Решение № 161 от 10.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10628/2023
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 3, предл. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100510628 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Етажни собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* чрез адв. М. П., срещу решение № 2910/25.02.2023г., постановено по гр.дело № 26886/2021г. по описа на СРС, 161-и състав, с което по предявения от „Е.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, са отменени решенията по т. 3 и т. 5 от Протокол от 23.01.2020г. от Общо събрание на етажните собственици на ул. „*******.
Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение, поради допуснати от съда процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост.
СРС не изложил конкретни мотиви защо приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете, поради неспазване на законовоустановения от нормата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС срок, като не изложил съображения по конкретните му възражения в отговора на исковата молба. На 20.12.2019г. ищецът получил по имейл покана за насроченото за 23.01.2020г. общо събрание, съобщението за изготвения протокол от общото събрание стигнало до знанието му на 29.01.2020г., когато било поставено на видно и общодостъпно място в сградата по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а на 11.03.2021г., по имейл на ищеца били изпратени поискани документи - протоколът от общото събрание от 23.01.2020г., справка от регистъра за дължими суми за офис № 1. Неправилни били изводите на СРС, че не били спазени изискванията на ЗУЕС при 1 свикване на общото събрание и че поканата за свикване не отговаряла на изискванията на закона. От създаването на ЕС съобщенията до собствениците били изпращани на предоставени от тях електронни адреси, в т.ч. ищецът предоставил [email protected], което обстоятелство не било оспорено по делото. По делото била ангажирана кореспонденция по имейл, която СРС не обсъдил. Поканата съдържала датата, часът и мястото на провеждане на общото събрание, изискванията на чл. 13 ЗУЕС били спазени. Отделна покана била изпратена по имейл и на 14.01.2020г., положени били всички усилия. Макар и обектът му да бил с отделен вход ищецът разполагал с карта за достъп до вътрешния двор и сградата, можел да узнае поставените съобщения и не можел да се оправдава с бездействието си. Решението по т. 3 от протокола не противоречало на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, нито на други императивни правила. Принципът за разпределение на разходите не бил нов, а приетия такъв още при учредяването на ЕС – според притежаваните ид.ч., отчел, че голяма част от бюджета се формирала от разходите за охрана на сградата. СРС не обсъдил и възражението на ответника, че собствениците на офиси, които имат отделен вход били освободени единствено от консумативни разноски – ел.енергия, вода, но не и от разходите за управление и поддръжка. По изложените съображения моли решението да бъде отменено, а вместо това предявените искове по чл. 40 ЗУЕС изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Е.И.“ ЕООД не депозира писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му на въведените от въззивника доводи, настоящият въззивен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът „Е.И.“ ЕООД, с предишно наименование „Е.И.“ ЕООД излага, че притежавал правото на собственост върху самостоятелен обект – офис № 1, находящ се в сграда в режим на ЕС на адрес гр.
София, ул. „*******. На 09.04.2021г. узнал, че на 23.01.2020г. било проведено общо събрание на ЕС, с което по т. 3 от дневния ред било взето решение разпределението на бюджета на ЕС за периода 2020/2021г. и определянето на размера на вноските на собствениците да се извърши на принципа на притежаваните ид.ч. от общите части на сградата, а по т. 5 – да бъде отменен чл. 34 от Правилника за вътрешния ред. Ищецът 2 оспорва редовността на свикване и провеждане на общото събрание от 23.01.2020г., респ. – законосъобразността на така приетите решения. Обектът на ищеца бил с отделен вход, предвид на което той нямал достъп до жилищната част на сградата и обективно не могъл да узнае каквито и да е съобщения. Общото събрание не било надлежно свикано – поканата не отговаряла на изискванията на закона. Изготвеният протокол от проведеното общо събрание не отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС – не съдържал мястото на провеждане, явилите се лица и притежаваните от тях ид.ч., притежаван обект, пълномощни, как са гласували явилите се лица, предвид на което не можела да бъде извършена преценка относно спазването на изискванията за кворум и мнозинство. На следващо място решението по т. 3 противоречало на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Оспорва решението по т. 5 – обектът му бил с отделен вход, ищецът нямал достъп до общите части жилищната част, в т.ч. подземния паркинг, предвид на което не следвало да бъде обвързван с разходи за тяхната поддръжка – ел. енергия, вода, хигиена, охрана и т.н. Моли за отмяна на решенията по т. 3 и т. 5 от протокола от проведеното на 23.01.2020г. общо събрание на ЕС на горния адрес. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Етажни собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* оспорват предявените искове. Признава твърдението на ищеца, че същият бил собственик на самостоятелен обект офис № 1 в сградата в режим на ЕС. Възразява, че исковата молба била депозирана при неспазен срок по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС. Невярно било твърдението, че ищецът узнал проведеното общо събрание на 09.04.2021г. Датата 23.01.2020г. за провеждане на общо събрание била определена в протокол от общо събрание от 13.12.2019г., изпратен на ищеца на 20.12.2019г. на предоставен от него имейл [email protected], посредством който страните водили кореспонденцията си по въпроси, свързани с ЕС. Отделно на 14.01.2020г. на имейла на ищеца била изпратена и поканата по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за насроченото на 23.01.2020г. общо събрание, съдържаща дневния ред. Освен, че изготвеният протокол от проведеното на 23.01.2020г. общо събрание на етажните собственици и съобщение за изготвянето му били поставени на видно общодостъпно място в сградата, същите на 29.01.2020г. били изпратени на имейла на ищеца, ведно със списъка на присъствалите собственици. Отделно на 11.03.2021г., по искане на ищеца, председателят на УС на ЕС му изпратила протокола от 23.01.2020г., ведно със справка от регистъра за задълженията на офис № 1 по години, за периода от 2018г.2021г. По същество намира исковете за неоснователни – спазени били изискванията на закона за свикване и провеждане на общото събрание, спазен бил чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
Макар и обектът на ищеца да бил с отделен вход, била му предоставена карта за достъп до сградата, УС на ЕС положил достатъчно усилия за разгласяване на поканата, за ищеца не били налице пречки да узнае, за което свидетелствал и фактът, че собственици на 10 от общо 12 офиса присъствали на събранието. Изготвеният 3 протокол отговарял на изискванията на закона, решенията били валидно взети и не противоречали на императивни правила. Излага съображения в тази връзка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ищецът „Е.И.“ ЕООД оспорва твърденията на ответника, че узнал протокола от проведеното на 23.01.2020г. общо събрание по електронен път. Само по себе си изпращането по имейл не изпълвало изискването на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за връчване.
Поддържа, че не бил запознат със съдържанието му преди 09.04.2021г. Позовава се на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и чл. 13, ал. 2 ЗУЕС - връчването по електронен път било предвидено от законодателя като изключение, твърди, че ползвал офиса си реално, предвид на което не били налице предпоставките изключението да бъде приложено, още повече, че не бил предоставял електронен адрес за връчване на покани, протоколи и кореспонденция и не бил давал такова съгласие. Не ползвал сочените от ответника имейли за кореспонденция, същите не били посочени като такива в ТРРЮЛНЦ, а посочените на уеб сайта му електронни адреси се ползвали от служителите на ищеца във връзка с обичайната му търговска дейност. Липсвало извършено от ищеца потвърждение за получаване на твърдените от ответника електронни съобщения по имейл.
Законодателят е предвидил правна възможност за всеки собственик в етажната собственост да поиска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като предявяването на иска е ограничено със срок - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Последната посочена норма, в приложимата към казуса редакция – ДВ, изм. и доп., бр. 26 от 2016г., предвижда задължение на председателя на управителния съвет (управителят) в 7-дневния срок по ал. 6 от провеждането на събранието да постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Последната посочена норма предвижда задължение за собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или отсъства повече от един месец да уведоми писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.
Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в 4 страната, на които да се изпращат копия на протоколи, разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС предвижда, че то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Следователно началото на срока е в зависимост от условията по чл. 16, ал. 7, вр. чл.13, ал. 2 ЗУЕС: за лицата, живеещи в сградата – от връчване на препис от протокола; за лицата, които не живеят в сградата или отсъстват повече от месец, но са посочили адрес, електронен адрес или телефон – от момента на получаване на преписа, респ. уведомяване по телефона /арг. чл. 13, ал. 3, предл. 1 ЗУЕС/, а за лицата, които не живеят в сградата и за тях липсват данни за контакт – от поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7, изр. 1 ЗУЕС за изготвяне на протокола.
В случая по делото не се твърди и не се установява ищецът да не обитава притежавания от него офис № 1 в сградата в режим на ЕС, предвид на което съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, вр. с приложимата редакция на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, преклузивният срок за предявяване на иска за отмяна тече от връчването на заверен препис от протокола от проведеното на 23.01.2020г. общо събрание на ЕС на ищеца.
Ищецът изрично е оспорил получаването на изпратените от ответника имейли, в т.ч. на тези от 29.01.2020г. и от 11.03.2021г., като получаването им от ищеца не се установява от никое от ангажираните по делото доказателства - представените електронни съобщения изхождат единствено от ответника, като по делото не са представени такива за върнат отговор от ищеца, отправен от този имейл, нито ответникът, във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, установява твърдението си, че електронният адрес му бил предоставен от ищцовото дружество. Ето защо от доказателствата не се установява получаване от ищеца на протокола от проведеното на 23.01.2020г. общо събрание на ЕС преди посочената в исковата молба дата, предвид на което следва да се приеме, че исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са предявени от ищеца в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Разпечатката съдържа 28 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98276858-e9e0-4cee-9904-817321ac6a08