Присъда № 42 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда №42 от 06.02.2024г. по н.ч.х.дело №20221110209286 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98-ми състав С подадена в Софийски районен съд частна тъжба от В. М. Г. е повдигнато обвинение срещу Б. Б. К., ЕГН ********** за това, че в средата на месец ноември 2021г. в сигнал до Министерство на правосъдието е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител В. М.

Г. и й е приписал престъпление, с твърдения за „тежка корупция и нередовен прием на деца“, „неоснователно обогатяване“, „пране на пари от нейна страна и нейния съпруг“, „лъжесвидетелство и затаяване пред следствие и прокуратура за имотно състояние на нейното семейство“ – престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България (НК).

В качеството на граждански ищец е конституирана В. М. Г., както и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия К. за претърпени от престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на 2000 лева.

Производството се е развило по реда на Глава XX от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България (НПК).

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, частният тъжител В.

М. Г., уведомена от предходното съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат С., с представено по делото пълномощно. Повереникът на частния тъжител моли съда да постанови присъда, с която да признае за виновен подсъдимия К. в извършването на престъпление, с правна квалификация по чл.147, ал.1 НК. В подкрепа на своето искане, адвокат С. сочи, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да потвърждават верността на изложените от подсъдимия К. твърдения, за осъществени от страна на частния тъжител Г. неправомерни действия. Изтъква се, че подсъдимото лице е действало умишлено и е реализирало съзнателно и двете форми на изпълнително деяние, предвидени от законодателя за конкретния вид престъпление. Обобщава се, че с подаването на сигнали за злоупотреби до множество институции, подсъдимият К. е накърнил доброто име на частния тъжител Г..

По отношение на предявения за съвместно разглеждане граждански иск, адвокат С. намира, че от показанията на разпитаните свидетели, както и от приложената медицинска документация, се установява отрицателното отражение на действията на подсъдимия върху здравето и спокойствието на Г.. В заключение се моли, при индивидуализиране на отговорността на подсъдимия, да се прецени от съда, липсата на разкаяние от негова страна, както и желанието му да припише на частния тъжител Г. извършването на редица тежки престъпления. Отправя се молба подсъдимият К. да бъде осъден да заплати в полза на частния тъжител, направените в хода на съдебното производство разноски.

Подсъдимият Б.К., редовно призован, явява се лично. В осигуреното му право на лична защита, той изтъква, че частният тъжител не е доказал обвинението, не е представил нито едно доказателство. Изтъква, че правата му да задава въпроси и да се запознава с доказателствените материали са били ограничени. Допълва, че не следва да бъдат ценени с доверие показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Изтъква се, че те са представили твърдения за влошеното здравословно състояние на Г., но без да споделят, че още през 2020г. тя е приемала лекарства и е била диагностицирана с различни заболявания.

Споделя, че в случая е налице корупционна схема, за разкриването на която данъчните органи не предприемат никакви действия, чрез които да проследят постъпленията по банковата сметка на Г., сумите, които е заплащала за почивки извън страната, имотите, които притежава. Поставя акцент върху продуктивността на осъществяваната от него 1 дейност, спомагайки на държавата да преустанови реализираната от директора на детската градина порочна практика за прием на деца, без да бъдат спазвани предвидените за това процедури, а в замяна е бил изправен пред съда.

В правото си на последна дума, подсъдимият К. излага недоволството си от начина, по който се е развило наказателното производство. Изтъква, че е невиновен и изказва своето разочарование от правосъдната система.

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдим е Б. Б. К., с ЕГН **********, роден на ************г., в гр. С., българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен, трудово ангажиран, живущ в гр. С., ж.к. „Г. Д.“, бл.******, вх.*****, ет.******, ап.****** Считано от 31.05.2005г., частният тъжител В. М. Г., с ЕГН **********, заемала длъжността „директор“ на Детска градина №***** „П. Г. А.“, район „Т.“, Столична община.

От есента на 2016г., малолетният син на подсъдимия К. посещавал същото учебновъзпитателното заведение. Децата в детската градина били разпределени в отделни групи спрямо тяхната възраст, а синът на подсъдимия бил част от група „П.“.

В началото на 2019г., подсъдимият К. установил, че синът му е обект на нападки и агресия от страна на други деца от неговата група. Той се опитал да разбере причината за неблагоприятната среда, в която синът му бива възпитаван, но не получил подкрепа от ръководството на детското заведение, както и липсвали активни действия от страна на възпитателите, в насока на подобряване на полаганите за децата грижи и създаването на положителна среда за тяхното развитие. През април 2019г., подсъдимият К. изпратил нотариална покана до директора на детската градина, с искане да бъдат предприети действия за преустановяване на системния вербален и физически тормоз, упражняван от останалите деца спрямо малолетния му син.

Подсъдимият К. се опитвал да получи съдействие от други родители, от възпитателите, както и от директора на детската градина, но проблемът не бил разрешен.

Така развилата се ситуация породила съмнения в подсъдимия К., че са налице правонарушения от страна на ръководството на детската градина, изразяващи се в прекомерен прием на деца в детското заведение, както и непълнота в отчетността на средствата, които родителите ежемесечно заплащат. Между подсъдимия К. и частния тъжител Г. възникнало напрежение, в основата на което стояла настоятелността на подсъдимия К. да бъдат извършени проверки спрямо дейността на възпитателите, както и относно прозрачността на работата на ръководството на детската градина, приема на деца и разходване на средствата, с които разполага учебното заведение.

На 01.11.2019г., подсъдимият К. посетил детската градина, за да прибере сина си, но забелязал, че около средата на челната област на главата на детето има следи от наранявания. Подсъдимият не бил уведомен от възпитателите на детското заведение за настъпил инцидент по време на ежедневните занятия на децата, а синът му бил силно притеснен и разстроен. На следващия ден – 02.11.2019г., подсъдимият К., заедно със сина си, посетили съдебномедицински кабинет, където детето било прегледано от специалист по съдебна медицина, а за прегледа било издадено Съдебномедицинско удостоверение №378.11/2019г., в заключението на което било изведено, че при детето е установено охлузване на челото, породило се от действието на тъпоръбест предмет, което от своя страна му е причинило болка. След настъпилия инцидент, подсъдимият К. подал сигнал до органите на реда, а по случая била образувана пр.пр. №56848/2019г. по описа на СРП.

Подсъдимият К. подал искане до директора на детското заведение, да му бъде осигурен достъп до наличните от 01.11.2019г. записи от камерите за видео наблюдение, разположени в детската градина, за да бъдат проверени обстоятелствата около настъпилия със сина му инцидент. Частният тъжител Г. обаче му отказала достъп до записа, 2 обосновавайки се с липсата на съгласие от страна на останалите родители. В резултат, подсъдимият К. сезирал Комисията за защита на личните данни. С Решение №ППН*********г. от 17.08.2020г. на Комисията, отказът на директора на ДГ №40 спрямо подсъдимия К. за достъп до записите от камерите за видео наблюдение, разположени в учебно заведение, бил обявен за незаконосъобразен. Отделно Комисията реализирала проверка, която приключила с Решение №**************г., с което на директора на детската градина било разпоредено да бъде преустановено видео наблюдението в помещенията, в които децата се преобличат и спят.

Неудовлетворен от невъзможността да му бъде осигурен достъп до записа, подсъдимият К. предявил иск пред Административен съд – София град срещу Детска градина №****** „П. А.“ за сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразния отказ на директора на ДГ-40.

След което подсъдимият К. се обърнал за съдействие към Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – София град и по изложените от него твърдения била извършена проверка. В хода й била наблюдавана работата на един от възпитателите в учебното заведение, както и били снети сведения от останалите служители и от директора на детската градина. С писмо с изх.№************г. от РУО-София град, подсъдимият К. бил уведомен, че възпитателите в детското заведение са отрекли да е било налице физическо насилие или агресия от страна на останалите деца спрямо сина му, както и било обобщено, че директорът на учебното заведение категорично е заявил, че не се намира в икономическа зависимост с част от родителите на деца, които посещават детската градина. Относно изложените от подсъдимия твърдения за нередовен прием на деца, сигналът бил препратен по компетентност към Столична община.

Образуваната от РУО-София град проверка приключила с издаването на Заповед №*********г., с която спрямо директора на ДГ №40 „П. Г. А.“ били издадени задължителни предписания, в насока на утвърждаване на приетите механизми за противодействие на тормоза и насилието в системата на предучилищното образование. В доклад от 01.04.2020г., съставен от служител на РУО-София град, било констатирано, че директорът е изпълнил в срок, дадените му задължителни предписания. Отделно с писмо с изх.№***********г. директорът на Дирекция „Образование“ уведомил началника на РУО-София, че със съдействието на 04 РУ-СДВР са били прегледани записите от камерите за видео наблюдение, разположени в детската градина и не са установени кадри, на които да се наблюдава упражнено спрямо сина на подсъдимия К. насилие.

Въпреки получените от подсъдимия К. сигнали не била извършена проверка от Столична община, във връзка с изложени от него твърдения за осъществени нарушения от страна на директора на детската градина, касаещи неправомерен прием на деца.

Образуваната пр.пр.№56848/2019г. по описа на СРП, по повод сигнала за нанесена телесна повреда спрямо малолетния син на подсъдимия К., приключила на 27.03.2020г. с постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура, материализиращо отказ да бъде образувано досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс на Република България.

Подсъдимият К. се запознал със събраните по време на осъществените проверки документи, анализирал същите и останал неудовлетворен от дейността на съответните длъжностни лица. Същият се обърнал за съдействие към Софийска районна прокуратура, където подал жалби с оплаквания, че умишлено служителите на детското заведение са притаили истина пред компетентните органи, както и съзнателно са го лишили от възможността да прегледа записите от камерите за видео наблюдение, от деня, в който е настъпил инцидентът с неговия син. По повод изнесените от подсъдимия К. твърдения било образувано досъдебно производство №1749/2020г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.

3

№37406/2020г. по описа на СРП за престъпление по чл.290 НК. Производството било прекратено с постановление на прокурор при СРП на 17.05.2021г. Подсъдимият К. обжалвал прокурорския акт, а с Определение №841 от 31.08.2021г., постановено по ЧНД №20211110210922 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 95 състав, подадената от подсъдимия жалба била оставена без разглеждане. Паралелно в Софийска районна прокуратура били образувани проверки по подадените от подсъдимия К. жалби, в насока за установяване на данни за извършени престъпления, касаещи злоупотреба с публични общински средства, други злоупотреби, лъжесвидетелстване, които приключили с постановления на наблюдаващите прокурори за отказ да бъдат образувани досъдебни производства.