Решение № 11 от 31.01.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Г., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Б. П. К. като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело № 20235550100226 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. и Е. М. А. от село П., община Г., чрез адв. Д. К. – АК Стара Загора, срещу Община Г., с която молят съдът да установи по отношение на ответника ОБЩИНА Г., че ищците са съсобственици в режим на семейна имуществена общност при равни квоти за всеки един от тях, на следния недвижим имот: Поземлен имот № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село П., със стар номер по предходен план ****, находящ се в село П., община Г., местност “СОВАТЯ” с площ от 2 444 кв. м. с начин на трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид застрояване при съседи на имота: Поземлени имоти с №№ ********* и **********.

Същите са придобили този имот още от 1996 г. Притежават го вече 27 години. Живеят там, като имота е застроен със сгради – жилищна сграда на два етажа. На първи етаж от жилищната сграда имало три стаи и коридор, на втори етаж разположението е същото – три стаи и коридор. На първия етаж била обособена баня с тоалетна. В имота имало и стопански постройки, в които отглеждали животни. Извършвали са си всякакви ремонти в жилищната сграда и стопанските постройки.

Нотариален акт за имота не притежавали, но на 01.04.1996 г закупили имота от Я.С.С. от с. П., за което подписали договор с нотариална заверка на подписите.

От 1996 г живеели в този имот, плащали му редовно данъците и не са имали никакви проблеми по отношение на собствеността с физически и юридически лица. Ползвали са и са стопанисвали недвижимия имот спокойно и необезпокоявани от никого.

Имотът бил определен от Община Г. като имот със статут по чл. 19, ал.

1

1 от ЗСПЗЗ и към момента имотът, е стопанисван от община Г., според твърденията на ищците в исковата молба. С оглед гореизложеното за ищците се е породил правен интерес за водене на настоящото производство.

Ответникът, в законоустановения срок, на основание чл.131 от ГПК, е подал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че исковата молба е допустима и основателна. Не отрича, че ищците владеят и стопанисват процесния имот. По делото са допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищците, които с показанията си да установят от колко време Г. А. и съпругата му Е. М. А. владеят имота. Свидетелските показания установяват по безспорен начин, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Описват сградите и двора, както и установяват, че претенции върху имота до настоящия момент не е имало от никого. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: 1 Не е спорно, че в процесния имот е владян от ищците в режим на СИО. Основният спорен въпрос е кой е собственик на процесния имот, т.е. изтекла ли е придобивната давност в полза на ищците и кога, както и владял ли е имота и от кога. В настоящия случай ищците твърдят, че са придобили този имот още от 1996 г. Притежават го вече 27 години. Живеят там, като имота е застроен със сгради – жилищна сграда на два етажа. На първи етаж от жилищната сграда имало три стаи и коридор, на втори етаж разположението е същото – три стаи и коридор. На първия етаж била обособена баня с тоалетна. В имота имало и стопански постройки, в които отглеждали животни. Извършвали са си всякакви ремонти в жилищната сграда и стопанските постройки.

Нотариален акт за имота не притежавали, но на 01.04.1996 г закупили имота от Я.С.С. от с. П., за което подписали договор с нотариална заверка на подписите и който договор прилагат.

Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим. Действителната принадлежност на спорното материално право ще се провери при разрешаване на спора по същество. Провеждането на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е въпрос, свързан с основателността на предявения иск, но не и с неговата допустимост. Ето защо, съдът намира предявеният иск за допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество. Имотът е определен като такъв по чл. 19,ал.1 от ЗСПЗЗ – имоти с начин на възстановими стари реални граници и е стопанисван от Община Г., но не е общинска собственост. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост , следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на 2

ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи вьв фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона.

Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. № 10/2009 г., p. № 341 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ІІ-ро г. о., и др. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличието на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не е собственик на имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 1327/2009 г. на ВКС, II ГО.

Имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил одържавен на друго основание. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че процесният имот не е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Напротив, събраните гласни доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците му, които са го владели постоянно, непрекъснато и явно. Тъй като по делото липсват доказателства за одържавяване на имота , съставянето на акт за общинска собственост, който има само установително действие, е без правно значение за собствеността, като в случая ответника и не прилага акт за общинска собственост.

Ето защо по отношение на този имот не се прилага разпоредбата на чл.

19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години 3 стават общинска собственост. Видно от представените писмени доказателства по делото процесният имот е бил собственост на стария кмет на село П.

Я.С.С. и с договор от 01.04.1996 г, същият продава на ищците имота, за което е представено и писмено доказателство.

Съдът приема, че от данните по делото по безспорен начин се установи, че ищците са съсобственици в режим на СИО на процесния поземлен имот и при тези данни се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение.

Разноски в настоящото прозиводство не се претендират.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на община Г.,

БУЛСТАТ ********** с адрес: *******, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че и м о т : Поземлен имот № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село П., със стар номер по предходен план ****, находящ се в село П., община Г., местност “СОВАТЯ” с площ от 2 444 кв. м. с начин на трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид застрояване при съседи на имота: Поземлени имоти с №№ ********* и **********, е собственост на А. Г. А. от с. П., общ. Г., обл. Стара Загора с ЕГН: ********** и Е. М. А. от с. П., общ. Г., обл. Стара Загора с ЕГН:

********** в режим на семейна имуществена общност при равни квоти за всеки един от тях.

Указва на ищците след влизане на решението в законна сила да впишат същото в месечен срок.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Г.: _______________________

4