Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3619 от 22.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2634/2023
Вид
Решение № 3619
Подписан
22.08.2024
В сила
12.10.2024
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3619 гр. Пловдив, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Мариана Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330102634 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Д. против П. А. Т. и М. К. Г., с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение.

В исковата молба се твърди, че ищецът Г. А. Д. заедно с покойната си съпруга И. Д. Д. /починала на ***** г./ сключили с ответниците - съпрузите П.

А. Т. и М. К. Г. договор за гледане и издръжка на ***** г., с който прехвърлили правото на собственост върху 895/1360 ид. ч. от дворно място, която представлява УПИ ***** по действащия ПУП на с. Я., обл. П. одобрен със Заповед № ******. при граници съгласно актуална скица № ***** г., издадена от Община Р.: от две страни улица и край на регулацията, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 78,72 кв. м. и всички подобрения и приращения в така описания имот. Сочи се, че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****** г. на ИД на АГКК, имотът е отбелязан с идентификатор *****.

Изтъква се, че ответниците прекратили брака си с Решение № *****г. по гр. д. № 733/2020 г.

1 по описа на РС – Пловдив, при което между тях възникнала обикновена съсобственост върху процесния имот. Наведени са доводи, че ответниците, не изпълнявали задълженията си по договора за гледане и издръжка както по отношение на покойната Иванка Д.а, така и по отношение на Г. Д., които живеели в недоимък, в мръсотия, при занижена хигиена на дома и лична такава, в тежки финансови лишения, били лишени от храна, лекарства. След смъртта на Д. това положение не се променило, като през месец май 2020 г. ответникът П. Т. се изнесъл от имота и не осъществявал никакъв контакт с ищеца Д.. Ответницата Г. останала да живее в имота, като обитавала отделна част от къщата, но ищецът нито я виждал, нито получавал грижи и издръжка от нея, тъй като през лятото Г. работела на морето, а през другото време заявила, че самата тя трудно издържа себе си, камо ли да мисли за издръжката на ищеца. По изложените съображения се твърди, че поради липсата на каквото и да изпълнение по договора за гледане и издръжка за ищеца възниква правен интерес да поиска развалянето на договора до размера на 1/2 ид. ч. за него лично и до размера на 1/2 ид. ч. в качеството му на наследник на покойната му съпруга. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата М. К. Г., с който признава всички факти и обстоятелства описани в исковата молба. Не оспорва, че е сключен процесния договор за гледане и издръжка, като посочва, че причина за неизпълнението на договора са влошените отношения с бившия й съпруг П. Т.. Изложено е, че първата година след сключването на договора се опитвала да дава издръжка на прехвърлителите, като се налагало да работи на две места, за да посреща нуждите както на своето семейство, така и на прехвърлителите. Поради финансови затруднения договорът не бил изпълняван както по отношение на покойната Д., така и по отношение на ищеца. Претендира постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от ответника П. А. Т., чрез назначения му особен представител - адв. Т. М..

Направено е възражение за погасяване на иска по давност по отношение развалянето на договора до размера на 1/2 ид. ч. наследена от ищеца от покойната му съпруга, тъй като същата е починала на ***** г. и давността за развалянето на договора е изтекла на 24.02.2022 г., а исковата молба е заведена от преживелия съпруг през 2023 г., поради което и иска отхвърлянето на 2 предявения иск до размера на 1/2 ид. ч. поради погасяването му по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №**** том ****, рег. № **** дело № 176/2015 г. на нотариус Р. В.с рег. №**** по НК и район на действие – ПРС, от който се установява, че на 19.11.2015 г. Г. А. Д. и И. Д. Д. са прехвърлили на П. А. Т. следния свой собствен недвижим имот, а именно:

895/1360 ид. ч. от УПИ, целия с площ по актуална скица от 1360 кв. м., находящ се в с. Я., общ. Р., обл. П., съставляващ УПИ**** от квартал 28А по ПУП, одобрен със Заповед № 212/1977 г., при граници, съгласно актуална скица № 1747/03.11.2015 г., издадена от община „Родопи“ – Пловдив: от две страни улици и край на регулацията, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 78,72 кв. м., както и ведно с всички подобрения и приращения в имота. От своя страна приемателят се е задължил да поеме изцяло гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи, като се е задължил за своя сметка да поеме всичките им текущи нужди, включително разходите им за всички консумативи, като отопление, електричество, вода, телефон, храна, облекло, лекарства и всичко друго необходимо за нормалното и спокойно съществуване на прехвърлителите, а последните си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, заедно и поотделно, на процесния имот. При прехвърлянето на имота, прехвърлителите се легитимирали като собственици по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № **** том *** дело № 274/1966 г. на Асеновградски съдия и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 33, том 8, дело № 4401/1983 г. на нотариус при ПРС, както и въз основа на удостоверение за сключен граждански брак.

Видно от представена по делото скица, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. П., процесният поземлен имот е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № ***** г. на ИД на АГКК, като поземлен имот с 3 идентификатор ******с площ от 1592 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м).

От приложено към исковата молба Решение № ****** г., постановено по гр. д. № 733/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и влязло в сила на 02.02.2021 г., се установява, че ответниците П. А. Т. и М. К. Г. са имали граждански брак, сключен на 31.05.2002 г. в гр. С. с Акт за граждански брак № **** г., който е прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.

Представено е удостоверение за наследници на И.Д. Д. видно от което същата е починала на *****г. и оставила като свой единствен наследник по закон съпруга си – ищецът Г. А. Д.. Преди смъртта си И. Д. е страдала *************, за което свидетелстват представените по делото медицински документи.

От удостоверение за промяна в размера на пенсията обр. УП-8а, издадено от ТП на НОИ – П., се установява, че за периода от 01.11.2015 г. до 30.06.2016 г. И. Д. е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 157,44 лева, а за периода от 01.07.2016 г. до 28.02.2017 г. - 161,38 лева. Видно от удостоверение за получен доход от пенсия и добавки обр. УП8, издадено от ТП на НОИ – Пловдив, за периода от месец ноември 2015 г. до месец февруари 2017 г. И. Д. е получила три пъти добавки към пенсията в размер на 40 лева всяка.

Видно от удостоверения за промяна в размера на пенсията обр. УП-8а, издадени от ТП на НОИ – ., ищецът Г. Д. е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, както следва: 389,71 лева за периода 01.11.2015 г. - 30.06.2016 г., 399,84 лева за периода 01.07.2016 г. - 28.02.2017 г., 399,84 лева за периода 01.02.2017 г. - 30.06.2017 г., 409,26 лева за периода 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г., 424,88 лева за периода 01.07.2018 г. - 30.06.2019 г., 449,10 лева за периода 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г., 479,19 лева за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г., 503,15 лева за периода 01.07.2021 г. - 24.12.2021 г., 533,12 лева за периода 25.12.2021 г. - 30.06.2022 г., 657,91 лева за периода 01.07.2022 г. - 30.09.2022 г., 831,73 лева за периода 01.10.2022 г. - 31.12.2022 г. От удостоверения за получен доход от пенсия и добавки обр. УП-8, издадени от ТП на НОИ – П., се установява, че за периода от месец ноември 2015 г. до месец декември 2022 г.

4 ищецът Г. Д.а е получил ежемесечни добавки към пенсията в различен, постепенно нарастващ размер, считано от месец април 2017 г.

От страна на ищеца по делото са представени писмени доказателства, установяващи заплащане на задължения за консумирана електроенергия и ВиК услуги, както и за закупени медикаменти. От постъпилата информация от „Електроразпределение“ Юг ЕАД е видно, че за процесния имот с идентификатор *** има открита партида за потребяване на електроенергия на името на ищеца Г. Д.. Видно от идентично писмо, постъпило от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за процесния имот има разкрита партида за ползване на ВиК услуги на името на ищеца Г. Д..

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Т. С. К. и К. П. Т.. От показанията на свидетелката К. се установява, че познава ответницата М. Г. и семейството й, тъй като работили заедно в ресторант в гр. П.. Разказва, че техен общ познат, който живеел в с. Я., предложил на ответниците да поемат грижите за възрастна двойка срещу прехвърляне на техния недвижим имот.

Прехвърлянето на имота било извършено през 2015 г. или 2016 г., като в началото всичко било нормално и ответниците полагали грижи за възрастните хора и осигурявали средства за посрещане на техните разходи. Впоследствие съпружеските отношения между ответниците се влошили поради злоупотреба с алкохол от съпруга – П. Т., което рефлектирало и на поведението му спрямо прехвърлителите, като ги нагрубявал и отказвал да полага грижи за тях.

Ответникът Т. дори бил насилствено изведен от имота от полицейски служители поради упражнено домашно насилие, след което никой не можел да се свърже с него. Според свидетелката всичко това се случило около 2 – 3 години след прехвърлянето на имота. Разказва, че през 2020 г. бракът между съпрузите – ответници бил прекратен с развод. Поради финансови затруднения ответницата Г. била принудена да започне сезонна работа на морето и нямала възможност да се грижи за ищеца, поради което напуснала имота през 2021 г. Свидетелката споделя, че ищецът Д. не е бил доволен от полаганите от ответниците грижи и е повдигал въпроса за разваляне на договора за прехвърляне на имота.

От показанията на свидетеля К. Т., който е син на ответниците, се установява, че през 2015 г. родителите му се запознали с ищеца и покойната 5 му съпруга. Сключили договор за прехвърляне на имота на възрастните хора срещу задължение на ответниците да полагат грижи за тях. В началото ответниците изпълнявали задълженията си и помагали физически и финансово на възрастната двойка. Според свидетеля 6 – 7 месеца след прехвърлянето на имота захладнели отношенията между баща му – ответника П. Т. и ищеца Г. Д., като последният се оплаквал и не бил доволен от полаганите грижи. Междувременно и отношенията между родителите му се влошили поради проблеми на баща му с алкохола, като водили дела за домашно насилие. Разказва, че за периода от прехвърлянето на имота през 2015 г. до напускането му през 2020 г. баща му - ответникът Т. не полагал никакви грижи за ищеца и съпругата му. Последната починала през 2017 г., при което ищецът имал нужда от помощ, но майката на свидетеля – ответницата М. Г. била трудово ангажирана и нямала време и възможност да се грижи за него. През лятото на 2020 г. и 2021 г. ответницата Г. започнала сезонна работа на морето, но отново нямала финансова възможност да помага на ищеца. Последният имал здравословни проблеми и приемал медикаменти, за които били необходими парични средства. Свидетелят споделя, че между ищеца и майка му многократно се водели разговори за разваляне на договора за прехвърляне на имота, но не се стигнало до предприемане на действия в тази насока.