Решение № 263221 от 31.10.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3540/2020
- Вид
- Решение № 263221
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 18.08.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ТРАЙКОВА ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ гр.София, 31.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3540 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 432 КЗ от Р.Ц.Г. с ЕГН ********** и М.Ц.Л. с ЕГН ********** против „З. „Д.Ж.и з.“ АД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на на всеки от ищците сума от по 25 500 лв., предявени частично от целия размер от по 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща Ц.Д.Л., причинена поради виновното и противоправно деяние на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******С.В.Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, при ПТП на 13.12.2019г. в гр. Монтана, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019г.
– датата, на която изтича срока за плащане, до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди се, че на 13.12.2019г. около
11:00 часа в гр. Монтана, на ул. „Свети Климент Охридски“ се движел автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******, управляван от водача С.В.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост загубил контрол над автомобила, излязъл вдясно на пътното платно и се качил ва тротоара, при което блъска противопожарен кран, след което блъска попътно движещия се по тротоара пешеходец Ц.Д.Л. и впоследствие се блъска и спира в дърво. В резултат на удара е причинена смъртта на Ц.Д.Л.. По случая било образувано досъдебно производство. Твърди се, че за увреждащия автомобил била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/119002882544/19.03.2019г. със срок на валидност 11.10.2019г.-11.10.2020г. с ответника „З. „Д.Ж.и з.“ АД.
Ищците са син и дъщеря на починалия Ц.Д.Л.. Същите предявили претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, получена на 20.01.2020г. и представили всички доказателства, с които разполагали. При застрахователя били заведени щети с № 0801-000471/2020-01 и № 0801-000471/2020-02, по която застрахователят не се произнесъл в срок. Поддържа се в исковата молба, че в резултат смъртта на техния баща ищците претърпяли неимуществени вреди.
Изключително тежко преживели смъртта му. Починалият сам издържал домакинството си и помагал на децата си, бил отлично здравословно състояние, активен за възрастта си, прибирал се пеша къв дома си на датата на инцидента. Между тях съществувала силна емоционална връзка, обич, уважение, привързаност и подкрепа.
В откритото съдебно заседание на
23.06.2022г. ищците са направили увеличение на размера на предявените от тях частични искове на сумата от по 120 000 лв. за всеки, което на основание чл. 214 ГПК е прието от съда с протоколно определение от същото заседание.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с който се оспорват исковете. Възразява се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, евентуално – съпричиняване от пострадалия, който предприел необезопасено пресичане на пътния участък, на който е станало произшествието. Възразява се, че в исковата молба не е посочена банкова сметка ***, поради което на основание чл. 380, ал.3 от КЗ кредиторите са изпаднали в забава. Оспорва се началната дата на забавата, като се възразява, че застрахователят е уведомен на 21.01.2020г. и се е произнесъл на 29.01.2020г. Освен това не била посочена банкова сметка, ***хва по чл. 409 КЗ. Оспорват се механизма на ПТП и вината на водача. Оспорват се и търпените болки и страдания. Ответникът счита предявения размер за завишен.
В подкрепа исканията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни доказателства.
Представена е междувременно влязла в сила Присъда от
16.06.2020г. по нохд № 54/2020г. по описа на ОС-Монтана.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса, че ответникът е застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица
№ BG/30/119002882544/19.03.2019г. със срок на застрахователно покритие 11.10.2019г.-11.10.2020г. и че събитието представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представения по делото заверен препис от Присъда от 16.06.2020г. по нохд № 54/2020г. по описа на ОС-Монтана, влязла в законна сила на 02.07.2020г., С.В.Д. от гр. Монтана е признат за виновен в това, че на 13.12.2019г. около 11:00 часа в гр. Монтана по ул. „Св.Климент Охридски“, в района на кръстовище с ул. „В.Търново“, при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******с посока на движение автогара-ж.к. „Плиска“, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
21, ал.1 ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забраенно да превишава следните стойности на скоростта – 50 км/ч в населено място/, като се движел със скорост от около 80 км/ч, вследствие на което реализирал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на движещия се по тротоара Ц.Д.Л. от гр. Монтана, с ЕГН **********, поради което на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, като на осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Видно от препис-извлечение то Акт за смърт №
0871/14.12.2019г. и Удостоверение за наследници № 2494/16.12.2019г., издадени от Община Монтана, Ц.Д.Л. е починал на 13.12.2019г. в 11:05 часа, а ищците Р.Ц.Г. и М.Ц.Л. са законни негови наследници – дъщеря и син.
За претърпените от ищците страдания от смъртта на баща им Ц.Д.Л. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.Б.Б.и К.Я.Б..
Св. Ц.Б.– зет на ищцата Р.Ц.Г., женен за дъщеря и, казва, че познава Ц.Л. от м. декември 2012г. видял го на 80 годишния му юбилей, имал добро отношение към семейството, имало доста позанти и колеги от работата му на тържеството. Бил с висше образование – зооинженер. Свидетелят видял за последно Ц.на 50 годишния юбилей на сина му м. – около месец и половина преди инцидента. Бил здрав и активен човек, умеел да се забавлява, радвал се на внучката си – т.е. на съпругата на свидетеля. Сам се обслужвал, пазарувал си, ходел до банката, ставал рано, бил спортен тип, в добра кондиция, в добро физическо и психическо здраве. Следял новини, политика и спорт. Живеел със сина си М.Л. в тристаен апартамент в Монтана, Ц.готвел, пазарувал. Баща и син били близки. М. нямал деца. Р. ходела всяка седмица да го види, да му купи обувки, да го води на лекар, носела му нещо за храна. Той сам си готвел и то – много вкусно. Р. звъняла рано сутрин на баща си, говорела с него по няколко пъти на ден. Били много близки. М. и Р. приели тежко смъртта му, страдали, защото той им бил родител. М. пръв разбрал за инцидента, но и по телевизията го излъчили.
Св. К.Я.Б.-Б.– дъщеря на ищцата Р.Ц.Г. казва, че Ц.бил активен човек, с ума си, деен, образован, отговорен към семейството си. Живеел със сина си М. в гр. Монтана.
Дъщеря му пътувала всяка седмица до Монтана, помагала с почистване, подреждане на апартамента, водела го на лекар. Били близки, чували се по телефона всеки ден. През м. ноември 2019г. семейството празнувало 60 годишния юбилей на М.. Ц.бил там, зарадвал се, че внучката му чака момче. Децата му били шокирани от смъртта му, от това, че здрав и прав човек си отива при катастрофа, докато отивал до банката. Бил самостоятелен във всичко, имал само периферно зрение, не и централно, но това не му пречело. Готвел им, кагото му гостували. М. октанал сам, майка и загубила втори родител, ходят редовно на гробища, организират и почитат обичаите.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.
432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение /имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения иск/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си - /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, включително и възражението за съпричиняване при твърдените от него факти, на които се основава то.
По делото се установява безпротиворечиво наличието на сключен между делинквента и ответника застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователното покритие по който покрива отговорността за причинени при управлението на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******на трети лица вреди.
Съобразно влязлата в сила Присъда от 16.06.2020г. по нохд №
54/2020г. по описа на ОС-Монтана и по арг. от чл.300 от ГПК, настоящият съд е обвързан от установените в наказателното производство обстоятелства относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. присъдата обхваща всички елементи от състава на деликтната отговорност по отношение на деликвента. С оглед на това за установени следва да се приемат обстоятелствата, че на 13.12.2019г. около 11:00 часа в гр.
Монтана по ул. „Св.Климент Охридски“, в района на кръстовище с ул. „В.Търново“, при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******с посока на движение автогара-ж.к. „Плиска“, С.В.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.1 ЗДвП, вследствие на което реализирал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на движещия се по тротоара Ц.Д.Л.. С оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, възражението на ответника, че деянието е случайно е неоснователно.
Не се спори между страните и се установява от представеното Удостоверение за наследници, че ищците Р.Ц.Г. и М.Ц.Л. са съответно дъщеря и син на починалия при процесното ПТП Ц.Д.Л..
Недоказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, основано на твърдените в отговора обстоятелства – необезопасено пресичане на пътния участък от страна на Ц.Д.Л.. При застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения, основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на деликтното. Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - например, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е., че липсва някой от елементите му, че пострадалият е съпричинил вредите
Разпечатката съдържа 40 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98296ec9-0563-4352-ab66-3bddb77afd28