Решение № 102 от 05.06.2020, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № . . . . гр. Велинград, 05.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА

ИВАНОВА

Секретар: Цветана

Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 824 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка, във втора фаза по извършване на делбата.

Предявен е иск за делба по чл.34 ЗС, вр. чл.341, ал. 1 ГПК от ищеца Т.Х.М., ЕГН **********,***, чрез адв. С.П.П. от САК, с адрес на кантората- гр.София, бул.“Македония“ № 10, ет.1, ап.9, срещу Р.А.Т., ЕГН ********** *** - за допускане на съдебна делба насъсобствените им имоти.

С влязло в законна сила на 11.07.2019г. съдебно

Решение № 175/30.05.2019г. на Велинградския районен съд е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между между Т.Х.М., ЕГН **********,*** от една страна и Р.А.Т., ЕГН ********** *** от друга страна, на техните съсобствени имоти, а именно :

Едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от Приземен и един редовен Жилищен етаж и двата със застроена площ от 93 кв. м. с идентификатор 504.1395.1, заедно с Паянтова сграда с площ от 39 кв.м. с идентификатор 504.1395.3, построени върху УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград, целият с площ от 680 кв.м. по акта за собственост и 702 кв.м., съгласно приложена скица, при граници на имота: от север - УПИ № IV-1390, от изток - УПИ № VII-1393, УПИ №1394, УПИ № XXV-7599, от юг улица на Община Велинград, и от запад - УПИ IX-1396, заедно с всички приращения и подобрения извършени в недвижимия имот.

ПРАВАТА на страните са определени в решението както следва: ½ идеални части за Т.Х.М. и ½ идеални части за Р.А.Т..

Със същото решение е отхвърлен искът за делба в частта и по отношение на построените в недвижимия имот УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград други сгради, а именно : Сграда № 504.1395.2 – едноетажна масивна жилищна еднофамилна с площ 34кв.м.; Сграда № 504.1395.4 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 52кв.м.; Сграда № 504.1395.5 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 5кв.м.; Сграда № 504.1395.6 – едноетажна масивна селскостопанска с площ 6 кв.м., като неоснователен.

В с.з. ищецът, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище от 11.03.2020г. ищецът излага следното:

Гаращът е самостоятелна вещ, и ако неможе да бъде поделен, то следвало да се изнесе на публична продан. Не следвало да се прибавя към накой от дяловете, тъй като това повишавало стойнността му. Противопоставя се на искането на ответника за възлагане в дял на втория етаж, тъй като не били налице предпоставките по чл.349 ГПК за това.

В с.з. ответникът, редовно уведомен, чрез пълномощницете си заявява, че е имота е поделяем, от него могат да се образуват два дяла. При което и иска делбата да се извърши по реда на чл.353 ГПК, без теглене на жребий, като получи в дял втория етаж на къщата, тъй като живее на този етажа и е правил в него подобрения. Ищеца е предявил и претенции по сметки, от които в проследствие се отказал и производството по делото в тази част е прекратено на осн. чл.233 ГПК.

Във втората фаза на делбата съделителите не се предявили претенции за възлагане на имота и претенции по сметките.

Като се запозна с представените по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе съдът прие за установено следното:

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно техническа експертиза /основна и допълнителна/, изготвена от в.л.Б. – не оспорени от страните и приети от съда като доказателство, се установява следното: Поземления имот, сътавляващ УПИ Х-1395 в квартал №225 по плана на град Велинград, е с площ от 705 м2 и лице 16 м, и е реално неподеляем на два урегулирани поземлени имота с площ минимум 300 м2 и лице минимум 14 м съгласно разпоредбите на чл. 19. ал.1, т.1 от ЗУТ.

Процесната двуетажна жилищна сграда със ЗП от 93м2 е двуфамилна - с два жилищни етажа. Жилищната сграда е масивна, на гредоред, с дървена покривна конструкция, с покритие – керемиди. Построена е около 1969г. Състои се от два жилищни етажа; първи етаж със светла височина 2.52 м и втори етаж - със светла височина 2.60 м. Двата етажа имат достъп от стълбищна клетка на сградата, която в настоящия момент се ползва само за втори етаж, а за първи етаж се ползва самостоятелен вход непосредствено от двора, на лицевата фасада на сградата. Разпределението за двата етажа е следното: коридор, дневна с кухненски бокс, две спални и санитарен възел - баня с тоалетна. Поради това и е направен извода, че жилищната сграда е реално поделяема на две жилища, които съдържат изискващите се помещения съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗУТ - самостоятелен вход, минимум едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна; като склад може да служи таванското подпокривно пространство.

Процесният гараж, с площ от 39 кв.м., е реално неподеляем на два самостоятелни обекта, защото има един вход и не е възможно да се обособи втори, поради малката ширина на сградата.

Според заключението пазарната стойност на процесния имот е 103 992 лв. в т.ч. 24 675 лв - стойността на дворното място; 67 500 лв - стойността на жилищната сграда и 11 817 лв - стойността на гаража; стойността на 1/2 ид.ч. е 51 996 лв. Стойността на първи жилищен етаж по средни пазарни цени е 31974 лв., а стойността на втори жилищен етаж е 35 526 лв. Стойността на двата етажа е общо 67500 лв. А стойността на 1/2 ид.ч. е 33750 лв. Пазарната стойност на монолитен гараж, определена по метода на аналога, е 11 817 лв., а стойността на 1/2 ид.ч. от него е 5908.50 лв.

В основно заключение по СТЕ са дадени варианти за делба на жилищната сграда, като са обособени два дяла:

- първи дял, съдържащ 1/2 ид.ч. от дворното място, първи жилищен етаж на жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от гаража, със стойност на дяла 50220 лв, което е с 1776 лв по-малко от стойността на 1/2 ид.ч., които следва да получи от втори дял за изравняване на дяловете;

- втори дял, съдържащ ½ ид.ч. от дворното място, втори жилищен етаж на жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от гаража, със стойност на дяла 53772 лв. което е с 1776 лв повече от стойността на 1/2 ид.ч., които следва да даде на първи дял за изравняване на дяловете.

В допълнително заключение по СТЕ са дадени още два варианти за делба на жилищната сграда и гаража, като във всеки от тях са обособени два дяла, като при втори вариант процесният гараж (сграда с идентификатор ***) е включен в дяла с първи жилищен етаж, а при трети вариант - включен е в дяла с втори жилищен етаж. Вариантите са следните:

Втори вариант:

- първи дял, съдържащ 1/2 ид.ч. от дворното място - 12337.50лв, първи жилищен етаж на жилищната сграда - 31974 лв и гаража - 11817 лв, със стойност на дяла 56128.50 лв, което е е 4132.50 лв. повече от стойността на 1/2 ид.ч., които следва да даде на втори дял за изравняване на дяловете;

- втори дял, съдържащ 1/2 ид.ч. от дворното място - 12337.50лв и втори жилищен етаж на жилищната сграда - 35526 лв., със стойност на дяла 47863.50 лв, което е с 4132.50 лв. по-малко от стойността на 1/2 ид.ч., които следва да получи от първи дял за изравняване на дяловете.

Трети вариант:

- първи дял, съдържащ 1/2 ид.ч. от дворното място 12337.50лв и първи жилищен етаж на жилищната сграда - 31974 лв., със стойност на дяла 44311.50 лв, което е с 7684.50 лв по-малко от стойността на 1/2 ид.ч., които следва да получи от втори дял за изравняване на дяловете; 

- втори дял, съдържащ 1/2 ид.ч. от дворното място

-12337.50лв., втори жилищен етаж на жилищната сграда - 35526 лв и гаража - 11817 лв, със стойност на дяла 59680.50 лв, което е с 7684.50 лв повече от стойността на 1/2 ид.ч., които следва да даде на първи дял за изравняване на дяловете.

Съдът кредитира заключенията по СТЕ, с изключение на тази им част в която в дяловете е е разпредлена по 1/2 ид.ч. от дворното място -12337.50лв., тъй като дворното място не е предмет на делбата. До колкото обаче стойността му е еднаква за двата обособени дяла, то и това не се отразява на разликата в стойността на дяловете.

От показанията на св.Лидия Занова – сестра на бившия съпруг на ответника- се установява следното: Свидитилката познавам имота предмет на делбата, който се намира на ул.“Макаренко“ №8 във Велинград. Къща била построена 1968 година, което си спомня, тъй като тогава е била ученичка в Пазарджик и я строили нейните родители, като и свидителката участвала като помощник. Познава и ответницата откакто сключила граждански брак с брат й през 1977г. или 1978г., когато и тя заживяла в тази къща. Свидетелката твърди, нейните родители живеели на втория етаж, но те след сватбата отстъпили втория етаж - горния на младото семейство и слезли да живеят на първия етаж. По това време свидетелката била студентка в София и женена в Карлово, но била в много близки отношения с майка си и брат си и идвала много често във Велинград, в месеца по един два пъти, за да посещавах родителите си и брат си. Твърди още, че ответницата от както сключилила брак не била сменяла месотживеенето си.

Постоянно си живяла на този втори етаж. Развела се с брат й през 2009 г., но и след развода тя останала да живее на втория етаж, а на първия етаж живеела майка й, понеже баща й бил починал през 1998г.

Р. била в къщата, което свидителката виждала при честите си посещения при майка си. Сочи още, че е била свидетел на всичко което е станало в периода и до сега. Първоначално двата етажа били еднакви. На втория етаж, може би през 1988 или 1989 година се направи ремонт с който с е преустрои кухнята и се приобщи едно помещение което е като баня и се дострои по късно едно голямо помещение като преддверие и баня, което е около 16 квадрата и се разширил целия етажа. На първия етаж това го нямало. След ремонта кухненския бокс станал двойно по голям и се изградила нова баня с тоалетна. Терасата също била разширена. Ответницата по това време работела, като учителка и имала постоянен доход и дори вземала заеми за да се правят тези изменения и ремонти по етапно.

След развода тя продължила да прави подобрения и това което свидетелката видяла, че е направила с тапети, изолация и вътрешни подобрения. След като се продал долния етаж, направила последните подобрени - смяната на прозорците, които били до тогава дървени, а сега били от дървен стъклопакет.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи:

Производството по делото се разглежда по реда на чл. 341 и сл. от ГПК. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.

349, ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.

Установи се по делото, че от делбения имот – двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 93 кв. м. с идентификатор 504.1395.1, е поделяем между съделителите, тъй като сградата има два жилищна етажа, а съсобствениците са двама. При което всеки от тях може да получи в смостоятелен дял етаж от жилищната сграда, а способа за делба -изнасяне на имота на публична продан се явява неприложим.

Що се отнася до паянтова сграда с площ от 39 кв.м. с идентификатор 504.1395.3, която според СТЕ е гараж, действително гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост. В случая обаче се касае за постройка в същия поземлен имот, в който е построена жилищната сграда. Опредлено нейното предназначение е да обслужва собствениците на жилища. При което няма пречка тази постройка да бъде присъединена към някой от двата жилищна етажа при обособяване на дяловете, независимо същата като единствена да е неподеляема. След като е възможно образуване на дялове за всички съделители от делбените имоти, тоест неприложимост на способа – изнасяне на публична продан на всичики имоти, то няма как този способ да се приложи само за един от допуснатите до делба имоти. В този смиъсл неоснователно е възражението на ищеца, че само гаража, като неподелям имот следва да бъде изнесен на публична продан. Освен това изнасянето на сграда от допълващо застрояване, построена в имот в който има жилищна сграда, предполага възможност трети лице да стане собственик на тази постройка, била тя и гараж, без да е собственик на дворното място или на жилище от жилищната сграда, което от своя страна би създало още мното неудобства за съдодбствениците, съделители.