Решение № 82 от 08.03.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Шумен, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20223630202359 по описа за 2022 година

Обжалван е ЕФ серия К № 6157778, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на С. П. К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като собственик на когото е регистрирано МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ.

Жалбоподателят възразява, че заснетото с техническо средство ППС не е моторно превозно такова и следователно липсва осъществен фактически състав на административно нарушение. Моли за постанови решение, с което да бъде отменен изцяло издаденият електронен фиш.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирана е молба със подробно становище от процесуален представител.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 12.07.2022г. в 10,55 часа, МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ се движело в обл. Шумен, с. Р.Димитриево, ул.“Бургаско шосе“ до № 5, при разрешена скорост от 50 км и отчетен толеранс 3 км е установена скорост на движение от 64 км/ч. В ЕФ е отразено, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5040225.

Полуремаркето било заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743с3 тип ARH CAM S1 и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева на С. П. К. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа разпитания свидетел, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство- преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с 1 вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег.

ВТ 8449 ЕВ се е движело със скорост, превишаваща разрешената такава.

От справка в централна база – КАТ е установена собствеността на полуремаркето като на собственика му е наложена глоба в размер на 100лв на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДВП.

По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния състав от ППС от 64 км/ч.

По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на полуремарке, във връзка, с който е издаден обжалваният електронен фиш.

Въпреки, че правилно е констатирано наличието на административно нарушение, съдът намира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено с МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ. В действителност обаче полуремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП, "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство ".

Нормата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното полуремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ регламентира, че следва да бъдат посочени, наред с другото, "регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство". Двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят само до моторните превозни средства, извод налагащ се и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП и ал. 6, 8 и 15, в които законодателят е използвал изрично словосъчетанието "моторно превозно средство" и съществителното "автомобил". Никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието "пътно превозно средство", което отново налага извод, че на местата, където законодателят е използвал термина "превозно средство" се имат предвид именно и само моторните превозни средства. Съдът счита, че волята на законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е изпълнено в настоящия казус.

В нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДВП не са уредени изрично случаите на заснемане на нарушения извършени с МПС, към които има ремарке или полуремарке, т.е. налице е законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието запълване, в случая се явява изрично забранено според чл.46, ал.3 ЗНА, доколкото би довело до обосноваване на административно - наказателна отговорност.

Това допуснато от АНО нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на процесния електронен фиш. На административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства, като процесното полуремарке . По горните съображения и доколкото съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен не следва да коментира обстоятелството дали е налице повторност.

Съобразявайки изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право 2 на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение и намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано.

Възражението за прекомерност /заявено в съпроводителното писмо,стр.2/ за заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева , платено в брой / Договор за правна защита и съдействие стр. 33 от делото и списък с разноски /.

Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер на минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от същата наредба.

С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6157778, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на С. П. К. , е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като собственик на когото е регистрирано МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ОДМВР Шумен да заплати на С. П.

К. сумата от 400лв. (четиристотин лева), представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3