Определение № 381 от 26.10.2018, Районен съд - Кубрат

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 381

Гр.Кубрат, 26.10.2018 г.

Кубратският районен съд в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Албена Великова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 344 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявения положителен установителен иск относно вземането на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Васил Левски“ № 114 с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез пълномощник юрисконсулт Н.С. срещу Н.Д.М., ЕГН ********** ***, за сумите: 243.87 лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за паричен заем № 2783537/04.04.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.03.2018 г. до окончателното плащане; 20.65 лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.05.2017 год. до 02.09.2017 год. и 140.13 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, ведно с разноските по заповедното и в настоящото производство, намира за допустими.

Ответникът

Н.Д.М.,

ЕГН ********** ***, редовно уведомен чрез назначения му особен представител, не е дал писмен отговор на исковата молба в срока за това.

По доказателствените искания на ищеца: Представил е цитираните в исковата молба писмени доказателства, а съда следва да приложи по настоящото соченото ч.гр.дело № 114/2018 год. по описа на РС – Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.

По доказателствените искания на ответника: Не са заявени.

В изпълнение на свое задължение по чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото: Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Васил Левски“ № 114 с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез пълномощник юрисконсулт Н.С., твърди, че на 04.04.2017 г. между „Изи Асен Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и Н.Д.М. – като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 2783537. В изпълнение на цитирания договор заемодателят е предоставил под формата на заем парична сума в размер на 300.00 лева, която заемателят се задължил да върне ведно с уговорената договорна лихва в срок до 02.09.2017 г. на 5 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 66.13 лева, като първата погасителна вноска е била дължима на 05.05.2017 г. Ответникът платил само сума в общ размер на 153.00 лева, като и след настъпване на крайния погасителен срок – 02.09.2017 г. е останал задължен за останалите месечни вноски. С договор за продажба на вземания от 30.01.2017 г. „Изи Асен Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 2783537/04.04.2017 год. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. Поради това, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по Договор за паричен заем № 2783537/04.04.2017 г., ищецът подал заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 65/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 114/2018 г. по описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в едномесечен срок с настоящата ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на Н.Д.М. , че тя му дължи претендираните суми: 243.87 лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за паричен заем № 2783537/04.04.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.03.2018 г. до окончателното плащане; 20.65 лева – договорна лихва, начислена за периода от 05.05.2017 год. до 02.09.2017 год. и 140.13 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, като претендира сторените разноски в настоящото и в заповедното производство. Исковете намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.

В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по предявените срещу него искове.

Предвид изложеното и на основание чл. 140