Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 715 от 10.08.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 532/2023
Вид
Определение № 715
Подписан
10.08.2023
В сила
10.08.2023
Състав
ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.282, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Перник, 10.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500532 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК и с искане по чл.423, ал.2, изр.ІІ, вр.чл.282, ал.2, т.1 от ГПК.

Образувано е пред настоящата инстанция по възражение с правно основание чл.423 от ГПК, депозирано от длъжника И. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за оспорване вземането по Заповед № 1982/01.11.2021 г., на ПРС, по ч.гр.д. № 5538/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено съпругата му А.Д. Д., ЕГН **********, починала на *** - след издаване на заповедта за изпълнение да заплати в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата 2682,57 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***; сумата 1087,35 лв. /хиляда осемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 04.08.2019 г.до 11.08.2020 г.; сумата 453,38 лв. /четиристотин петдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2019 г. до 11.08.2020 г.; сумата 751,11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 2682,57 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.10.2021 г., до окончателното г изплащане, както и сумата 99,49 лв. /деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/- държавна такса, сумата 33,83 лв. /тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтичало от неизпълнение на парични задължения по договор за потребителски кредит № ***дина.

1

Длъжникът моли съдът да приеме възражението при твърдения за наличие на хипотезата по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно - нередовно връчена заповед за изпълнение от заповедния съд, поради това, че не бил потърсен съгл.изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК на постоянния му адрес в град ***, който съвпада с настоящия му и с този по извършената от ПРС служебна адресна справка. ***.

Твърди, че длъжностното лице по призоваване не е посещавало фактически адреса, на който били изпращани съобщенията и книжата по делото, твърди, че е узнал за заповедта на 26.05.2023 година, когато бил уведомен от НОИ за наложен запор върху пенсията му поради образуваното при ЧСИ С.Б. изп.дело № 20237530401361 въз основа на заповедта за изпълнение. Заявява, че е нарушен чл.429, ал.2 от ГПК, тъй като съпругата му била починала, а заповедното производство продължило срещу наследниците й без съдебния изпълнител да е изследвал дали наследството е било надлежно прието по опис или не, както и дали няма вписан отказ от наследството на починалия длъжник.

Претендира и спиране на заповедното производство на осн. чл.423, ал.2, изр.2 от ГПК. Иска и връщане на делото на ПРС за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

В отговор по възражението „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД считат същото за неоснователно, тъй като заповедта за изпълнение била редовно връчена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.

Длъжникът сочи, че узнаването е осъществено на 26.05.2023 година, когато бил уведомен от НОИ за наложен запор върху пенсията му въз основа на образуваното при ЧСИ С.Б. изп.дело № 20237530401361, по издаден изпълнителен лист от ПРС, по ч.гр.д. № 5538/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

2

Съдът приема, че е сезиран в рамките на срока по чл. 423 от ГПК и дължи произнасяне по същество на подаденото възражение.

Аргументът на длъжника за ненадлежно връчена заповед от районния съд се съгл. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК се явява неоснователен.

Видно от представеното по делото пред ПРС удостоверение за наследници (л.44), първоначалният длъжник А.Д. Д. е починала в хода на заповедното производство – на ***. Правилно и в съответствие със закона районния съд е спрял производството на осн.чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, като с определение № 489/14.02.2022 година го е възобновил и на осн.чл.227 ГПК е конституирал наследниците на починалия длъжник, вкл.и И. Д., като е указал да се изпрати препис от заповедта за изпълнение от 01.11.2021 година на адресите на новоконституираните съдлъжници.

Видно от приложеното по делото съобщение (л.56), на 28.02.2022 година член от семейството и друг наследник на починалия длъжник – Е. Д. го е получил със задължението да му го предаде, поради което настоящият съдебен състав счита, че е налице осъществено редовно връчване по реда на чл.46 от ГПК.

Заповедният съд е изпълнил стриктно процедурата по връчване, като всички съобщения са надлежно оформени от длъжностните лица по призоваването и правилно е приложено основанието на чл.46 от ГПК.

Съдът, въз основа на справка НБД „Население“ е изпратил съобщението до постоянния адрес на длъжника, който съвпада с настоящия му и посочения във възражението по чл.423 ГПК, както и с адреса на получилото го лице Е. Д., което обуславя неоснователност на оплакванията му и в тази насока.

Останалите оплаквания на И. Д., свързани с неспазване на изискванията на чл.429 от ГПК са ирелевантни по отношение на настоящото производство за разглеждане на възражението по чл.423 ГПК, тъй като от една страна е следвало да се релевират именно с възражението по чл.414 ГПК или да се инвокират в хода на изпълнителния процес, но ще бъдат предмет на разглеждане по друго производство – по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, извън настоящото, както и възраженията по същество - за наличие на неравноправни клаузи по процесния договор за потребителски кредит могат да бъдат предмет на друго исково производство по чл.439, ал.1 ГПК или чл.424 ГПК.

3

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за приемане на възражението.

Поради неприемане на възражението, съдът следва да остави без уважение и искането за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение № 1982/01.11.2021 г., на ПРС, постановена по ч.гр.д. № 5538/2021 година, по аргумент от чл. 423, ал.3, изр.ІІ от ГПК, както и за връщане на делото на ПРС за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от длъжника И. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за оспорване вземането по Заповед № 1982/01.11.2021 г., на ПРС, по ч.гр.д. № 5538/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Б. Д., ЕГН ********** за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение № 1982/01.11.2021 г., на ПРС, постановена по ч.гр.д. № 5538/2021 година и за връщане на делото на ПРС - за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4