Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 12.01.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 381/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
12.01.2024
В сила
11.01.2024
Състав
Елизабета Кралева, Таня Живкова, Александра Нанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Монтана, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500381 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на адв. Д.А.,особен представител на Р. М. против решение на МРС № 415/25.09.23 г. по гр.дело № 655/2023 г .

Жалбоподателят твърди,че ищецът не е установил както качеството потребител на ответника, така и действителното количество изразходвана вода с оглед противоречивите записвания в документацията на дружеството и липсата на доказателства ,като в тази насока са изложени подробни доводи . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с което отхвърли исковата претенция изцяло ,като се присъдят и направените в производството разноски.

Въззиваемото дружество „В И К „ ООД *чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения в тази насока .Моли съда да потвърди атакуваното решение, като му бъдат присъдени и разноските в производството.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното: Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по същество ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че ответникът е абонат на ищцовото дружество, като от представените доказателства се установява и количеството потребена вода. Приел е,че ответникът е бил известен своевременно за повредения водомер,но не е предприел никакви действия във връзка с неговия ремонт . С оглед отсъствието на абоната отчитането се е извършвало служебно, 1 като на инкасаторите е било известно,че водомерът е повреден .

Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо ,постановено в производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, Закона за водите , Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и Общите условия за получаване на услугите В и К от В и К оператор , одобрени от ДКВЕР с решение от 11.08.2014г.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за неправилно по следните съображения:

Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд ,че ответникът е абонат на дружеството. Действително, по делото не е представено Заявлението за присъединяване , но от приложените документи се установява,чеоще от 2004 г. е извършвано отчитане на използваната вода, като за абонат-собственик е посочен именно ответника. Липсват каквито и да е доказателства, от които може да се направи извод в обратна насока, още повече ,че и не са правени такива възражения , което се установява от показанията на разпитаните свидетели .

В случая обаче съдът намира,че ищецът не е установил конкретния размер на използвана вода от ответника .

Безспорно се установява от представените доказателства / карнет книга/ че за процесния период 03.01.20г. до 04.03.22 г. ответникът въобще не е присъствал и липсва негов подпис в Партидната книга на дружеството. От заключението на вещото лице се установява,че последно отчетени са отчетени показания на водомера са с дата 07.07.2014г. и оттогава досега показанията са записани служебно при повреден водомер . Не става ясно как е констатирана тази повреда, като очевидно до имота инкасаторите не са имали достъп .

Отчитането и заплащането на водата е регламентирано в чл.22-24 от ОУ на ВиК,като при констатирани повреди на водомера се прилага разпоредбата на чл.20 . В случай,че е налице повреда във водомера, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра,като през периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода, с изключение на случаите ,когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26, ал. 2. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10. Безспорно е,че ВиК не е предоставило такива предписания .Действително,свидетелят В. изказва предположение,че е имало такива предписания ,но това не е достатъчно да се приеме ,че е спазена процедурата ,регламентирана в ОУ. Както бе изложено по-горе, в повечето случаи при извършване на проверката инкасаторите са посочвали,че разходът на вода е определен служебно при повреден водомер. Заплащането на услугите "В и К" се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомери- чл. 22 и чл. 23 от ОУ. Съгласно тези разпоредби отчитането се извършва от легитимирани длъжностни лица на оператора в присъствие на потребителя или негов представител за период не по-дълъг от три месеца , като изключение 2 е предвидено за водомeри на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване два пъти годишно . В чл. 23, ал. 4 е предвидено , че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К 2 оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Очевидно в ОУ е предвиден ред , по който отчетът , извършен без представител на абоната , може да бъде извършен , като ищецът при твърденията за неосигурен достъп за целия исков период не се е възползвал от предвидената в ОУ възможност за полагане подпис за отчета на свидетел с посочване трите му имена и адрес. За установяване изразходваното за процесния имот количество вода за исковия период по делото са представени единствено заверени от ищеца копия на водената от него партида , в които няма положен подпис на потребител или негов представител . Извлеченията от партидите , водени от ищеца , като писмени доказателства са частни свидетелстващи документи , които не съдържат неизгодни за издателя си факти , поради което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества изразходвана вода. Същите са изрично оспорени от ответника с отговора на исковата молба , като в тежест на ищеца е да установи верността на съдържанието им . По делото не са представени други доказателства , чрез които да се установява количеството изразходвана вода , за плащането на която са издадени от ищеца фактури . Начина на отчитане и конкретното количество реално измерено според показанията на водомерите не се установява и от заключението на съдебно икономическата експертиза, основано на оспорената партида . Липсват доказателства , които да установяват, че В и К операторът при отчитане изразходването количество вода за обекта е спазил изискванията на чл. 32 от Наредба 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и действащите ОУ .

Ищцовото дружество не е спазило и процедурата, регламентирана в чл.24 от ОУ,която регламентира действията на оператора при неосигуряване на достъп до водомера от страна на потребителя за период повече от една година . Длъжностното лице на ищеца при тази хипотеза следва да състави протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел,като след съставяне на същия, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.

Предвид гореизложените съображения съдът намира ,че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени .Като е приел обратното , РС Монтана е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 415/25.09.23 г. по гр.дело № 655/2023 г . на Районен съд-Монтана ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ В и К „ ООД –*, представлявано от управителя В.И.

,ЕИК * иск срещу Р. М., ЕГН **********с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за признаване за установено съществуване на вземане в размер на 1 007,24 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г., за имот, находящ се в гр.*, ж.к.,, *‘‘, бл.*, вх.*, ап.*, съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и мораторна лихва от 148,01 лв. начислена за периода от 04.02.2020 г. до 14.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 15.12.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4