Решение № 41 от 18.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 41

*******, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.

Членове:

К. Ст. Комсалов

А. В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора З. В. Я. като разгледа докладваното от А. В. Велев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600048 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия И. Й. М., ЕГН ********** – адвокат Ч. Ч., срещу Присъда № 67 от 11.10.2023г., постановена по НОХД № 20215220201626 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваната присъда подсъдимият И. Й. М., ЕГН **********, роден на 10.06.1981 г. в *******, живущ в ***************, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, е признат за невинен в това, че на 04.05.2018г. в ******, обл. Пазарджик е причинил на А. В. Я. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на **************, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдИ.ото обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият И. М., с посочена по-горе самоличност, е признат за виновен в това, че на 04.05.2018г. в ******, обл.

Пазарджик е причинил *************** на А. В. Я. от същото село, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК, в резултат на ********************, като на основание чл. 301, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като му е наложено административно наказание Глоба 1 в размер на 2 800,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.

Подсъдимият М. е осъден да заплати на А. В. Я. сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му с престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно с законната лихва считано от датата на деянието - 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 15 000,00 лева, предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. Постановено е вещественото доказателство ************, предоставен от ***************, приложен към материалите по НЧХД № 1130/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, на л. 93, да остане по делото до настъпване на сроковете за неговото унищожаване, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. М. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 504,00 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 1 777,00 лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 120,00 лева.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба с вх. № 24307/17.10.2023 г. от адвокат Ч., защитник на подсъдимия М., с която присъдата се обжалва в единствено в частта, с която подсъдимият М. е признат за виновен в това, че е причинил *************** на А. Я. и е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 800,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт, както и в частта, с която подсъдимият М. е осъден да заплати на А. Я. сумата от 3 000,00 лева обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно с законната лихва считано от датата на деянието - 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане, съответно и в частта, с която в негова тежест са възложени разноските по делото. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на закона и е необоснована. Прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както и да се отхвърли предявеният граждански иск. След изготвяне на мотивите по делото не е постъпило допълнение към въззивната жалба.

Прокуратурата не е изразила писмено становище по подадената жалба, не е подаден протест срещу присъдата в оправдателната й част.

Становище по жалбата не е постъпило и от конституирания по делото частен обвинител и граждански ищец - А. В. Я., съответно последният не е обжалвал присъдата в останалите й части.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че събраният доказателствен материал е достатъчен да бъде поставен в основата на осъдителна присъда за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна. Прави искане присъдата да бъде потвърдена, включително и гражданскоправната й част.

Частният обвинител и граждански ищец А. В. Я., редовно призован, не се явява. Представлява се от повереника му адвокат К., която изразява 2 становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваната присъда за правилна, законосъобразна и мотивирана. Излага становище, че наложеното наказание е справедливо и постигащо целите си. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Ч., поддържа подадената въззивна жалба. В хода на съдебните прения излага, че за да постанови осъдителната си присъда първоинстанционният съд се е позовал изцяло и само на показанията на свидетелите А.ов, Я., Ч., З., Л., В. Я. и М.Б., както и частично на показанията на полицейските служители, като изцяло бил отказал да кредитира обясненията дадени от подсъдимия, както и показанията на А.Я..

Счита, че внимателният прочит на свидетелските показания на тези свидетели ще доведе до заключение, че изводът на първоинстанционния съд за тяхната достоверност и кредитиране е неправилен. Излага подробен анализ на свидетелските показания, като счита, че същите са избирателни, били променяни, съответно подвели първоначално назначените експерти за определяне характера на получените телесни увреждания от пострадалия.

Сочи, че всички свидетели са първи братовчеди на пострадалото лице, а М.Б. живеела на съпружески начала с него. Излага, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 107, ал. 5 от НПК, доколкото липсвал анализ на свидетелските показания, тъй като същите били противоречиви. Това наложило да бъдат прочетени предходните им показания, дадени в същото производство пред други съдебни състави. Счита, че единственото категорично установено по делото е, че действително е имало конфликт, но този конфликт е станал пред къщата и заведението на подсъдимия, като последният не е причина за него. Сочи, че въпросният пострадал, заедно с другите лица преди това били пили, съответно целенасочено А. е отишъл и е започнал да се заяжда с подсъдимия в неговото заведение, което станало късно вечерта, в ромската махала. Сочи, че съгласно представеното медицинско свидетелство, подсъдимият също е получил наранявания, като подсъдимият признал, че А. ****************. Включително признал в обясненията си, че инстинктивно се е завъртял и с дясната ръка е **** А..

Сочи, че подсъдимият е нанесъл удар, като единствена негова цел е била да се предпази, за да спрат да го ритат и удрят, а не да удари А., но когато той е нанесъл този удар, реално побоят над него не бил приключил. Счита, че съдът е следвало да приложи чл. 12 от НК, а в най-крайния случай, че е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана при уплаха и смущение у подсъдимият, доколкото се е заключил и докато не са дошли полицаите не е отворил на никого, от страх от саморазправа с роднините на пострадалия.

Излага аргументи, че липсвала логичност в показанията на свидетелите.

Счита същите за тенденциозни, като дадени от близки роднини на пострадалия и целящи да нагласят обвинителната теза. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният му бъде оправдан, като бъде отхвърлен и уваженият граждански иск.

Подсъдимият М. поддържа жалбата, моли присъдата да бъде отменена.

Счита се за невинен, като и към момента се страхувал за живота си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха и не се събраха нови 3 доказателства.

При извършена проверка за редовността и допустимостта на въззивната жалба, въззивният съд намира, че същата е редовна и допустима, като подадена от страна в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Въззивният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, съответно жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.

Против подсъдимия И. М. е предявен и приет за съвместно разглеждане в производството и граждански иск от пострадалия А. Я. за сумата от 15 000,00 лева, претендирана като обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Пострадалият Я. надлежно е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса, като неговият повереник е направил изрично искане по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, съдът с присъдата си да се произнесе и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия - ***************.

С въззивната жалба присъдата се обжалва в осъдителната наказателноправна част, досежно признаването на подсъдимия М. за виновен за извършено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, съответно в гражданската й част, с която е осъден да заплати на гражданския ищец Я. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, вследствие деянието.

Присъдата не е протестирана, съответно не е обжалвана от частния обвинител Я., в оправдателната й част по обвинението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и не е обжалвана от конституирания граждански ищец, в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск за сумата над присъдените 3 000,00 лева до пълно претендирания размер от 15 000,00 лева.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и от заключението на назначената по делото повторна медицинска експертиза, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на обстоен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящия въззивен състав:

През 2018г. пострадалият А. В. Я. и свидетелката М.А.Б. съжителстват на семейни начала. Същите от години живели и работили в Англия, като в началото на месец май 2018 г. двамата се прибрали в България за празниците.

Във връзка с това, на 04.05.2018 г., след 19.30 ч., пострадалият поканил на гости в дома си в ****** свидетелите А.Х. Ч. и И.В. З., където тримата консумирали бира и решили да отидат до *******, за да продължат почерпката. Преди да тръгнат, пострадалият Я. решил да върне празните 4 бутилки от бира в заведението на подсъдимия И. М., от където бил закупил бирата. Я. и свидетелите Ч. и З. се запътили към главната улица на селото, откъдето щели да вземат превоз, като Я. и Ч. се отбили до заведението на подсъдимия М., а З. останал да ги изчака на разстояние. В този момент на маса пред заведението седели свидетелите А.Д. Л. и В. Й. Я.. Пострадалият и Ч. отишли до прозорчето на заведението да оставят празните бутилки. Там бил подсъдимият М., който като видял пострадалия започнал да го гони, обръщайки се с думите: „**************************? ************ Подсъдимият и пострадалият започнали словесен конфликт, който прераснал във физическа саморазправа, като подсъдимият нанесъл на Я. ******, а Я. веднага му отвърнал, като му нанесъл също ******. Майката на подсъдимия излязла пред заведението, като започнала да увещава пострадалия да не се разправя със сина й и да се прибере. Намиращите се пред заведението свидетели Ч., Л. и В. Я. се намесили и разтървали пострадалия и М.. След като били разтървани, пострадалият Я. се обърнал и тръгнал към свидетеля З., чакащ ги в близост до заведението. В този момент подсъдимият М. взел парче ******, с което вратата на заведението му била подпирана, замахнал с него и ударил в гръб пострадалия Я., като ударът попаднал в ***** на Я..