Определение № 2666 от 20.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2666 гр.Пловдив,

20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 2708/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 във вр. с чл.78 ал.7 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н.Д.М., срещу определение

№ 339/13.09.2019г. по гр.д. № 376/2017г. по описа на РС Първомай, ІІ състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Национално бюро за правна помощ сумата от 120 лева – разноски за предоставената на ответника А.Н.Д., правна помощ за процесуално представителство по гр. дело № 376/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай. Иска се отмяна на определението, защото жалбоподателят не е ползвал правна помощ, а такава е давана на ответната страна.

РС Първомай е приел, че делото е образувано по искова молба вх. № 5224/21.07.2017г., с която Н.Д.М., с адрес:, предявява срещу А.Н.Д., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 131, ал. 2 от Семейния кодекс, отхвърлени с влязло в сила Решение № 111/26.11.2018 г. В хода на процеса в изпълнение на определение № 253/09.10.2017 г. на ответницата е предоставена правна помощ за процесуално представителство, осъществявано от назначения й с определение

№ 257/24.10.2017 г. повереник в лицето на адв. Е. З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив и под № 5785 в Националния регистър за правна помощ. С приложеното Решение №

ПВ-1671-11615/2019г./13.06.2019г. на Председателя на НБПП за така оказаната на страната процесуална защита на адв. Е. З. е определено възнаграждение в размер на 120 лева, което, съгласно наведените в искането данни, е изплатено на същата. Прието е че това е разноска, която на основание чл.78 ал.7 от ГПК се дължи от насрещната страна изгубила делото.

Частната жалба е подадена в срок, платена дължимата държавна такса и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Тъй като ищецът и настоящ жалбоподател Н.М. е загубил заведеното от него дело, то той на основание чл.78 ал.3 от ГПК дължи разноските на ответната страна. Същата е била защитавана от служебен защитник с допусната правна помощ на основание чл.94 от ГПК. Както е посочено в Определение № 99/14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о., ГК в чл.78 ал.1 изр.1 ГПК се сочи, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна, разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Точно такъв е и настоящия казус, като присъдените разноски са част от отговорността за разноски на загубилата делото страна. Ето защо определението на РС Първомай е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран така съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 339/13.09.2019г. по гр.д. №

376/2017г. по описа на РС Първомай, ІІ състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.