Решение № 14990 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14990 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110140749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу П. В. К., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата от 2155,14 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., аб.№ ..., сумата от 37,51 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК – 30.08.2021г. до окончателното плащане, сумата от 298,33 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 24.08.2021г., и сумата от 7,59 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.08.2018г. до 24.08.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50536/2021г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на процесния недвижим имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната 1 топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита като моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е обвързан от договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия, тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот. Не оспорва количеството потребление и размера на начислена цена на топлофикационната услуга.

Възразява по активната материална легитимация на ищеца относно вземането за цена на услугата дялово разпределение. Оспорва претендираните суми за начислени лихви с твърдения, че не се доказва да е в забава. Навежда и възражение за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане да му бъдат присъдените сторените деловодни разноски.

От страна на третото лице-помагач на ищеца .. е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 50536/2021г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено на 30.08.2021г. от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу П. В. К. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот през исковия период; 2/ извършена от ищеца през този период доставка на топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена; 3/ предоставяне на услугата дялово разпределение, вземането за чиято цена в начисления размер е възникнало в неговия патримониум; и 4/ неизпълнение насрещното задължение на ответника за заплащане стойността на потреблението и услугата дялово разпределение.

2

Основният спор по делото е концентриран върху съществуването на договорното правоотношение, част от съдържанието на което са претендираните от ищеца вземания.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за 3 топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.

В случая страните не спорят, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от представен по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том XXXVII, нот.дело № 7212/1995г. по описа на нотариус ., ответникът е придобил по силата на договор за дарение от 7.04.1993г. правото на собственост върху имота, като прехвърлителите Паско Маринов Тодоров и Надка Симеонова Тодорова са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на същия. По делото няма данни за настъпила след извършената разпоредителна сделка смърт на ползвателите, нито са ангажирани доказателства, сочещи на прекратяване на учреденото им ограничено вещно право на друго законово основание. Установява се обаче, че с молба-декларация от 8.11.1999г. ответникът е направил искане до топлопреносното дружество за откриване на партида за имота на негово име, декларирайки, че го ползва за жилищни нужди заедно с членовете на семейството си. От представени формуляри за главен отчет и изравнителни сметки се установява, че въз основа на така направеното искане ответникът е вписан като титуляр на партидата и се води като задължено лице за цената на доставената топлинна енергия, респ. на негово име като клиент на услугата са начислявани дължимите суми за потребление по издаваните фактури.

Съдът намира, че подадената от ответника молба-декларация обективира отправено до ищеца предложение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, което последният е приел, предвид данните за титулярството на партидата. Следователно, при така постигнатото съгласие и по аргумент от приетото във визираното по-горе ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че въпреки наличието на учредено в полза на трети лица вещно право на ползване върху имота, качеството потребител на топлинна енергия през исковия период има ответникът, който е встъпил по своя воля като страна-купувач в договорно правоотношение с ищцовото дружество за продажбата й вместо задължените съгласно закона лица.

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока 4 по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването през исковия период на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между ищеца и ответника, което предпоставя ангажиране отговорността на последния за неизпълнени договорни задължения.

Между страните не е спорно, че в рамките на исковия период ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от .., като стойността на потреблението, определяна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, възлиза на начисления размер от 2155,14 лв., формиран от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен сезон въз основа реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че дяловото разпределение е извършвано от ФДР съобразно нормативните изисквания, по коректно приложена методология, като цената на тази услуга за исковия период е в размер съответен на претендираната сума от 37,51 лв. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като в чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания търговец. Съгласно визираните разпоредби ищецът е легитимиран титуляр и на вземането за цена на услугата дялово разпределение, което в отношенията с потребителя възниква в полза на топлопреносното дружество, задължило се срещу възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител.