Решение № 3073 от 30.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3073

Стара Загора, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600526 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез редовно упълномощен юрисконсулт, против решение № 16 от 27.03.2026 г., постановено по АНД № 346/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 25-0375-000528 от 19.11.2025 г., издадено от Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на А. П. А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Оплакването в касационната жалба е за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва като неправилни изводите на въззивния съд за нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), за непълно описание на нарушението и за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО). По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Ответникът А. П. А., чрез редовно упълномощен адвокат, в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба с подробно изложени съображения оспорва последната като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Претендира за направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд К. се е развило по жалба на А. П. А. срещу НП № 25-0375-000528 от 19.11.2025 г., издадено от Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора въз основа на съставен АУАН, серия GA, № 3284279 от 26.09.2025 г., с което са му наложени административни наказания гроба в размер на 200 лв. (102,26 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено от него на 26.09.2025 г. около 15:19 часа в [населено място] като водач на лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № [рег. номер] и изразяващо се (според описаните обстоятелства, при които е било извършено) в това, че при придвижването му по [улица]до № 7 в посока на север-юг не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден му сигнал за спиране със стоп палка по образец от служител на реда, като е продължил придвижването си по [улица]в посока запад-изток и след многократно подаване на звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил увеличил скоростта си.

Районният съд е отменил НП по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Приел е, че АУАН не е бил връчен на нарушителя по надлежния ред, тъй като датата на връчването му е била поправена на 06.11.2025 г., че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, и че не е доказано извършването на нарушението, тъй като не се доказало, че сигналът със стоп палка е бил подаден от достатъчно разстояние, за да се възприеме от санкционираното лице като адресиран единствено до него, както и че подаденият от патрулния автомобил сигнал е бил предвиденият в чл. 207 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП). Предвид постановената отмяна на НП ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Не се споделя обуславящия отмяната на НП извод на районния съд, че АУАН не е бил връчен на нарушителя по надлежния ред, тъй като датата на връчването му е била поправена на 06.11.2025 г. За нарушението е съставен АУАН в присъствието на нарушителя, чийто отказ да подпише акта и разписката за връчване на препис от него са удостоверени с подписа на един свидетел – М. В. К., а самият акт е подписан от свидетеля по установяване и извършване на нарушението З. М. Д.. Впоследствие, видно от разписката към Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание съставения АУАН и приложена към делото, водачът е предал СУМПС на 06.11.2025 г. На същата дата той е получил и препис от АУАН срещу подпис, положен на разписката към АУАН за връчване на препис, поради което с химикал отпечатаната по-рано с акта дата на получаването му 26.09.2025 г. е била поправена на 06.11.2025 г., когато действително получен препис от него. Датата обаче, на която е удостоверен отказа на нарушителя да подпише акта и разписката за предоставен му препис от него – 26.09.2025 г., не е засегната от никакъв порок, доколкото тя стои между подписа на свидетеля на отказа и собственоръчно изписаните му три имена и ЕГН на нарочна разписка за удостоверяване на това обстоятелство. Правно невярно е, че няма ред за връчване на препис от акта след заявен отказ да бъде получен. Начинът е срещу разписка – писмено удостоверително изявление на нарушителя за датата, на която е получил препис. Дали това ще бъде нарочно съставена разписка или ще се използва разписката от самия акт, какъвто е случаят, е без правно значение. Противното би означавало, че отказът да се получи препис при съставяне на акта възпрепятства последващото му получаване при поискване, а такава забрана в закона няма. Именно предявяването на АНО, чието извършване се удостоверява с подпис на нарушителя, а отказа на последния да го подпише – с подпис на свидетел, е онова действие, което завършва фактическия състав по образуване на административно-наказателно производство със съставяне на АУАН. От този момент, а от не получаване на препис от акта, тече и срокът за възражения против АУАН. Предявяването на АНО – чрез предоставяне на възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да направи възражения по него преди да го подпише, е и условието, без което не може да бъде издадено НП по силата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. След като с оглед на изложеното не е опорочена процедурата по съставяне на АУАН и редовността на самия акт, не е налице и възприетото от въззивния съд основание за отмяна на НП, макар актът да е бил получен на по-късна дата (защото при съставянето му нарушителят е отказал не само да го подпише, но и да получи препис от него, което е удостоверено с подпис на свидетел) и това да е отразено в разписката на самия акт, чрез поправяне на отпечатаната при съставянето на акта дата на получаване – нанасяне върху нея на действителната дата на получаването му.

Не се споделя и обуславящия отмяната на НП извод на районния съд, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, тъй като мястото на извършването му било описано противоречиво. Обстоятелствената част и на АУАН, и на НП се състои от два абзаца, именно във втория от които са описани обстоятелствата, при които е било извършено конкретното нарушение, а те позволяват недвусмислен извод, че сигналът със стоп палка е бил подаден и съответно нарушението (неизпълнение на подадения със стоп палка сигнал) е било извършено в [населено място] на [улица]до № 7, от което и от описаните в този абзац последващи действия на водача и полицейските служители (продължаване на движението на водача по [улица], при което е последван от патрулния автомобил) следва, че посоченото в първия абзац място – [улица], е мястото на съставяне на акта (в тази насока са и показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели).

Не се споделя и обуславящия отмяната на НП извод на районния съд, че не е доказано извършването на нарушението, тъй като не се доказало, че сигналът със стоп палка е бил подаден от достатъчно разстояние, за да се възприеме от санкционираното лице като адресиран единствено до него, както и че подаденият от патрулния автомобил сигнал е бил предвиденият в чл. 207 от ППЗДвП. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява както подаването на сигнал със стоп палка, така и неизпълнението му от водача на който е бил подаден. Последният не твърди, че не е възприел подадения му сигнал със стоп палка и съответно не сочи обстоятелствата, поради които не го е възприел, а твърди, че такъв изобщо не е бил подаден, което обаче, както вече беше отбелязано, се опровергава от събраните гласни доказателства. В този смисъл изводът на районния съд, че не се доказало, че сигналът със стоп палка не е бил подаден от достатъчно разстояние, за да се възприеме от санкционираното лице като адресиран единствено до него, е от една страна ирелевантен, доколкото самото санкционирано лице не твърди подобен факт, възпрепятстващ възприемането на сигнала, а от друга страна – изведен единствено въз основа на субективните възприятия на св. Д., чиито показания при това в тази им част противоречат на показанията на св. Р., без изобщо да бъде обсъдено това противоречие. Неизпълнението на подаден сигнал със стоп палка, което с оглед на изложеното и противно на приетото от въззивния съд, касационната инстанция приема за доказано, е достатъчно основание, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба за вмененото му административно нарушение – за което е санкциониран с процесното НП, независимо дали впоследствие от последвалия го патрулен автомобил му е бил подаден по предвидения в закона ред звуков и светлинен сигнал за спиране, поради което и възприетото от районния съд в тази насока (че ни било доказано, че подаденият от патрулния автомобил сигнал е бил предвиденият в чл. 207 от ППЗДвП), ако и да е така, е без правно значение за крайния резултат .

По тези съображения съдът касационната инстанция намира, че като е отменил НП, въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, което поради това следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго за потвърждаване на НП.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора, от чиято структура е касаторът, юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в минималния размер, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 66,47 евро (130 лева), или общо за двете съдебни инстанции в размер на 132,94 евро.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 16 от 27.03.2026 г., постановено по АНД № 346/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0375-000528 от 19.11.2025 г., издадено от Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора.