Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 19.01.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1500/2023
Вид
Решение № 23
Подписан
19.01.2024
В сила
09.02.2024
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.101, ал.6 и ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.101, ал.6 и ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Сливен, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Д. при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д. Административно наказателно дело № 20232230201500 по описа за 2023 година

Производството е по повод жалба на Е. И. П. с ЕГН ********** против наказателно постановление № F676677/24.10.2022г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Бургас, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3829,21 (три хиляди осемстотин двадесет и девет цяло и двадесет и един) лева за нарушение на същата разпоредба. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката П. подала заявление за регистрация и е регистрирана 1 на 20.04.2022 г. с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 20042202096734/20.04.2022 г. В тази връзка била възложена проверка, извършена от св. Д. Х. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, при която било установено, че за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2021 г. жалбоподателката е реализирала облагаем оборот от 52062,16 лева, но не е спазила срока по чл.96, ал.1 от ЗДДС за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, в случая от 01.08.2021 г. до 09.08.2021 г. Жалбоподателката не се е регистрирала по ЗДДС до 09.08.2021 г. и не е начислила дължимия данък.

Проверяващите приели, че на основание чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС от датата на която задълженото лице е подлежало на задължителна регистрация 24.08.2021 г. до датата на фактическата регистрация 20.04.2022 г. лицето е извършило облагаеми доставки, т. е. за периода от 24.08.2021 г. до 19.04.2022 г. в общ размер на 22975,29 лева, в т. ч. данъчна основа 19146,08 лева и ДДС в размер на 3829,21 лева от продажба на сурово мляко на територията на страната. Инспекторът приел, че задълженото лице дължи данък за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата на която е регистрирано от орган по приходите. Задълженото лице не е начислило дължимия данък за извършените облагаеми доставки на сурово мляко за периода от 24.08.2021г. до 19.04.2022 г., които били в общ размер на 22975,29 лева, в т.ч. данъчна основа 19146,08 лева и дължи ДДС в размер на 3829,21 лева. Нарушението било установено на 19.09.2022 г. по повод на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол № П-02002022136142-073-001/19.09.2022 г. Актосъставителката Д. Х. приела, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. За това нарушение на 19.09.2022г. съставила на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение, а колежката й, св. М. И. се подписала като свидетел по съставянето и връчването на акта. Актът бил получен от упълномощено лице на 19.09.2022 г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.

Бургас възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС й наложил наказание „Глоба“ в размер на 3829,21 (три хиляди осемстотин двадесет и девет цяло и двадесет и един) лева за нарушение на същата 2 разпоредба.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице имащо правен интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства и най-вече приложените писмени такива, че жалбоподателката като земеделски производител, не е подала в срок заявление за регистрация по ЗДДС. З а периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2021 г. същата е реализирала облагаем оборот от 52062,16 лева, но в периода от 01.08.2021 г. до 09.08.2021 г. не е подала изискуемата декларация. Съответно това е довело и до неначисляване на дължимия ДДС, който съобразно опредЕ.та данъчна основа е бил в размер на 3829,21 лева. Данъкът е начислен, като фактурите за продажби са били включени в дневника за продажби за м. април 2022 г., т.е. 8 месеца след края на месеца, в който е следвало да бъде начислен.

В този смисъл съдът намира, че е налице извършено нарушение, но то следва да се квалифицира като такова по чл.180, ал.4 от ЗДДС /доколкото данъкът е начислен след 8 месеца/. При така направената констатация относно нарушението, съдът следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и да преквалифицира нарушението и оттам и санкцията за него и да измени НП като определи санкция по чл.180, ал.4 от ЗДДС, а именно глоба в размер на 400 лева, доколкото размерът е 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а 10% са 382,92 лева.

Съдът намира доводите на жалбоподателката за неоснователни.

Въпросът за допуснати съществени процесуални нарушения е бил разгледан от предходния състав, който е приел, че такива са налице, но касационната инстанция е приела, че нарушения на процесуалните правила не са налице, включително и досежно срока по чл.34 от ЗАНН.

Неоснователни са и възраженията на въззиваемата страна, че привилегированите разпоредби не се отнасят до ал. 2 от чл.180, доколкото се касае за нерегистрирано лице. Самата ал.2 препраща към ал.1, която се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление 3 за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, поради което няма пречка привилегированите състави да се приложат и за нарушение по ал.2 на чл. 180 от ЗДДС.

По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а на жалбоподателя адв. възнаграждение. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е с фактическа или правна сложност поради което следва да се определи възнаграждение от 120 лева. За адв. възнаграждение следва да се определи сумата от 700 лева за всяка инстанция, така както е посочена в пълномощното. Тези суми следва да се редуцират съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, към която препраща АПК, доколкото ЗАНН пък препраща към АПК при произнасяне по искане за разноски.

Доколкото с жалбата срещу процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 3829,21 лева е поискано от съда да отмени обжалвания акт като незаконосъбразен и доколкото съдът е постановил изменение на административното наказание от 3829,21 лева на 400 лева, то съобразно цитираната разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът, в случая въззиваемата страна следва да заплати разноските за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска. В настоящия случай, доколкото по делото са приложени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева по АНД № 391/2023 г. и по КАНД № 108/2-23 г., то съответно въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата именно от 626,88 лева за явяване пред въззивната инстанция и сумата 626,88 за явяване пред касационната инстанция или общо сума в размер на 1253,76 лева. От своя страна жалбоподателят следва да заплати на възз. страна сумата от 12,54 лева за явяване само пред настоящата инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № F676677/24.10.2022 г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Бургас 22-0804-005170 от 01.12.2022 год., с което на Е. И. П. за нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3829,21 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като такова по чл.180, ал.4 от ЗДДС и НАМАЛЯВА наложеното наказание ГЛОБА от 3829,21 лева на 400 лева.

ОСЪЖДА ТД на НАП – гр. Бургас да заплати на Е. И. П. сумата от 1253,76 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. И. П. да заплати на ТД на НАП – гр. Бургас сумата от 12,54 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5