Решение № 9411 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9411 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110149977 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от П. Д. К. срещу ******* и *********, с която са предявени искове с правно чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК във вр. с чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП с искане да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 2373162/08.04.2021 г., сключен между П. Д. К. и *******, и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, и в условията на евентуалност на нищожността на отделните клаузи от процесния договор, както и иск по чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 25,00 лв. като частичен иск от сумата в размер на 150,40 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит от първия ответник и сумата в размер на 25,00 лв.

/частичен иск от 909, 20 лв./ недължимо платена при начална липса на основание, възнаграждение за поръчителство/ гаранция от втория ответник, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба /24.10.2025 г./ до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответното дружество ******* договор за потребителски кредит № 2373162 г./22.12.2022 г. На същата дата бил сключен и акцесорен договор за обезпечаване на основния – договор за предоставяне на поръчителство с *********. По силата на паричния договора му била предоставена сумата от 2055,00 лева при годишен лихвен процент от 18,38 %, годишен процент на разходите – 20,01 % за срок от 5 месеца и размер на месечните вноски от 430, 08 лв.

Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем, сключил с втория ответник ********* договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че съгласно договора за поръчителство, следвало да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 909,20 лв. Счита, че договорът за изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП.

Изложени са подробни доводи, че договора за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 19, ал.1, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 9-11 вр с чл. 143, ал.2, т.19 и чл. 147, ал. 1 от ЗПП. Съобразно изложеното се иска процесния договор за 1 потребителски кредит № 2373162 г./08.04.2021 г. да бъде прогласен за нищожен на основание в противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за поръчителство от 08.04.2021 г. , сключен между ищецът и втория ответник, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне изискванията на ЗПК. При условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на договора за паричен заем, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща ЗПК, както на основание чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД *******, да заплати сумата в размер на 25,00 лв. като частичен иск от сумата в размер на 150,40 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит и претендираната сумата в размер на 25,00 лв. /частичен иск от 909, 20 лв./ недължимо платена при начална липса на основание, възнаграждение за поръчителство/ гаранция от втория ответник, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба /24.10.2025 г./ до окончателното им изплащане. Претендира разноски. 2. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *******. Със същия не оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2373162 г./ 08.04.2021 г. за сумата в размер на 2055, 00 лв. и че същата е усвоена от ищеца. Не оспорва твърдението, че съобразно договора за потребителски кредит ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 25, 00 лв. разпределена за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение.

Завява, че процесният договор е сключен между страните на траен носител при условията на ЗЕДЕУУ, съгласно чл. 16, ал. 1 от същия. Оспорва твърдението, че договора е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаряло на изискванията на чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на ********* не било включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Заявява, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Счита, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство, макар и разход не било задължително условие за получаване на кредита, и предоставянето на кредита не било в резултат на търговски клаузи и условия между първия и втория ответник. Оспорва обстоятелството, че за ищеца било налице задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство.

Оспорва и обстоятелство, че към момента на сключване на процесните договори да е знаел какъв е размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Навежда твърдения, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и втория ответник бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.

ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че следва да бъде отхвърлено като неоснователно и възражението на ищеца, че в процесния договор за потребителски кредит не бил посочен срок на кредита с твърдението, че договора е сключен на 08.04.2021 г. за пет месеца или с падежна дата на последната погасителна вноска – 30.09.2021 г. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения осъдителен иск за възстановяване на сумата в размер на 25, 00 лв. платена за договорна възнаградителна лихва по договора за кредит. Претендира сторени разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В срочно постъпил отговор от ********* ответникът оспорва, както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Не оспорва сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2021 г. с предмет обезпечение на изпълнението на задълженията на ищеца към кредитора *******. Заявява, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно който бил поел задължението да сключи договор за поръчителство с ******* , по силата, на който се задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. Сочи, че възнаграждението било дължимо само за периода, за който било гарантирано 2 задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателят същият не дължал възнаграждение на дружество за периода след пълното изплащане на кредита. Описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не следва да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения главен искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника ********/ и с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника *********/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем № 2373162 г./08.04.2021 г., и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем № 2373162 г./ 08.04.2021 г., както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен при накърняване на добрите нрави и заобикаляне изискванията на закона. При доказване на горното, в тежест на ответника ******** и ********* е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

С доклада по делото съдът е отделил по делото фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договори за паричен заем № 2373162 г./ 08.04.2021 г., и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем № 2373162 г./08.04.2021 г.

От съдържанието на представения договор за потребителски кредит № 2373162 г./ 08.04.2021 г. и приложение № 1 към него се установява, че договорът е сключен за срок от пет месеца, като ищеца е поел задължението да върне заемната сума при уговорен ГЛП в размер на 18,38 % и ГПР – 20,01 %. Видно от клаузата на чл.4 от договора за потребителски заем в случай, че заемателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечени, да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ******* юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В съдебно заседание, проведено на 29 април 2026 г. е докладвана писмена молба от процесуалния представител на ищеца, с която прави искане по реда на чл. 214 ГПК осъдителният иск, срещу ******* иск, да се счита предявен за сумата от 46,24 евро (еврова равностойност на сумата в размер на 90,43 лв.), както и предявения от ищеца П. Д. К. срещу ********* иск, да се счита предявен за сумата от 464,87 евро (еврова равностойност на сумата в размер на 909,20 лв.).

От представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2021 г., сключен между ищеца и *********, се установява, че ********* в качеството на поръчител се е задължил да сключи договор за поръчителство с *******, по силата на който да отговаря пред последния солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит срещу заплащане на възнаграждение от потребителя на поръчителя. Съгласно чл.8, ал.4 от договора за поръчителство е уговорено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на *******, като съобразно ал.

5 ******* е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал.4, т.2. и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към ******* и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

3

Видно от представеното приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер 181,84 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, като е посочено, че възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план по т.I.4.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № 2373162/08.04.2021 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2021 г., за сумата от 2055, 00 лева, при договорна лихва в размер на 90,43 лева като към договора за потребителски кредит се дължи възнаграждение за поръчителство в размер на 909,20 лв. лева. Общата дължима сума е определена в размер на 3054,63 лева, като е посочен годишния размер на разходите по заема в размер на 20,01 %. Срокът на Договора е 5 месеца, който започва да тече от датата на превеждане на сумата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че изплатената от П. Д. К. на ******* на четири вноски, съответно на 02.06.2021 г., 09.07.2021 г., 02.08.2021 г. и 08.09.2021 г. по Договор за кредит № 2373162/08.04.2021 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2021 г., сума в размер на 3054,63 лева е преведена на ответното дружество за погасяване на главница в размер на 2055,00 лева, погасяване на договорна лихва в размер на 90,43 лева и сумата от 909,20 лева такса обезпечение към Договор за поръчителство. Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК, изчислява, че фактическият размер на ГПР, включващ всички дължими суми, съобразно договора (заемната сума, вкл. застрахователна премия - 2055,00 лв., сума за възнаградителна лихва – 95, 40 лв., възнаграждение за поръчителство в размер на 909, 20 лв. и срок на кредита – 5 месечни вноски и при фактически изплатени суми на четири месечни вноски, пряко или косвено свързани с кредита и при запазени основни параметри на кредита, изчисленият ГПР се равнява на 429,96 %.