Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 11.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 34/2023
Вид
Решение № 228
Подписан
11.10.2023
В сила
31.01.2025
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 35, ал. 2 · Закон за висшето образование
  • чл. 48 · Закон за висшето образование
  • чл. 58, ал. 1, т. 4 · Закон за висшето образование
  • чл. 58, ал. 1, т. 4 и 5 · Закон за висшето образование
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 30 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.30, ал.1-12 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 30а · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 31, ал. 7 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 32, ал. 8 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 35, ал. 1, т. 1 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 35, ал. 3 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл. 35, ал. 4 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • § 1, т. 7 · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • § 4в · Закон за развитието на академичния състав в Република България
  • чл.225 · Кодекс на труда
  • чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1, т.1 , 2 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1, т.1 , 2 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1, т.1 , 2 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 173, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Шумен, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500034 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №968/23.12.2022г. по гр.д.№1989/2022г. ШРС е отхвърлил предявените от П.Б.Д. срещу Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“- гр. Шумен, представляван от Г.В.К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 , 2 и 3 от КТ - за отмяна н а заповед № РД-12-228/18.07.2022г. на ректора на университета за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО, считано от 19.07.2022г., за възстановяване на предишната му работа – „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки, за заплащане на сумата 13597,68 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022г., като неоснователни и недоказани. Присъдил е и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Излага, че същото било неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Първоинстанционният съд в мотивите си коментирал по същество въпроса за наличието на плагиатство, който не бил от негова компетентност. Спорът се отнасял изцяло само за законността на проведената процедура и съответствието й с разпоредбите на чл.30, ал.1-12 от ЗРАСРБ. Съдът превратно тълкувал императивните разпоредби, регулиращи процедурата по установяване на плагиатство. На първо място неправилно приел, че липсва закононарушение при започване 1 на проверката и по конкретно при издаване заповедта за проверката. Неправилно приел и че просрочването на сроковете при осъществяване на процедурата не се явявало съществено нарушение, тъй като сроковете били инструктивни .Съдът не отчел като нарушение назначаването на допълнителен арбитър. Не съобразил и обстоятеството, че становището на проверяваното лице следва да бъде поискано непосредствено преди изготвяне на доклада,а не непосредствено преди заключението на четвъртия арбитър, както е в случая. Цялата процедура страдала от съществени пороци, водещи до издаване на нищожни заповеди и нарушаване правото на защита на жалбопозателя. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ бъдат изцяло уважени.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.315, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установено следното: приема за

Не е спорно между страните, а и видно от представеното допълнително споразумение № РД-12-089/21.06.2021г., П. Б. Д. заемал длъжността „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, като трудовото му правоотношение било безсрочно.

Със заповед № РД-12-228/18.07.2022г. на ректора на учебното заведение, Д. бил освободен от заеманата академична длъжност „професор“ в област на висше образование 5.

Технически науки, професионално направление 5.13 Общо инженерство (Инженерна логистика) в ШУ, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. ч. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ и трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 19.07.2022г., на основание чл. 35, ал. 4 от ЗРАСРБ и чл. 35, ал. 2 от ЗВО. В мотивите на заповедта е отразено, че съгласно писмо вх. № РД-08-374/17.06.2022г. на министъра на образованието и науката, Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката е установила плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ в приключила процедура – конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на Факултета по технически науки към ШУ, допуснато /осъществено/ от П. Б. Д. /понастоящем професор/. Докладът на КАЕ във връзка с това бил публикуван на интернет[1]страницата на МОН на 08.06.2022г. . Заповедта е била връчена на ищеца на 18.07.2022г..

По делото е представена и цялата документация във връзка с установяване на плагиатството: заявление вх. 94-5102/05.11.2020г. от доцент Х.Х. до министъра на образованието и науката, в което са изложени твърдения за извършено плагиатство от 2 страна на П. Б. Д., изразяващо се в публикация през 2017г. с посочен автор – ищеца, а същата публикация била осъществена през 2014г. съвместно от Х. и Д.; заповед № РД092726/27.09.2018 г. на министъра на образованието и науката,с която на заместник-министър д-р П.Н. било възложено да подписва заповедите за извършване на проверка относно допустимостта на подадени сигнали за нарушения на провежданите процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности; определяне на състава на комисията, която ще извърши проверката; възлагане на Комисията по академична етика (КАЕ) извършване на проверка по същество на сигнала, в случаите когато комисията изрази становище за допустимостта на сигнала и удължаване срока за произнасяне от КАЕ; заповед № РД09-3087/06.11.2020г. на заместник-министъра на образованието и науката П.Н. за назначаване на комисия, която да извърши проверка по допустимостта на сигнала; протокол №68/11.11.2020г. на назначената комисия, с който е прието, че подаденият сигнал от доцент Х.Х. е допустим; заповед № РД09-3170/12.11.2020г. на заместник-министъра, с която е възложено на КАЕ да извърши проверка по същество по сигнала, съдържащ твърдения за плагиатство в представени за оценяване публикации от П. Б. Д. в приключил конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на Факултета по технически науки към ШУ; протокол № 59/18.01.2022г. на КАЕ за определяне на комисия; протокол №67/12.04.2022 г. на Комисията по академична етика, съгласно който двама от арбитрите са приели, че е осъществено, а един - че не е осъществено плагиатство, като с оглед наличието на становище на двама от арбитрите, че спорът следва да се реши по реда на ЗАПСП, бил определен четвърти арбитър, който в изготвеното от него становище приема, че е налице плагиатство; писмо № 040782/04.03.2022 г. на МОН до ищеца, в което му бил предоставен срок до 11.03.2022г. за становище по постъпилия сигнал; депозирано от Д. становище вх. № 94-1578/30.03.2022г.

По делото е представен доклад от КАЕ вх. № 18-283/23.05.2022 г., в който бил обсъден процесния сигнал, становищата на четиримата арбитри и е изразено крайното становище, че: това по-късно еднолично възпроизводство на текст на публикация „с неделимо съавторство“ без съответно цитиране се преценява от комисията като безусловен пример на плагиатство. Комисията е приела, че в процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент“ Д. бил допуснал, осъществил плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. С писмо № 0407-82/13.06.2022 г. Министърът на образованието и науката уведомил ректора на ответното учебно заведение за изготвения доклад на КАЕ, включително, че следва в 60- дневен срок да предприеме необходимите действия по чл. 58, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Д. в месеца, предхождащ уволнението възлиза на 2266,28лв., а размерът на обезщетението, изчислен като сбор от отделно посочените месечни размери на паричната сума за периода 19.07.-04.11.2022 г. възлиза на 8182,14 лв..

Видно от съдебно удостоверение №СД-01-40/3 от 09.02.2023г., издадено от ШАС, в съда 3 са образувани: адм.д.№40/2023г. по жалба на Д. срещу заповед №РД 09-3087/06.11.2020г. на заместник-министъра на образованието и науката, с която е наредено извършването на проверка по допустимостта на подадения съгнал и е определен състав на комисията и срок за произнасянето й, адм.д.№41/2023г. по жалба на Д. срещу заповед №РД09-31/12.12.2020г. на заместник-министъра на образованието и културата, с която на основание чл. 30, ал. 6 и ал. 4, т. 2 от ЗРАСРБ и § 4в от Допълнителните разпоредби на същия закон заместник министърът на образованието и науката, във връзка със заповед №РД 09-2726/27.09.2018 г. на министъра на образованието и науката е възложил на Комисията по академична етика да извърши проверка по същество на сигнал за плагиатство и адм.д.№42/2023г. по жалба срещу заповед №РД 09-3546/10.12.2020г. на заместник -министъра на образованието и културата, с която на основание чл. 30, ал. 10 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) е изменена заповед № РД09-3170/12.11.2020г., с която се удължава срока по т. ІІІ, с тридесет дни за изготвяне на доклад, подписан от членовете на Комисията по академична етика за проверка по същество на сигнала за плагиатство. И трите жалби на Д. са оставени без разглеждане и производствата и по трите дела прекратени. Актовете на ШАС са потвърдени от горната инстанция. Съдилищата се приели, че обжалваните заповеди имат характер на волеизявление, което е част от производството за провеждане на проверката по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК и нямат белезите на индивидуален административен акт. Възлагането на проверката, удължаване на срока й, е част от контролното производство по чл. 30, ал. 1 и сл. от ЗРАСРБ, което приключва с издаване на акт от министъра на образованието и науката по реда на чл. 31, ал. 7 от ЗРАСРБ, който актт, издаден въз основа на доклад на Комисията по академична етика би имал характер на индивидуален административен акт, съответно при неблагоприятно засягане, би подлежал на съдебен контрол. Оспорената заповед поставя началото на производство, което приключва с издаването на друг акт, с характеристиките на индивидуален административен акт, които би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя.

По делото е представено копие от лично трудово досие на ищеца и преписка та по процедурата за установяване на плагиатство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая са заявени претенции с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ.

Правните норми относно прекратяване на трудовия договор от работодателя са императивни, поради което и за спазването им съдът следи служебно. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само при наличие на определено, установено в закона основание.

В настоящия случай трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание, предвидено в закона - чл.35, ал.4 от ЗРАСРБ и чл.35, ал.2 от ЗВО, с оглед освобождаването му от заеманата академична длъжност „професор“, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ. Следва да се съобрази налице ли е соченото основание и то към момента на връчване на заповедта, доколкото законността на 4 заповедта за уволнение се преценява с оглед обстоятелствата към този момент, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Тежестта на доказване по заявения иск е на работодателя, тъй като той е длъжен да докаже, че е упражнил правото си на уволнение законосъобразно.

Съгласно чл.35, ал.4 от ЗРАСРБ, ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация е длъжен да прекрати трудовото правоотношение за заеманата академична длъжност и да отнеме придобитата научна степен в едномесечен срок от уведомяването си за акта за установяване на плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове в случаите на ал.1, т.1.