Решение № 18 от 10.02.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Дулово, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100626 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен от С. С. Х. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете С. С. С. с ЕГН **********, срещу С. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес: ****, иск с правна квалификация чл.150 СК - за увеличение на определената с Определение № *** г. по описа на РС-Дулово, месечна издръжка от 200 лева на 450 лева дължима на малолетното дете С. С. С..

Ищеца твърди, че от определяне на издръжката настъпили промени, променила се икономическата обстановка в страна, увеличила се е минималната работна заплата в страната, увеличила се възрастта на детето и издръжката вече не покрива нарасналите им нужди за храна, дрехи, обувки, учебни помагала, и че ответницата разполага с материални възможности – работи в Нидерландия и месечният й доход е 3 000 евро, и може да заплаща на детето си месечна издръжка в увеличен размер. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства.

Ответницата С. Х. Ш., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за допустимост на предявеният иск и признава същия до размера от 300 лева. Изразява съгласие да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева. Заявява, че претендираният от ищеца размер на издръжката от 450 лева се явява непосилен за плащане от нея. Оспорва твърдението на ищеца, че тя получава месечен доход в размер на 3 000 евро.

Ищеца С. Х. – редовно призован, явява се лично, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в претендирания размер.

Ответницата С. Ш. – редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който от името на своята доверителка заявява, че иска е основателен за размера от 300 лева, и моли да бъде отхвърлен до размера от 450.00 лв. Представя доказателство за брутният си трудов доход за 2024г.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от Удостоверение за раждане от 04.09.2014г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***, че страните са родители на малолетното дете С. С. С..

Видно от Удостоверение № 2/24.09.2024г., издадено от ****, през учебната 2024/2025г. детето С. С. е ученик в 7-ми клас.

Безспорно се установява по делото, че по силата на съдебно спогодба, одобрена от РС-Дулово с Определение № ****., ответницата С. Ш. се е задължила да заплаща на малолетното дете С. С. С. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 23.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Относно иска с правна квалификация чл.150 от СК:

Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителният иск за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че детето не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение.

Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на детето е задоволена изцяло, включително защото е заплащал дължимата издръжка или защото детето получава доходи, и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, от присъждането с с Определение № ****., влязло в сила на 23.04.2020 г., на месечна издръжка на малолетното дете С. С. С. в размер на 200 лева до приключването на съдебното дирене – 08.01.2025 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху 2 размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 269.25лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2025 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 1077.00 лева).

Възрастта на детето С. С. С. и посещаването на училище предполагат потребност от средства за храна и облекло, закупуване на материали свързани с неговото обучение. Детето е ученик в 7-ми клас, и за него Държавата е осигурила безплатни учебници и помагала.

Като взе предвид горното, съдът приема, че необходимата месечна издръжка за детето С. С. С., е в размер на 500 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява детето да имат нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст.

В производството бяха събрани доказателства за получаваните от ответницата месечни доходи. От представената по делото в превод на български език декларация издадена от работодателя на ответницата, се установява че същата е работила до 31.12.2024г. на срочен трудов договор, като брутният й годишен доход от трудова дейност е в размер на 18 000 евро/12 м. х 1 500 лв./. От този доход се удържат суми за данък и социални осигуровки. Отделно от това ответницата има разходи за наем на жилище, консумативи и храна.

Това доказателство оборва твърдението на ищеца в исковата молба, че ответницата получава месечен доход в размер на 3 000 евро.

Недоказани останаха твърденията на ищеца, че месечните разходи които заплаща на месец за посещенията на детето във фитнес зала са в размер на 120.00 лв.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Ответницата в отговора на исковата молба признава предявеният иск по чл. 150 СК до размера от 300 лева, поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен до така признатия размер и 3 отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 450 лева. Разликата до пълния необходим размер за издръжката за детето (500 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото му обгрижване.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 02.10.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба.

Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 от СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен в размер на 300.00 лева, а в останалата час до предявеният размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е заявил претенция за разноски, ие е представен списък съобразно чл. 80 от ГПК. Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 500.00 лева, като включват възнаграждение за един адвокат.

Ответникът не претендира заплащането на разноски, и не представя списък съобразно чл.80 от СК.

При това положение ответникът ще дължи разноски на ищеца в размер 333.35 лева съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

С оглед уважаването на иска, ответникът дължи държавна такса в размер на 144.00лв. върху увеличения размер на издръжката, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Дуловският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Определение № 196/23.04.2020г., постановено по гр.д. № 27/2020 г. по описа на РС-Дулово, в полза на детето С.

С. С. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 150 СК, като увеличава същата на 300/триста/ лева.

ОСЪЖДА С. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплаща на малолетното си дете Д С. С. С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. С. Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от 02.10.2024 г. до настъпване на законна причина, за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 450 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати по 4 сметка на РС - Дулово сумата от 144.00 лева (сто четиридесет и четири лева) – дължима държавна такса по производството.

ОСЪЖДА С. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на С. С.

Х. с ЕГН **********, от ****, сумата от **** стотинки/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 5