Решение № 22 от 12.01.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Хасково, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640103230 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: ***********, адв. В. Л. от АК - Хасково против Община Хасково, ЕИК 0009003946, гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от Станислав Дечев - кмет на Община Хасково за признаване за установено спрямо ответника правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед РД-1863/05.10.2006г. на ИД на АК с площ на имота от 486 кв.м., номер по предходен план 218, с административен адрес: *********** при съседи: ***; ***;

*** и ***.

Ищецът твърди, че бил собственик на недвижим имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК и номер по предходен план 217, съгласно НА за собственост № 104, том 4. дело № 2338/1993г. на PC - Хасково. Имотът бил с площ от 810 кв.м. с административен адрес:

*********** при съседи: ***; ***; *** и ***. В имота имало построени и две сгради. В съседство до имота на ищеца се намирал ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед РД-1863/05.10.2006г. на ИД на АК с площ на имота от 486 кв.м., номер по предходен план 218, с административен адрес: *********** при съседи: ***; ***;

*** и ***. Процесният недвижим имот представлявал изоставено незастроено празно място.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът владеел процесния имот вече повече от 10 години, от началото на 2000 г. По негови и на негови съседи твърдения, същият бил изоставен от собствениците преди 2000 г. и не бил потърсен до сега от тях. Имотът от началото на 2000 г. се владеел и се стопанисвал от ищеца, последният извършил и подобрения в него, оградил го с мрежа и бетонни колове. Постоянно се почиствал, 1 обработвал се, и в имота имало засети овощни дръвчета и зеленчуци. От момента на установяване от ищеца М. С. Д. на владението върху имота от началото на 2000 г., имотът бил владян необезпокоявано от последния. Никой до сега не предявил претенции спрямо процесния имот с идентификатор № *** с площ от 486 кв.м. находящ се в ***********.

Посочено е по-нататък в исковата молба, че ищецът, тъй като не притежавал документи за собственост за имота с идентификатор № *** с площ от 486 кв.м. решил да го придобие и стане негов собственик като се снабди с НА за собственост на недвижим имот по давностно владение. В тази връзка се снабдил със скица на поземления имот № 15-107483-03.02.2022г. от СГКК - гр. Хасково. Установил, че имотът бил актуван от Община Хасково с Акт № 6699 за частна общинска собственост от 26.11.2014г., посочен в издадената скица. Въпреки издадения АЧОС № 6699 от 26.11.2014г. от Община Хасково, последната не била предявила претенции за защита на собствеността си по отношение на процесния имот.

Изложено е в исковата молба, че в случая Община Хасково никога не била притежавала процесния имот, още по- малко имала основание да го актува с АЧОС № 6699 от 26.11.2014г. Към датата на съставяне на АЧОС № 6699 от 26.11.2014г., в полза на ищеца бил изтекъл и необходимия съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС десет годишен период, който би му създал собствено правно основание за твърдяното от него право на собственост. Нито в един момент от 2000г. до 26.11.2014г. и до подаването на ИМ в съда собствеността върху процесния имот не принадлежала на държавата или общината, напротив през целия този период правото на собственост принадлежало на физически лица. т.е. било частна собственост. Нямало никакви данни, че тази собственост е била на държавата, която да я прехвърли на общината, или това е станало по силата на уточнен закон.

Процесният поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 486 кв.м., бил актуван с Акт за частна общинска собственост като в същия било посочено правно основание чл. 58 от Закона за общинската собственост и § 42 от ЗИД на ЗОС. В акта като бивш собственик не била посочена Държавата и нямало съставен предходен акт за държавна собственост, респ. общината да можела да придобие имота по смисъла на чл. 2 от ЗОС.

Видно било от скица № 15-107483-03.02.2022г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр Хасково, че имотът бил с начин на трайно ползване - Ниско застрояване, а номерът на имота по предходния план бил № 218. В случая, според ищеца, поцесният имот нямал характеристиките на частна общинска собственост с оглед приложимостта на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, предвиждаща преминаване в собственост на общините на застроените и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Не била налице хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост, в сила от 9.11.1999г., посочен като основание в акта за частна общинска собственост, тъй като към този момент предвижданията относно имота на действащия регулационен план не давали възможност за трансформация на собствеността от държавна в общинска (респ. имотът не бил за административно, здравно, образователно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на общината и поради това собствеността не била трансформирана в общинска. Преценката следвало да се извършва като се изхожда от целта на законодателната уредба, а тя сочела,че общинска собственост са имотите, които обслужват общинската инфраструктура в пряк план, както и отредените за обществени нужди, така че имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател. В случая процесният терен бил поземлен имот, т.е. не обслужвал общинската инфраструктура в пряк план, освен ако бил предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице. Съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, застроените и незастроени 2 парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. Придобивното основание по посочения текст, с оглед естеството си, било по силата на закона. То се изразявало в трансформация на собствеността от държавна в общинска, предвид статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. В закона липсвала легална дефиниция на понятието "обществени и благоустройствени мероприятия на общините", което наложило същото да бъде изяснено от съдебната практика, която възприемала като критерий за разграничението между общинската и държавната собственост обстоятелството какви потребности задоволява предвиждането по плана такива от национално значение, като в този случай собствеността ще остане държавна, или такива от местно значение, в която хипотеза имотът преминава в собственост на общината.

В случая било несъмнено, че отреждането на процесния имот като ПИ с идентификатор *** с площ от 486 кв.м. за ниско застрояване не бил за обществено мероприятие, което обслужвало нуждите на общината и не бил обект с национално предназначение.

Поради това, на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотът не бил преминал по силата на закона в собственост на Община Хасково.

Актът за държавна собственост бил констативен по своя характер, т.е. същият само удостоверявал притежаването на вещното право от страна на държавата, в случая от общината, но не и придобивното основание. По отношение на Акта за частна общинска собственост се сочи, че той бил официален документ с удостоверителен характер, чиято материална доказателствена сила можело да бъде оборена само в спорно производство за материално право (по исков ред с предявен установителен или ревандикационен иск за собственост) пред общите граждански съдилища, които са компетентни да разглеждат споровете за материални права. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗОС, общината удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост /АОС/. АОС бил официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в ЗОС. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС нямал правопораждащо действие, т.е. нямал конститутивно действие, а само удостоверително такова. Затова обстоятелствата, констатирани в него, се ползвали с доказателствена сила до доказване на противното. Подобно на констативния нотариален акт, и спрямо АОС следвало да намерят приложение задължителните указания, дадени с TP от 21.03.2013г по тълк. д. № 11/2012. В същото било посочено, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носела от оспорващата страна, която не разполагала с документ за собственост, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. А когато и двете страни в правния спор се легитимирали с нотариални актове относно правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването щяло да се извърши по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като всяка страна следвало да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание - в каквато хипотеза не попадал настоящия случай.

Освен това актът за общинска собственост не притежавал белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а бил свидетелстващ документ с характер на вътрешнослужебен акт. С акта не се засягали права или законни интереси на заинтересованите лица и правни субекти и не се рефлектирало пряко в правната сфера на гражданина, предявяващ претенция за собственост върху имота, за които бил съставен акт за общинска собственост. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниквала с факта на тяхното съставяне и в случая, процесният поземлен имот с идентификатор № *** не бил собственост на ответната Община Хасково, същият бил неправилно актуван и следвало да бъде отписан от актовите книги със заповед 3 на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за общинската собственост.

Ищецът изяснява, че придобивната давност съгласно чл. 79 от ЗС бил сложен юридически факт, който включвал действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществявало, съответстващи на собствеността - какъвто бил настоящият казус. Освен това, фактическият състав на придобивната давност обхващал изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило.

Преценката дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност се правела въз основа на действащата в периода на владение нормативна уредба и доказателствата по делото. Поземленият имот можело да бъде владян, ако е имал индивидуализация в реални граници и ако в съответния период на владение не е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност. Съгласно императивната разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобивал с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението било едно фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху една вещ (в случая недвижим имот), която владелецът държал лично или чрез другиго, като своя. Два били основните елементи или признаци на владението: обективния елемент(corpus) - държането на вещта и субективния елемент(animus) - намерението да се свои вещта. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следвало да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин/, така че да може да бъде узнато от собственика и спокойно, което според теорията означавало то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие.

Разпечатката съдържа 21 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/982cd500-c4dd-471b-823d-a9c3c7add218