Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 29.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 320/2025
Вид
Решение № 179
Подписан
29.05.2026
Състав
Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 163, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 173, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 225 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 225, ал.1 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 225, ал.1 т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 235 · Закон за изпълнение на наказанията
  • чл. 82, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 82, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 82, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 416, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Стара Загора, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20255500100320 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. Р. И. от гр.К., чрез адв. М. Д. от АК – Стара Загора против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, гр.София, с цена на иска 50 000 лева.

Ищецът И. Р. И. твърди, че с протокол № 45 от 03.12.2014г. по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, било одобрено споразумение по силата, на което бил осъден да заплати сумата от 50 000лв. петдесет хиляди лева глоба. Въз основа на влязлото в сила на 03.12.2014г.

Споразумение № 45/03.12.2014г. по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора бил издаден изпълнителен лист от 14.12.2014г. в полза на Държавата. Въз основа на изп.лист от 14.12.2014г. издаден в полза на Държавата по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора било образувано изпълнително дело № 110/2025г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Казанлък срещу ищеца, като длъжник по делото.

Сочи, че по това изпълнително дело на 15.04.2025г. му била връчена покана за доброволно изпълнение и наложен запор на банковите му сметки.

Посочва, че изпълнително дело № 110/2025г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Казанлък било образувано след повече от 10- десет години от влизане в сила на Споразумение № 45/03.12.2014г. по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора въз основа, на което е издаден изпълнителен лист от 14.12.2014г. в полза на Държавата.

Ищецът счита, че вземането по изпълнителен лист от 14.12.2014г. издаден въз основа на Споразумение № 45/03.12.2014г. по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора е изцяло погасено поради 1 изтичането на 10-десет годишната абсолютна погасителна давност, към датата на образуване на изпълнителното производство по Изпълнително дело № 110/2025г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Казанлък. Настъпилите погоре факти след приключването на съдебното дирене в производството по НОХД 498/2014г. по описа на ОС-Ст.Загора, по което било издадено изпълнителното основание - изпълнителен лист от 14.12.2014г. по НОХД 498/2014г. по описа на ОС-Ст.Загора въз основа на което е образувано изпълнително дело № 110/2025г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Казанлък обуславят правния интерес на този отрицателен установителен иск срещу ответника.

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, гр.София, че ищецът И. Р. И. не му дължи сумата от 50 000 /петдесет хиляди /лева по изпълнителен лист от 04.12.2014г. по НОХД 498/2014г. по описа на ОС-Ст.Загора, въз основа на който е образуваното изпълнително дело № 110/2025г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Казанлък.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски в производството по настоящото дело и по делото пред ПАС.

Ответникът Министерство на финансите, представлявано от Т.П. – Министър на финансите, чрез юриск.И. Г. с Пълномощно №П15/17.01.2025г./л.15 от делото/ заявява, че оспорва изцяло иска. Счита предявеният иск за недопустим, а в условията на евентуалност - за неоснователен.

Твърди, че искът е недопустим, тъй като Окръжен съд - Стара Загора не е компетентен да се произнася относно погасяването по давност на публичните задължения. Погасяването по давност на публичните задължения било уредено в разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Компетентен да се произнесе дали публичните вземания били погасени по давност бил публичния изпълнител, който съгласно чл. 167, ал. 1 от ДОПК е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Отделно от това счита, че за ищеца липсвал и правен интерес от предявяването на установителния иск, както и че същият можел да се защити с изрично предвидените искове в изпълнителното производство, които изключвали настоящото производство.

В условията на евентуалност, ако Окръжен съд - Стара Загора прецени, че въпросът за характера на задължението за заплащане на „глоба“ по НОХД № 498/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора е въпрос по съществото на делото счита, че подаденият отрицателен установителен иск е неоснователен по посочените по-горе обстоятелства.

Вземането на държавата, присъдено със споразумението, одобрено с протокол № 45 от 03.12.2014 г. по НОХД № 498/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора било публично държавно вземане. Съгласно чл. 162, ал.

2

2, т. 6 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Независимо с какъв акт било признато вземането на държавата (в случая споразумение, имащо силата на присъда), то представлявало публично държавно вземане за глоба. Поради това счита, че следвало да се приеме, че задълженията по НОХД № 498/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора представлявали публични държавни вземания, като в този смисъл било издадено и указание на изпълнителния директор на НАП.

На следващо място, посочва, че противно на изложеното в исковата молба, погасителната давност, както по ДОПК, така и по ЗЗД не била изтекла към настоящия момент, тъй като същата била прекъсната, както и не тече към настоящия момент включително. По време на изпълнителното дело давност не течала, а с предприемане на действия по принудителното изпълнение се прекъсвала давността. Следователно давността била прекъсната още при подаване на първата молба за образуване на изпълнително дело. В същото време давност не течала докато трае съдебният процес относно вземането.

Съдебната практика еднозначно намирала, че в случая под „съдебен процес“ законодателят влагал смисъл и на изпълнителен процес, а не само на общия исков процес, поради което докато изпълнителното дело било висящо, а то безспорно било такова, то давност не течала. В този смисъл посочва становището на проф. д-р Л. В. в „Гражданско право“, В. 1993 г., стр. 414.

Новата давност, за която говори чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започвала от предприемането на всяко изпълнително действие щяла да важи занапред.

Позовава се на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.. Пленум на ВС, където било посочено, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Поради това, че било налице признато със съдебно решение вземане на ответника, новата давност съгл. чл. 117. ал. 2 от ЗЗД била винаги 5 годишна.

Спирането на погасителната давност означавало настъпване на такива обстоятелства, при които давност не тече, а започналата преустановявала временно действието си. След тяхното отпадане давността, продължавала да тече и се събирала с изтеклата преди настъпването им. Основанията за спиране на давността били конкретни юридически факти, които изчерпателно били уредени от закона в нормата на чл. 115 от ЗЗД и сред тях било и това „докато трае съдебният процес относно вземането” - чл. 115, б. „ж" от ЗЗД.

Прекъсването на давността от своя страна също се основавало на юридически факти, които заличавали изтеклата до настъпването им давност и от този момент започвал да тече нов давностен срок. Това била най-съществената разлика между прекъсване и спиране на погасителната давност. Това особено ясно личало от формулировката на чл. 117 от ЗЗД, където в ал. 1 било посочено, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

3

Законът казвал „почва да тече” нова давност, а съгласно разпоредбата на чл.

114 от ЗЗД, давността почвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо, т.е това бил началният момент, от който нататък щели да се броят и изчисляват давностните срокове. Това броене на давностните срокове било от прекъсването, поради предприетите изпълнителни действия. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД сочила, че при вземания, установени със съдебно решение, срокът на новата давност бил всякога пет години, следвало да се преценява и спрямо спрения срок. В случая имало последователно прилагане на разпоредбите на прекъсването и на спирането на давността.

Предвид гореизложеното, към настоящия момент погасителната давност на вземането не била изтекла, нито по реда на ДОПК, нито по реда на ЗЗД, доколкото същата била прекъсната с образуването на изпълнителното дело, а докато течало изпълнителното дело, същата не тече - т.е. същата била спряна и в този смисъл не е изтекла към настоящия момент при наличието на действащо изпълнително дело. Цитира Решение № 148 от 4.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1055/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Р.К., Решение № 139 от 28.08.2013 г. по търг. д. № 98/2012 г. на ВКС, Определение № 642 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 124/2011 г. на ВКС, Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленум на ВС. На следващо място счита, че след постановяване на решението и издаването на изпълнителния лист били предприемани действия от НАП, които били от естеството да спрат или прекъснат давността. Също така съгласно чл. 82, ал. 5 от НК, абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК не се прилагала по отношение на глобата, когато за събирането й било образувано изпълнително производство. По настоящия изпълнителен лист били образувани изпълнителни производства и давността не била изтекла. Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките за уважаване на така предявения установителен иск срещу държавата.

Съгласно чл. 416, ал. 4 от НПК, когато с присъдата била наложена глоба или били присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издавал изпълнителен лист и го изпращал на съответния орган за изпълнение. Съгласно чл. 235 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Глава седемнадесета „Изпълнение на наказанията.

Конфискация на имущество и глоба“, наказанието глоба се изпълнявало от Националната агенция за приходите (НАП) по постоянния адрес на осъдения, съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания. С оглед на гореизложеното счита, че процесуален субституент на държавата по настоящото дело следвало да бъде именно НАП, която отговаряла за събирането на процесното вземане от името на държавата и която съхранявала всички документи по случая, или в противен случай да бъде привлечена като трета заинтересована страна.

С оглед гореизложените съображения, моли съдът да прекрати производството по делото срещу държавата, представлявана от министъра на финансите като недопустимо, евентуално - да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли съдът да конституира като надлежен ответник по делото 4

НАП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца и моли да бъде намалено в представената по делото писмена защита.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Правното основание на предявения иск е чл 439, във вр. чл.124 ГПК.

По делото е безспорно установено от приложеното НОХД № 498/2014г. по описа на ОС – Стара Загора, че с протоколно определение № 45 от 03.12.2014г. по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора е одобрено споразумение по силата, на което И. Р. И. е осъден да заплати сумата от 50 000лв. глоба. Въз основа на влязлото в сила на 03.12.2014г. споразумение № 45/03.12.2014г. по НОХД № 498/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора е издаден изпълнителен лист от 04.12.2014г. в полза на Държавата, който с писмо е изпратен на ТД на НАП – гр.Стара Загора.