Решение № 261066 от 02.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7969/2020
- Вид
- Решение № 261066
- Подписан
- 02.04.2021
- Състав
- ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
Р Е Ш Е Н И Е №261066
02.04.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7969/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК
– неприсъствено решение по исков спор.
Искова молба на Г.П.Б., ЕГН **********,***, депозирана срещу „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, и с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи суми по договор с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК *********, на което вземане на последното дружество ответника е цедент.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден възоснова на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 8469 по ч. гр. дело №14186/2010 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ състав, е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 1043.08лв. главница; 109.22 лв. договорна лихва от 21.10.2008г. до 22.03.2010г.; 15.17лв. обезщетение за забава от 21.10.2008г. до 22.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2010 год. до окончателното заплащане на сумата, както и 125 лв. разноски. Кредиторът образувал въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело под № *** на ЧСИ **** за 2013 г. На 23.02.2015 год. вземането било прехвърлено на ответника чрез цесия и ответното дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Твърди се обаче, че вземането е погасено с изтичането на давност като новонастъпил факт, и се оспорва изпълнението , като се моли да се установи по отношение на ответника недължимост на вземането.
Ответникът не се ангажира с участие в производството, въпреки редовното си уведомяване .
Установителен иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Искът е допустим, при очевиден интерес от исканото установяване.
Предвид липсата на отговор и неявяването на представител на ответника в първото открито съдебно заседание, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете са вероятно основателни.
Разноските се понасят от ответната страна , която дължи и хонорар на адвокат по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено по отношение на АПС
Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, че в отношенията между страните , Г.П.Б., ЕГН **********,***, не дължи на ответника плащане на следните суми по договор кредит с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК ********* 1043.08 лв. главница , ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2010 год. до окончателното заплащане на сумата;
109.22 лв. договорна лихва от 21.10.2008г. до 22.03.2010г.;
15.17лв. обезщетение за забава от 21.10.2008г. до 22.02.2010 г.,
125 лв. разноски по частното дело за събирането на които е издаден изпълнителен лист по частното гражданско дело 14186/10, ПРС и е образувано изпълнителното дело №***/2013г, ЧСИ ********* при ОС Пловдив, поради погасяването на притезанието по давност.
Осъжда „АПС Бета България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********,***, сумата от 74 лева разноски по делото.
Осъжда
„АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, да заплати на адвокат Е.Г. И. , личен номер на адвокат ********** , с адрес в *********************** , сумата от 300 лева- хонорар, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно, доколкото се базира на предпоставки по чл. 239 от ГПК. Страната, против която е постановено, може да се защити по реда на чл. 240 от същия кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ