Определение № 1206 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20241000501065 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 3744/16.04.2024год. на Д. Т. Т. срещу Определение № 250/04.04.2024год. , постановено по гр.д.№ 817/2023год. на ОС-София , с което и на основание чл. чл.129, ал.3 от ГПК е върната искова молба на частния жалбоподател с вх.№ 10255/14.12.2023год. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено при условията на грубо погазване на чл.6, 10 и 14 от ЕКЗПЧОС и разпоредби на Харната на основните права на европейския съюз,както и на Конституцията на Р България. Сочи си ,че въззивната инстанция била длъжна да спази ЗСВ ,Конституцията на Р България и цитираните актове на ЕС като отмени обжалваното определение и вместо него да постанови решение,с което да уважи иска му по ЗОДОВ.Следвало да бъде съобразено ,че никой нямал право да погазва правата му отказва достъп до правосъдие , прикрит под искания за „отстраняване „ на изцяло измислени – несъществуващи в закона „ нередовности“ на предявения от него иск.

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По делото се установява следното :

На 14.12.2023год. в ОС-София е депозирана искова молба от Д. Т. срещу Районен съдКостинброд. В исковата молба ищецът твърди ,че с разпореждане

№

1203/11.10.2023год.,постановено по гр.д.№ 830/2023год. РС-Костинброд за поред път му е отказано разглеждане на предявен от него срещу Държавата иск по ЗОДОВ , под предлог че исковата му молба е нередовна . Твърди , че тези действия на РС-Костинброд са резултат на „ тоталната корумпираност“, неграмотност и некомпетентност на българския съд и са в нарушение на Конвенцията- ЕКЗПЧОС.Сочи ,че „чрез измислени от съдиите в България-несъществуващи в закона нередовности на исковете на търсещите правосъдие граждани“ се отказва правосъдие и че въобще гражданите се лишават от достъп до правосъдие .Ищецът твърди,че тези действия на съда били с цел умишлено нарушение на правата на гражданите и че се осъществяват „ именно когато са засегнати крупни мафиотски интереси на олигархичната руско-комунистическа мафия в България“. Ищецът сочи ,че заради политическите си убеждения и мнения за тотална 1 мафиотизация и корумпираност на съдебната система и останалите власти в Р България бил дискриминиран и не получавал справедливост ,не се разглеждали исковете му за присъждане на обезщетение от Държавата ,тоест въобще му се отказва достъп до правосъдие. По тези причини ищецът претендира обезщетение в размер на 56 000лева ,ведно с лихвите за просрочие за причинените му от РС-Костинброд имуществени и неимуществени вреди .Сочи ,че неимуществените вреди се изразяват в нестихващ психо-физически и емоционален тормоз, отразяващ се негативно на живота му , липса на сън и липса на време за семейството му, а имуществените такива – в принудително направените от него разходи по водене на горепосочените дела,включително и на настоящото.В исковата молба се съдържат предупреждения към сезирания съд за разглеждане на предявения иск, а не да си „измисля“ несъществуващи нередовности на исковата молба .

Така депозираната искова молба е оставена без движение с Разпореждане № 77/24.01.2024год. на ОС-София до отстраняване на констатирани в нея нередовности , а именно : 1.

Да се приведе исковата молба в съответствие с чл.100 а от ГПК като се отстранят съдържащите се в нея заплахи, предупреждения , обиди и обвинения и да се представи във вид,който не съдържа такива, 2. да се посочи ясно и конкретно в какво се изразяват претърпените от ищеца неимуществени вреди ,за които се претендира обезщетението, 3. да се посочи с кои конкретни свои действия или бездействия ответникът е причинил тези вреди , 4. да обоснове причинната връзка между така уточненото поведение на ответника и така уточнените вреди , 5. да внесе държавна такса в полза на ОС- София в размер на 10 лева/ако се предявява иск по ЗОДОВ/ или в размер на 2240 лева /ако се предявява друг иск/ и да се представи доказателство за това, 6. в случай , че се предявява иск по чл.2 Б от ЗОДОВ за обезщетение за забавено на разглеждане на приключило съдебно дело, да се представи доказателство за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава „а“ от ЗСВ и 7.да се посочи банкова сметка или друг начин за плащане на обезщетението,което се претендира.

Съобщението за постановеното разпореждане от 77/24.01.2024год. 06.02.2024год. ,като в указания едноседмичен срок ,а именно на 12.02.2024год. е депозирал искане за отвод на съдиядокладчика по делото и отговор на разпореждането. В него ищецът е мотивирал искането си отвод , поддържайки че исковата му молба е редовна и че разпореждането съдържа измислени, несъществуващи нередовности на исковата му претенция. Поискал е уточняване на държащата се от него държавна такса ,но е заявил невъзможността си да я заплати.

С Разпореждане № 151/ 12.02.2024год. ОС-София повторно е оставил исковата молба на Д. Т. без движение като му е указал да отстрани нередовностите на исковата му молба ,така както са били посочени в предходното разпореждане.

Разпореждане № 151 е връчено на ищеца на 12.03.2024год.На 19.03.2024год. ищецът е депозирал молба по делото , в която цитирайки разпоредбите на чл.100а от ГПК, чл.127, чл.128 и чл.129 от ГПК отрича наличието на констатираните от съда нередовности на подадената от него искова молба и приканва съда да я разгледа . Сочи като единствено законосъобразно изискването на съда да заплати държавна такса по предявения иск,като в тази връзка прави искане да бъде освободен от нейното заплащане.Прилага Декларация за материално и гражданско състояние.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 250/04.04.2024год. исковата молба на Д. Т. е върната на основание чл.129 от ГПК и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. В обжалвания съдебен акт е прието ,че констатираните от съда нередовности на исковата молба не са отстранени от ищеца в указания му срок и че това препятства разглеждането на предявения иск, тъй като от наличните до момента данни не може да се определи неговия вид, основание и правна квалификация, а това не позволявало да се преценят релевантните за делото обстоятелства,предмета на доказване и да се разпредели доказателствената тежест.

Обжалваното в настоящото производство определение е неправилно .

Съгласно разпоредбата на чл.127 от ГПК , за да е налице редовно предявен иск, исковата молба следва да съдържа подробно посочените реквизити ,както и индивидуализация на предмета на спора , който ще определи неговите предметни предели и сила на пресъдено нещо, респ. рамките, в които ответникът следва да организира защитата си.

В хипотеза , при исковата молба не отговаря на законовите изисквания за редовност сезираният съд,съгласно чл.129, ал.2 от ГПК, следва да я остави без движение, като даде 2 конкретни указания на ищеца за привеждането й в съответствие с законовите изисквания и определи срок за това. При неизпълнение на дадените указания в определения срок законът предвижда връщане на исковата молба ,респ. прекратяване на образуваното въз основа на нередовната искова молба производство- чл.129, ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита ,че в конкретния случай преценката на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба е неправилна ,поради което и дадените указания по чл.129, ал.2 от ГПК за тяхното изправяне също е незаконосъобразно като тяхното неизпълнение в дадения от съда срок не съставлява основание за връщане на исковата молба- по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК . Следва да се уточни ,че от една страна първоинстанционния съд е дал указания за отстраняване на неизправности на исковата молба ,каквито по виждане на настоящия съдебен състав не се констатират в исковата молба, от друга- че е дал указания за отстраняване на нередовности ,които , дори и при тяхната наличност , не водят до връщане на исковата молба съгласно чл.129, ал.3 от ГПК и от трета страна- че е дал е указания за отстраняване на нередовности и е върнал преждевременно исковата молба поради тяхното неизпълнение.

В първата група нередовности са нередовностите на исковата молба ,посочени под № 1 , 2, 3 и 4 в Разпореждане 77 от 24.01.2024год. и Разпореждане № 151/12.02.2024год. Още в началото на исковата молба ищецът е посочил ясно и конкретно ,че претендира обезщетение за неимуществени вреди ,причинени му от действия на РС-Костинброд по оставяне без движение на подадена от него пред същия съд искова молба по ЗОДОВ за отстраняване на несъществуващи нередовности на исковата молба , обективирани в Разпореждане № 1203/11.10.2023год. по гр.д.№ 830/2023год. на РС-Костинброд и които ,според действия според ищеца, съставляват отказ от правосъдие. На стр. 3/5 от исковата молба ищецът е посочил ,че с тези си действия РС-Костинброд му е причинил неимуществени вреди , изразяващи се в нестихващ психо-физически и емоционален тормоз над него , отразяващ се крайно негативно на живота му и водещ до невъзможност за водене на нормален живот. Конкретизирал е също така ,че бидейки ангажиран с отстраняване на нередовности на исковата молба ,каквито счита че не съществуват, бил лишен от сън и от работното си време ,както и от необходимото си време за семейството си .Това било натоварило както него и семейството му както финансово ,така и особено много психическо и емоционално.

Така изложеното в исковата молба дава основание да се приеме , че още в исковата молба е била налице конкретизация на неимуществени вреди ,претърпени от него от горепосочените действия на РС-Костинброд , както и е уточнена причинната връзка между тези действия и претърпените неимуществени вреди. Причинно следствената връзка е обоснована и с твърденията на ищеца за осъществено лично , дискриминационно отношение на РС- Костинброд към него поради политическите му убеждения и поради изразявано вече пред същия съд недоверие и съмнение за безоснователно, умишлено и целенасочено оставяне без движение на подадени от него искови молби,което счита за отказ от правосъдие.

Гореизложеното обосновава извод, че по отношение претърпените от ищеца неимуществени вреди , обезщетение за които се претендира, действията на ответника ,които са ги причинили и обосновката на причинната връзка между тях не е налице приетата от първоинстанционния съд неяснота ,която да съставлява нередовност на исковата молба и неизпълнението на указанията за нейното отстраняване да съставлява основание за връщане на исковата молба съгласно чл.129, ал.3 от ГПК. Горният извод се отнася и до нередовностите на исковата молба , указания за отстраняване на които са дадени под т.1 в цитираните две разпореждания. Съгласно чл. 100а от ГПК процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации,като в този случай те се считат за нередовни. В ал. 2 от цитираната разпоредба е предвидено , че алинея 1 не се прилага, когато използваните заплахи , обидни и нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелства ,на които се основава искането. В настоящия случай е налице именно цитираната хипотеза на ал.2 на чл.100а от ГПК ,поради което не е налице сочената от първоинстанционния съд нередовност на исковата молба ,предпоставяща действия от страна на ищеца за нейното отстраняване.

Втората група нередовности на исковата молба са посочени в т.7 на Разпореждане № 77/ 24.01.2024год. и Разпореждане № 151/12.02.2024год.

В чл.127, ал.4 от ГПК е предвидено ,че по осъдителен иск за парично вземане,какъвто е и настоящия случай, ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. В случая това 3 безспорно не е сторено от ищеца в исковата молба, нито в последствие- в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на така констатираната нередовност на исковата молба. За неизпълнение на задължението за посочване на банкова сметка ГПК не предвижда като санкция връщане на исковата молба и аргумент за това е посоченото в чл. 129, ал.2 от ГПК. Единствено когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 от ГПК и чл.128 от ГПК и при неизпълнение на указанията на съда за привеждане на исковата молба в съответствие с тези изисквания,законодателят е предвидил настъпване на последиците по чл.129, ал.3 от ГПК.