Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26227 от 20.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8301/2026
Вид
Определение № 26227
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26227 гр. С., 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110108301 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т.

Т. Т. срещу „.“ ООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 800 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.01.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 31.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 100 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение и закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба 27.03.2026г до окончателното и изплащане.

По допустимостта на производството:

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими. Неоснователни са релевираните от ответника възражения за недопустимост на производството и за нередовност на исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени в достатъчна степен фактите, на които ищецът основава претенциите си, като са индивидуализирани твърдените неимуществени вреди и обстоятелствата, при които същите са настъпили. Дали тези твърдения ще бъдат установени по делото и дали претендираните вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде разрешен след събиране и обсъждане на доказателствата. Поради това съдът намира, че исковата молба е редовна, а производството – процесуално допустимо.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на правния спор, поради което следва да бъдат приети.

Възраженията на ответника относно разпечатката от програмата „.“ и електронната кореспонденция касаят тяхната доказателствена сила, авторство и достоверност, които 1 подлежат на преценка при постановяване на крайния съдебен акт, а не са основание за отказ от приемането им като доказателства.

Следва да бъдат приети и представените към отговора на исковата молба доказателства.

От ищеца е направено искане за задължаване на ответника да представи подробно индивидуализираните в исковата молба документи. Това искане следва да бъде уважено, доколкото същите се намират у него и могат да имат значение за правилното решаване на правния спор.

Следва да бъде уважено искането по чл. 186 ГПК за изискване от . на административната преписка, образувана във връзка с подадени сигнали с вх.№ ./02.02.2026г и вх.№ 26014680/02.02.2026г., доколкото съдържащите се в нея документи са относими към предмета на спора.

Следва да бъде уважено искането по чл. 186 ГПК за изискване от . на административната преписка по декларираната трудова злополука, доколкото съдържащите се в нея документи могат да имат значение за установяване на релевантните за спора факти.

Ищецът е релевирал и искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, а именно отражението на злополуката върху физическото и психическото състояние на ищеца, претърпените болки, страдания и ограничения в ежедневието. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено, доколкото установяването на сочените обстоятелства е от значение за изхода на правния спор.

Следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза със задачите, поставени в исковата молба, както и с допълнителната задача, формулирана от ответника в отговора на исковата молба, доколкото изясняването на поставените въпроси изисква специални знания от областта на медицината и е необходимо за правилното разрешаване на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника „.“ ООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото: книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на служителите в обекта; оценката на риска за работното място, вътрешни правила и инструкции за безопасност и здраве при работа, приложими към процесния обект; протоколи, удостоверяващи предприети мерки за обезопасяване на процесната стълба, като УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК.

2

ДА СЕ ИЗИСКА от . препис от документите от административната преписка, образувана във връзка с подадени сигнали с вх.№ ./02.02.2026г. и вх.№

26014680/02.02.2026г., в това число документи от извършени проверки, констативни ппротоколи, и др.

ДА СЕ ИЗИСКА от . заверен препис от административната преписка по декларираната трудова злополука с вх../05.02.2026г., ., за Т. Т. Т., ЕГН **********.

ДА СЕ ВПИШЕ в писмото до . и до ., че изисканите документи следва да бъдат предоставени на съда в едноседмичен срок от получаване на искането.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на ищеца Т. Т., че допуснатите му свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачите, поставени в исковата молба, както и с допълнителната задача, формулирана в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, от които 150 евро от бюджета на съда и 150 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, в който срок да представи доказателства за плащането.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ., който да бъде уведомен след представяне на доказателства за внесен депозит от ответника.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.09.2026г от 15.30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са от Т. Т. Т. срещу „.“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, както следва: за присъждане на сумата 3800 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 31.01.2026 г., ведно със законната лихва от 31.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на сумата 100 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2026г до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца Т. Т. Т. и ответното дружество „.“ ООД е възникнало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 017/30.12.2025 г., по който ищецът бил назначен на длъжност „.“ с място на работа в гр. С., като постъпил на работа на 02.01.2026 г. Сочи се, че на 31.01.2026 г. около 13:30 часа, по време и във връзка с изпълнение на трудовите си задължения в обект на ответното дружество, находящ се в гр. С., ул. „.“ ., претърпял трудова злополука, като при придвижване между работните станции паднал по стълба, намираща се в отвор в пода, от 3 височина около два метра. Излага се, че вследствие на падането получил множество телесни увреждания, изразяващи се в контузии и охлузвания в дясната челно-теменно-слепоочна област, контузии и охлузвания в лявата параскапуларна и раменна област, контузия на долната част на гърба и таза, контузия на раменния пояс и мишницата, както и повърхностни травми на глезена и стъпалото. Поддържа се, че уврежданията били обективирани в съдебномедицинско удостоверение и медицинска документация, като било прието, че същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Сочи се, че злополуката била декларирана от работодателя и с влязло в сила разпореждане на . била призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Излагат се твърдения, че във връзка с разследването на инцидента били изпратени сигнали до ., при извършената проверка било установено, че не е било осигурено безопасно преминаване по стълбата между отделните помещения на обекта, поради което бил съставен акт за спиране използването . Поддържа се, че още преди настъпването на инцидента ищецът и негови колеги неколкократно уведомявали управителя на дружеството за опасното състояние на стълбата, но не били предприети действия по обезопасяването , което се установявало и от приложена вътрешна кореспонденция.

Сочи се, че вследствие на трудовата злополука ищецът претърпял значителни физически болки и страдания, възстановителният период бил съпроводен с физически дискомфорт, ограничени движения и необходимост от покой, като към датата на предявяване на иска продължавал да изпитва болки и му предстояло провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Поддържа се, че инцидентът се отразил неблагоприятно и върху психическото му състояние, като преживените стрес и уплаха довели до нарушаване на нормалния му начин на живот и трудова дейност. Твърди се още, че във връзка с лечението направил разходи за закупуване на лекарства и медицински консумативи на стойност 100 евро, представляващи претърпени имуществени вреди.

Излага се, че на 13.02.2026 г. ищецът отправил до управителя на ответното дружество предложение за доброволно уреждане на отношенията чрез изплащане на обезщетение по чл. 200 КТ, като първоначално заявил готовност спорът да бъде уреден срещу сумата от 2000 евро, но впоследствие работодателят предложил значително по-ниско обезщетение, което ищецът отказал да приеме, поради което не получил никакво плащане. Поддържа се, че са налице всички предпоставки за ангажиране обективната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, като липсват основания за намаляване на отговорността по чл.

201, ал. 2 КТ, тъй като ищецът не е допуснал груба небрежност, а настъпването на инцидента се дължи на необезопасените условия на труд. Предвид изложеното се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 3800 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 100 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ООД, 4 с който предявените искове се оспорват като недопустими, а при условията на евентуалност – като неоснователни. Ответникът не оспорва, че процесният инцидент е признат за трудова злополука, но оспорва наличието на твърдените вреди като последица от нея, причинната връзка между трудовата злополука и всички претендирани увреждания, както и размера на претендираните обезщетения. Поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпването на инцидента, поради което при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ. Ответникът навежда възражение за недопустимост на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че исковата молба не съдържа достатъчно конкретни твърдения относно вида, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, поради което е ограничено правото му на защита. При условията на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен, тъй като изложените твърдения за претърпени неимуществени вреди били общи и недоказани, а претендираният размер на обезщетението не съответствал на характера на уврежданията и на установената съдебна практика. Сочи още, че след приключване на процедурата по признаване на злополуката като трудова работодателят отправил предложение за доброволно изплащане на обезщетение, което останало без отговор.