и такива, платени без основание (т. 3). Но, на л. 8, гръб се сочи: по повод на създадените между дружеството (ответникът) и неговите „клиенти“ контакти, бе установено, че последните са предали на ФИРМА суми без правно основание.

В исковата молба се иска да се допусне ССчЕ, като въобще не е дадена индикация, че доказателственото средство се иска за един по-отдалечен процесуално момент. Такава е допусната. В молба то 16.02.2022г. се признава, че размерът от 240 лева на иск е стандартен, но имало някаква идентичност на фактическата обстановка, поради което се моли да се 3 намали възнаграждението (по всички разделени дела) и да се удължи срока за заплащане, моли се и да се даде възможност да се уточни фактическата обстановка. Накрая се иска да се задължи ищецът по чл. 190 от ГПК да представи договорите за кредит.

Предметът на експертизата всъщност е да се установи какво точно е платено от 5-те ФЛ и по кои части от договорите. С други думи, реално да се установи (докато се доказва), какво точно се претендира, а това е недопустимо. В първото производство експертизата бе платена, но не и в останалите.

Както бе обърнато внимание на процесулания представител на ищеца, експертизите се допускат на такава цена, която би гарантирала, че вещите лица няма да откажат да я изпълнят, тъй като в крайна сметка – това е договор за изработка. Общото, за което се сочи от ищеца, всъщност е само фигурата на кредитната институция, която е страна (или се твърди че е) в различните облигационни отношения. То трудно би могло да доведе до „отстъпка в цената“ поради количество. Отделен е въпросът, че по гр.д. № 3101/22г. и по гр.д. № 31678/20г. се констатираха повече договори отколкото са цедентите. Всяка сделка предполага самостоятелно изследване. Последното би било основание за в.л., ако бе изготвило експертно заключение, да поиска допълнително заплащане.

При коректно изготвена искова молба, изложеното относно необходимостта от експертиза, би могло и да не бъде необходимо, ако имаше твърдения, че съответното ФЛ е платило конкретни суми по конкретен договор. Тогава ответникът би могъл спокойно да заяви, че не оспорва плащанията, но възраженията му са само правни – дали съответната престация е следствие от неравноправна клауза или не. Евентуално (но не задължително) бе се стигнало до само до много по-евтина експертиза, която да изчисли процента на оскъпяването.

Първата експертиза обаче вероятно би обхванала и данните, необходими на съда, за да извърши сам съответното изчисление - Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.

Първоначално срокът за реакция на ответника (по реда на чл. 131 от ГПК) бе удължен, именно с оглед огромното количество искове (поне 110), за да може да се изготви адекватно становище (разпореждане от 20.10.2020г.). И по същата причина, но с обратен знак, подобна възможност не бе предоставена на ищеца – никой не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение.

В о.с.з. от 14.02.2022г., в протокола на основното дело (гр.д. № 31678/2020г.) се сочи, че исковете била за недължимо платени 25 000 лева (общо 125 000 лева). Целите (да се разбира по 25 000 лева) суми били платени без основание. Всяко от ФЛ било сключило по няколко договора, но ищецът не можел да ги уточни. Става въпрос за известно за страните и за съда обстоятелство.

В първото по делото заседание – 03.04.2022г., е констатирано следното: … ищцовото дружество твърди, че 5 /пет/ физически лица са му прехвърлили вземания по неуточнен 4 брой договори, като по съответните договори ищцовото дружество не знае каква е цената по договора, колко и кога е платено. ПРЕДОСТАВЯ възможност на процесуалния представител на ищцовото дружество да изрази становище.

Адв. Д.: Съдът правилно е констатирал становището на ищцовото дружество, за което сме представили съответните доказателства. …

Освен това се навежда твърдение, че сумите не били свързани с договори за заем, а плащания по погрешка, но процесуланият представител на ответника отказа, да се приеме това обстоятелство за безспорно. Странното е, че това „ново“ твърдение обхваща всички дела след първото (гр.д. № 31678/20г., което е първоначално, и следващото 2301/22г., чиято единствена особеност е че е разгледано първо в соетветното заседание). Делата са разделени на по 5 или 4 ФЛ, описани в общия иск, по поредност (като са изключени прекратените части от претенцията), а номерацията (на делата) е дадена абсолютно произволно, видно и от цифрите, посочени в петитума, като поредност на договорите.

Абсурдно е да се приеме, че няколко десетки ФЛ случайно (по погрешка) са престирали многократно, непренебрежими суми, в полза на кредитна институция, за която не би могла да се приеме, че е особена хипотеза на домашен консуматив (топло или електроснабдяване).

В тази връзка изрично в протокола бе обърнато внимание на ищеца, че действията му много напомнят изменение на иска и то по основание. от правна страна:

I. Претенциите са допустими, предвид Определение № 60385 на ВКС, IV г.о. от 02.12.2021г. по ч.гр.д. № 4500/21г., а и с оглед предмета си. В мотивите се сочи:

В практиката на ВКС се приема, че съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. … Споделя се разбирането, че когато с петитума на исковата молба ищецът претендира връщането на парична сума получена от ответника при липса на правно основание, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание в този смисъл решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., а ответникът е този, който следва да докаже какво е основанието, на което е получил сумите.