Решение № 247 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500316 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1255 по описа за 2023 година е отхвърлен, предявения от С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № 1, против Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ № 21, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от А. М. П., съставено на 27.01.2014 г., обявено на 13.12.2019 г. от нотариус № 545 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - П. и вписано на 17.12.2019 г. под акт № 198, т. 1, вх. рег. № 1970 в СВ - П..

По предявения от С. А. Т., ЕГН: ********** и Р. А. П., ЕГН: **********, срещу Ю. М. П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 30 от ЗН е намалено завещателно разпореждане, извършено от наследодателя А. М. П., ЕГН: **********, починал на 11.12.2019 г., обективирано в саморъчното завещание, съставено от А. М. П. на 27.01.2014 г., обявено на 13.12.2019 г. от нотариус № 545 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - П. и 1 вписано на 17.12.2019 г. под акт № 198, т. 1, вх. рег. № 1970 в СВ - П., направено в полза на Ю. М. П., ЕГН: **********, с 2/3 ид. части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. А. Т., ЕГН: ********** и Р. А. П., ЕГН: **********, от наследството на А. М. П., ЕГН: **********, починал на 11.12.2019 г., в размер на 2/3 ид. части или по1/3 ид. част за всеки от тях двамата.

Осъден е Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ № 21, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № 1, сумата от 821,13 лв. (осемстотин двадесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

Осъдени са С. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1 и Р. А.

П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул „Е.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на Ю. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „О.Е.“ № 21, сумата в размер на 1605,00 лв. (хиляда шестстотин и пет лева) - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано

,представляван от адв.Т. К.. от Ю. М. П.

Решението е обжалвано в частта , с която е уважен предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.30 от ЗН. Излагат се оплаквания ,че решението е неправилно ,необосновано , постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и недопустимо. Моли в тази част решението да бъде отменено и постановено друго , с което предявения иск – отхвърлен.

В доклада си по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд приел,че ищците следва да посочат доказателства относно факта,че са приели наследството по опис,следователно съдът приел ,че този факт е спорен.Въпреки дадените в доклада указания,едва с постановяване на съдебното решение,съдът приема,че завещанието е универсално и не следва да се приема наследството по опис,с което били нарушени процесуалните правила и материалния закон.

На ищците била дадена възможност да злоупотребят с правото си на иск,тъй като апартамента,предмет на завещанието е бил обзаведен и само 2 ищците,в качеството си на законни и преки наследници имат правото да се снабдят с информация за действителното наследство,останало след смъртта на техния наследодател.

Съдът следвало да обсъди всички доводи и възражения на страните,да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата ,подлежащи на установяване.

Това не било сторено,като не бил даден отговор на възраженията на ответника с постановеното решение.

Не ставало ясно от решението,на основание какви доказателства съдът е формирал извода си,че оставеното от наследодателя завещание е универсално.

С молба пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства ,касаещи притежание на автомобили от общите наследодатели общи за наследодателя на ищците и ответника.Твърденията се ,че се касае за нови доказателства по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.

Те намират ,че обжалваното решение е допустимо и правилно.

Според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена и упражнява правото си да я търси спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо ,а не задължително наследникът да е приел наследството по опис. По делото били представени доказателства от ответниците, че описаният в саморъчното завещание имот е бил единствен и ответникът не оспорил това твърдение. Завещания имот бил продаден от ответника скоро след смъртта на общия наследодател.

Възражението относно нА.чието и на друго наследствено имущество следвало да бъде направено в срока за отговор. Според съдебната практика, когато в наследството, при неговото откриване, се включва един имот и той е предмет на дарение или завещание, не било задължително наследството да бъде прието по опис, за да бъде предявен иск по чл.30 от ЗН, с който наследниците, посочени в чл. 28, ал. 1 от ЗН да търсят запазената си част.Предявеният иск бил допустим и основателен

Установено било по делото ,че към момента на откриване на наследството, наследодателят на ищците - техен баща не е притежавал друго освен описания в Саморъчно Завещание с вх. №1970/17.12.2019г., т. 1. акт№ 3

198/19г., нот.д. № 1156/19г., дв. вх. рег. №1968/19г. недвижим имот.

Молят решението да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Съдът , като прецени вА.дността и допустимостта на постановеното решение ,намери,че съдебният акт е вА.ден и допустим и дължи произнасяне по съществото на правния спор.

В исковата си молба против от Ю. А. П. ищците С. А. Т. и Р. А. П. към момента на предявяване на иска действащ лично и със съгласието на своята майка Фатма Р.ова П.а твърят , че са наследници по закон на А. М. П., починал на 11.12.2019г., б.ж. на гр. П.. След смъртта си техния баща оставил в наследство един недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „О.Е.“ № 21 и представляващ 1/4 идеална част от поземлен имот с площ по документи 398 кв.м., Ниско застрояване, с идентификатор .... и № по предходен план: 1936 в кв. 145, ведно със самостоятелен обект в сграда, многофамилна, с идентификатор на сградата ...., представляващ жилище, апартамент с идентификатор .....4, находящ се на четвърти етаж и 1/4 идеална част от жилищна сграда еднофамилна, с площ по документи - 94кв.м. с идентификатор .....2.

Родителите на двамата ищци били разведени и те живеели със своята майка.

След смъртта на баща си разбрА.,че той е завещал този имот на неговия брат и ответник в производството.

Изложени са доводи ,че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя. Правела впечатление и поправката на месеца в датата, изписана под текста на завещанието, което пък от своя страна не давало възможност да се установи кога точно е заявена волята от страна на завещателя и съответно водело до невъзможност да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за нА.чие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Липсата на ясно посочена дата водела до нищожност на завещанието . Молят да бъде обявено за нищожно Саморъчно Завещание с вх. №1970/17.12.2019г., т. I, акт № 198/19г., нот.д. № 1156/19г., дв. вх. рег. №1968/19г.

4

Евентуално е предявен иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН.

Молят завещателните разпореждания да бъдат намалени до размера на запазената част на ищците, съгл. предвиденото в чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН.

Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва предявените искове.Счита ,че иска за възстановяване на запазена част е недопустим , тъй като ищците – наследници с право на запазена част , упражняват това свое право по отношение на трето лице – ответника и не са приели наследството по опис.

Такива действия ищците не били предприели в предвидения от закона тримесечен срок от откриване на наследството.

Завещанието не било нищожно , тъй като били изпълнени изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН.

Нанесените поправки били отразени в Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.12.2019г. на Нотариус Г.В. гр.П. и били направени лично от завещателя.

Решението ,в частта , с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на саморъчното завещание е влязло в сила , поради което и въззивният съд не обсъжда доказателствата и доводите на страните , относими към този иск.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните ,за да се произнесе по иска с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН , прие за установено следното:

Ищците по делото са наследници - деца на А. А. П.,починал на 11.12.2019 година.Това обстоятелство е обявено в определението на съда по чл.140 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Със саморъчно завещание , обявено на 13.12.2019 година А. П. е завещал на своя брат – ответника по делото конкретен недвижим имот , описан в завещанието като идеална част от дворно място и две жилищни сгради.Това обстоятелство също е обявено от съда за безспорно.

Завещанието е вписано ,като завещаните имоти са описани като:Поземлен имот, площ по док. - 398.000 кв. м., ниско застрояване,номер 5 по предходен план 1936, кв.145, обл. Пазарджик, общ. П., гр.П. ул. ул. „О.Е.“, № 21 с идентификатор ....; Самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор :...., и еднофамилна жилищна сграда на док. - 94.000 кв. м., с идентификатор .....2.

В определението си съдът е разпределил доказателствената тежест,като е указал ,че в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване следните релевантните факти: наследодателят е починал; ищците са наследници с право на запазена част по чл. 28 ЗН и чл. 29 от ЗН; че ищците са приели наследството по опис; че наследодателят им е извършил завещателно разпореждане в полза на ответната страна, с което е накърнил запазената част на ищците, а ответникът следва да докаже възраженията си.

С определение от 14.01.2025 година ,съдът е допълнил доклада си ,като е указал на ищците че в тяхна тежест е да установят включеното в наследствената маса имущество , принадлежало на А. П..

По повод това указания ищците са заявили,че наследството се състои само от завещания имот и ответника не е оспорил тези твърдения.Поради това доводите ,че в наследствената маса е включено и друго имущество са преклудирани.Поради това и приетите от въззивният съд доказателства ,дори да се приеме ,че са новооткрити не следва да бъдат обсъждани.Още повече – от тях се установява ,че бащата на наследодателя на ищците е починал преди него и категоричен извод,че в наследството на А. П. е включен притежаван от него автомобил1 не могат да се направят.Майката на А. П. е починала след него , поради което очевидно,че той не я е наследил.

Какви имущества са принадлежА. на наследодателя и следва да се включат в масата на наследството се преценява въз основа на представените доказателства, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест. Макар тежестта да установи размера на наследствената маса да е на ищеца по претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, ответникът също има интерес да установи, че в наследството се включват и други имущества. Затова, ако липсват доказателства за някои от елементите на масата по чл. 31 ЗН, тя се формира без тях. Липсата на доказателства не е пречка за формиране на масата на наследството.

Жалбоподателя подържа недопустимост на иска ,поради това ,че наследството не е прието по опис , а ищците като наследници по закон 6 упражняват правата си срещу трето лице.

На първо място следва да се изясни качеството на ответника.За целта следва да се обсъди разпоредбата на чл.16 от ЗН , според която завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.