Решение № 387 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Николай Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000500760 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 21 от 06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2876/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-1 състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД да заплати на Й. Т.

Л. сумата от 30 000 лв. за неимуществени вреди, по предявения иск при пълен размер на претенцията от 60 000 лв., , представляващи застрахователно обезщетение за настъпило на 04.06.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 60 000 лв. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

Първоинстанционното решение е обжалвано частично само от ищеца Й.

Т. Л., като от съдържанието на жалбата може да се извлече, че страната изразява несъгласие относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди, като моли претенцията да бъде уважена изцяло. Счита, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди под предявения размер от 60 000 лв., е несправедливо по смисъла на чл.

52 ЗЗД и не отговаря на реално претърпените от Л. вреди. Във въззивната жалба се развиват подробни аргументи по съществото на спора. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи предявената претенция. Претендират 1 се разноски.

В законоустановения срок с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк. А. Г. е оспорила жалбата като неоснователна, считайки атакуваното решение за правилно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Решението на Софийския градски съд, е влязло в законна сила в частта, в която е присъдена сумата в размер от 30 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания от ищеца.

С оглед на гореизложеното, основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние, а и тези обстоятелства не са спорни в настоящия етап от процеса.

САС в решаващия си състав намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и това, че решението на СГС се обжалва само частично, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО на автомобилистите" при дружеството-въззиваем, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) ищеца е претърпял неимуществени вреди от описаното ПТП; в) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал.

1 КЗ, а се спори само по това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Жалбата е неоснователна:

В контекста на спорния въпрос в делото, следва да се обсъди изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице д-р К. С., специалист по ортопедия и травматология.

2

От нея се установява, че ищецът вследствие на произшествието е получил изгаряне на площ 10% от TBSA в областта на седалището, двата горни крайника и двата долни крайника; навяхване на шийни прешлени; навяхване на дясна колянна става; охлузвания в областта на двете коленни стави по предна повърхност; охлузвания в областта на лявата предмишница и охлузвания в областта на дясна лакътна става. През периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, вследствие на получените увреждания, както и затруднения и дискомфорт в хигиенно битовото самообслужване, поради наличието на изгаряния в областта на седалището и крайниците, което налага етапни превръзки, които не трябва да се мокрят. Видно от приложените по делото доказателства, при постъпването на ищеца в УМБАЛСМ - Пирогов, той е бил в задоволително общо състояние, контактен, адекватен, афебрилен.

Възстановителния период е настъпил в рамките на 30 дни. Периодът на възстановяване на останалите увреждания според вещото лице е около 20- 25 дни. По делото не са приложени документи, за наличието на трайни последици от получените увреди от ищеца и провеждане на лечение към момента.

В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че в резултат на изгарянето ищецът е имал засягане на мускули и тъкани в дълбочина под кожата, което се класифицира като трета степен изгаряне, която е и най-тежка.

При него, чрез операция с упойка, тъй като това е много болезнена процедура мъртвата тъкан е почистена и след това е направена специална превръзка, която съдържа тонизирано сребро, тъй като среброто е много силен антисептик. В случая не се е наложило повторна операция, тоест правене на пластика да се покрива площта с кожа, с кожа взета от друго място. Експертът е категоричен, че такъв тип изгаряне е много болезнено и дори превръзките се правят с упойка.

По отношение на другата твърдяна травма, която е установена месеци след горното лечение уточнява, че уврежданията на менискуса не се получават при така наречените директни травми, тоест травми, при които имаме охлузване, удар и падане, както е при ищеца. В процесния случай няма такъв механизъм на усукване. Вещото лице изразява становище за липса на причинно-следствена връзка между установените увреждания на ищеца, изразяващи се в дискови хернии и механизмът на причиняването им, с процесното ПТП.

От разпита на свидетеля П. А., приятел на ищеца се установява, че е възприел състоянието му непосредствено след ПТП-то. Л. бил малко шокиран, не искал да говори, бил много нервен и заедно чакали да дойде линейка. В този момент го боляли много ръцете, краката и кръста. Л. бил облечен с дрехи за мотор. След това Л. бил в болница „Пирогов” една седмица и когато го посетил видял нараняванията на ръцете и на гърба на Л.. Боляло го много и пиел някакви хапчета. След катастрофата свидетелят го возил един, два пъти, за да му сменят превръзките. Твърди, че след като го изписали от болницата ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си и приятелите му се редували да се грижат за него, но не помни точно колко време е отнело възстановяването му.

3

При опреД.е на справедливия размер на обезщетението, въззивният състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е изложил конкретни и подробни съображения в контекста на съдържанието на събраните в процеса доказателства, обосноваващи изводите му относно вида и естеството на претърпените от пострадалият физически и психически увреждания, от които категорично са установени да са в причинно- следствена връзка с ПТП -то изгаряне на площ 10% от TBSA в областта на седалището, двата горни крайника и долни крайника; навяхване на шийни прешлени; натъртвания и охлузвания в областта на тялото и крайниците.

Настоящият състав като съобрази вида и естеството на причинените на ищеца физически травми; проведеното лечение на същите, включително и болнично такова за период от 12 дни; протеклият възстановителен оздравителен период, който е за около 1 месец; настоящото здравословно състояние на пострадалият, който е напълно възстановено и липсата на медицински показатели за бъдещо лечение на уврежданията, правят обоснован определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение от 30 000 лв., равняващи се на 15 338,76 евро. Този размер е балансиран като отчита, от една страна интензитета на претърпените болки, страдания и неудобства в ежедневното обслужване и от друга страна, обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в страната към м. юни 2022г.

Изводът за справедливия размер на обезщетението отчита също възрастта на пострадалият и обстоятелството, което следва да се презумира, както в случая, така и в подобни хипотези, че в момента на инцидента Й. Л. е преживял интензивен психически стрес, а от друга страна - физическата болка винаги причинява психическа травма /обратен извод не може да бъде защитен житейски/. Не на последно място съдът съобрази и практиката на съдилищата в други подобни случаи.

Въззивният състав счита, че първоинстанционния съд не се е отклонил от указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС по приложението на чл. 52 от ЗЗД. С оглед на критериите за справедливост процесното обезщетение е индивидуализирано правилно, тъй като е достатъчно, за да покрие всички преки и непосредствени вреди от увреждането съобразно фактите на конкретния случай, без да ги превишава, но и без да остава недостатъчно за тях. В този смисъл и ВС в посоченото Постановление на Пленума е подчертал, че справедливостта не е абстрактно понятие.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение в атакуваната от въззивника - ищец част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззивника не се дължат разноски.

На въззиваемият ЗК „Лев Инс“ АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, за процесуално представителство пред САС.

4

Водим от горното, Апелативен съд – София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/06.01.2025 г. по гр. д. № 2876/2023 г. на СГС, ГО, I-1 състав.

ОСЪЖДА Й. Т. Л., роден на *** г. в Република Гърция, ЛНЧ: ***, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 150 евро юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5