Решение № 1617 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502717 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Солис“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С., против решение №3590/04.08.2023г. постановено по гр.д.№ 17914/2021 г. по описа на РСПловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумите от: 7910 лева – главница, представляваща остатък от възнаграждение по договор № 1219 от 17.09.2019 г. за производство и монтаж на дограма и аксесоари към нея; 468,01 лева – обезщетение за забава за периода 31.03.2020 г. – 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.11.2020 до погасяването, за които суми издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 261492/06.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14617/20 г. на ПдРС.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззивата страна Д. Д. Г., чрез пълномощника му по делото адвокат Н., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените във въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал.1, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Солис“ ЕООД против Д. Д. Г., с които ищецът иска да признае за установено, че ответникът дължи следните суми: 7910 лева – главница, представляваща остатък от възнаграждение по договор № 1219 от 17.09.2019 г. за производство и монтаж на дограма и аксесоари към нея; 468,01 лева – обезщетение за забава за периода 31.03.2020 г. – 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.11.2020 до погасяването, за които суми е била издадена заповед № 261492 от 06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14617/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № 1219 от 17.09.2019 г. за производство и монтаж на ПВЦ дограма и аксесоари към нея за къща в с. Марково на обща стойност с направена отстъпка от 15 610 лева.

Предвиденото авансово плащане от 7700 лева било извършено от „Агродид“ ООД, по искане на възложителя – ответник – съдружник и управител в посоченото дружество, за което ищецът издал фактура № 65915/19.09.2019 г. На 30.03.2020 г. ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора, като работата била приета изцяло и без забележки от ответника, но въпреки настъпване на падежа за плащане, остатъкът не бил погасен.

С отговора на исковата молба ответникът е признал сключването на договора, плащането на аванса и непогасяване на търсения остатък. Твърди, че уговореният двумесечен срок за изпълнение не бил спазен, като реалният бил повече от 7 месеца.

Многократно правил рекламации за некачествено изпълнение, поради дефекти, несъответствие на размери, повреда при монтажа и пр., при което изработеното не отговаряло на договореното качество. При повторния монтаж дефектите не били отстранени, а само замаскирани. Навежда доводи, че и към настоящия момент част от недостатъците не са отстранени, въпреки отправените искания и рекламации, при което не бил подписан и окончателен приемо – предавателен протокол.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14617/2020 г. по описа на РС- Пловдив, в 2 полза ищцовото дружество „Солис“ ЕООД против ответника – Д. Д. Г. – длъжник, е издадена Заповед № 261492/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за следните суми: 7910 лева – главница, представляваща остатък от възнаграждение по договор № 1219 от 17.09.2019 г. за производство и монтаж на дограма и аксесоари към нея; 468,01 лева – обезщетение за забава за периода 31.03.2020 г. – 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.11.2020 до изплащане на вземането. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба.

Ето защо установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат на това, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите в първоинстанционното дело писмени доказателства, че между страните е бил сключен договор № 1219 от 17.09.2019 г. за производство и монтаж на ПВЦ дограма и аксесоари към нея за къща в с. Марково на обща стойност от 15 610 лева с направена отстъпка.

Авансовото плащане от 7700 лева било извършено от „Агродид“ ООД, по искане на възложителя – ответник – съдружник и управител в посоченото дружество, за което ищецът издал фактура № 65915/19.09.2019 г. Според договора и приложената към него оферта, трябвало да се изработят 26 бр. модула /неточно мат. посочени като 27 – сборът от бройките по видове е 26/, при цена с отстъпка 15 610 лв., аванс от 7700 лв. и доплащане 7910 лева. В договора липсва срок за изпълнение. Представен е приемо – предавателен протокол от 30.03.2020 г., подписан от страните. В приложение към приемо – предавателен протокол са описани като приети именно 26 бр. модула, като е налице разминаване в № им, но съответстващи на офертата, както следва: 14 включва и 15; 15 вкл. 18 и 19; 16 отговаря на 20; 17 на 21; 18 на 22; 19 на 23; 21 на 25, а 22 на 16 и 17.

Ответникът е направил няколко рекламации, приети от изпълнителя, от 13.01.2020 г., 17.01.2020 г., 25.11.2019 г., за които са съставени протоколи за предявяване.

По делото са разпитани свидетелите З.М. и А.Г., която е съпруга на ответника.

Според свидетеля З. М., който работи в ищцовото дружество и е участвал в монтажа на дограмата около месец септември 2019 г. Всичко било монтирано, качествено и точно, за което бил съставен протокол. Имало отлепване на фолиото на няколко крила, тъй като при изработката мишината го била задрала. Това било само изначално, но впоследствие били върнати всички крила, отремонтирали ги, после пак ги монтирали, като нямало отлепено фолио. При последния ремонт, всички капачки на дограмата били на място, клиентът ги бил проверил. Имало провиснали прозорци, но те вече ги били регулирали и той подписал протокол. Всичко било наред при подписването му.

Целият монтаж продължил около 3-4 месеца, ходили 2-3 пъти на място, за да отремонтират дефекти по искане на възложителя и ги били извършили. Свидетелката 3

А.Г. твърди, че монтажът на дограмата се проточил около 5-6 месеца, а договорът бил за 2. Още в началото, когато докарали материалите, констатирали нередности в стъклопакетите и профилите, имало олюпено фолио, уплътненията в самите стъкла били като „разляти“, държачите не били точен размер, което се видяло при монтирането. При самите материали – дограмата била надраскана, била нарушена целостта на фолиото и на места по снадки и ъгли, като бил направен опит да се замаскира с маркер. Многократно звъняли във фирмата, но тъй като никой не отреагирал, отишли на място. Подали писмена рекламация. След това, някои от профилите и стъклопакетите били взети за отремонтиране на дефектите, но не били отремонтирани качествено, пак били върнати със забележки, не били направили подмяна, а само опит да бъдат замаскирани. После, по този начин, били монтирани с дефектите. При самия монтаж, дефектирали държачите, които не били монтирани добре, защото не били точния размер, отзявали, стоели отворени. Към момента така си и останали, имало дефекти, увисвания на големите врати, където били по – големите профили, не бил направен реглажът. Поради некачествения монтаж, отдолу на дограмата имало големи дупки, които не били запълнени, а от тежките стъкла била увиснала и с изкривен профил, като вратите не можели да се затварят. При самия монтаж, майсторът използвал метален чук, който също наранявал фолиото, направили му забележка, но той продължил. Много пъти уведомявали за недостатъци, но в крайна сметка не било направено нищо за отстраняването им. Единственият подписан протокол бил за приемане на материалите на обекта, като един вид гаранция и за фирмата вкл., че били доставени. Това станало преди да започне монтажът. Обяснили им, че се подписват за получаване на материалите. По време на монтажа, от фирмата връщали профили, идвали нови, постепенно при монтажа се опитвали да отстранят някои дефекти. Това било в началото на 2020 г. След приключване на монтажа, не били идвали майстори, за да отстраняват недостатъци. Трябвало да се приключат отношенията, затова изпратили нотариална покана, за да приемат дограмата във вид, който да отговаря на договора, след което и да платят възнаграждение, но вместо отговор – били призовани за дело.

От заключението на съдебно -техническата експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че при оглед на вещото лице М. е констатирало множество дефекти по модули /като № според договора/, както следва: 1 – отлепено фолио, невъзможност за монтаж на декоративна капачка, неправилно изработен стъклопакет; 2 – липса на монтажни дюбели на няколко места и капачки на отвори, разминаване на два стъклодържателя, стъклопакет с криви и разминати дистанционни рамки; 3- полимерна заливка на стъклопакета е под стъклодържателя; 4 – липса на монтажни дюбели на няколко места; 6- отлепено фолио; 12- липса на крепежни опори, произволно разположени монтажни точки, без съобразяване с разстоянията от ъглите, липса на 4 монтажни дюбели, провисване на крило, което опира в обков, провисване на крило, като езикът не влиза в отвора, крилото не се затваря, отлепено фолио, стъклодържателят не ляга в рамката; 13-липса на закрепващи точки на долна рамка, липса на предпазители на перото, произволно разположени монтажни точки, без съобразяване с разстоянията от ъглите, липса на капачки на челни водоотводи, неправилно изработен стъклопакет; 18 – няма закрепване на долна рамка, подвижна е при лек натиск, липсват насрещници, няма плътност на затварянето, крилото на вратата е изместено или монтажът е неправилен, затова контактът е минимален, няма плътност на затварянето, отлепено фолио, провиснала врата, езикът не влиза в отвора, вратата не се затваря, крилата на вратата се разминават по височина и широчина, фугата е с променлива широчина, декоративната капачка не може да се монтира, стъклопакетът е изместен в рамката, липсват капачки на челните водоотводи, стъклопакетът е изработен неправилно; 19 - няма закрепване на долна рамка, подвижна е при лек натиск, крилото на вратата е изместено или монтажът е неправилен, затова контактът е минимален, няма плътност на затварянето, стъклодържателят не ляга в рамката, декоративната капачка не може да се монтира, дръжката е монтирана върху защитното фолио, крилата на вратите се разминават по височина и фугата е неравномерно широка, крилата са провиснали, не се затварят вратите, стъклодържателят не ляга в рамката; 20 - стъклопакетът е с криви и разминати дистанционни рамки, изработен е неправилно. Дадено е заключение, че това са само видимите отклонения от поръчката, съгласно договора, като е възможно да има и други, които не се виждат, тъй като по време на огледа не е извършен демонтаж на детайли. Според вещото лице възможно е част от проблемите да се решат с настройване на елементите, друга – чрез добавяне на такива, някои – изисквали демонтаж и извършване на допълнителни операции, някои стъклопакети трябвало да се произведат наново, не можело да се прецени дали отлепеното фолио може да се ремонтира на място, след демонтаж или трябва профилите да се заменят. При всички положения, извършването на ремонт щяло да представлява компромис, тъй като се касаело за нова дограма, която не била влизала в експлоатация и оставало под въпрос до колко, при положение, че до момента дограмата не била произведена и монтирана съгласно договора, това щяло да бъде извършено за в бъдеще. Всякакви ремонти били компромис. За да станела дограмата, каквато била по поръчка, следвало да се свали, което обаче щяло да доведе до разрушаване на вече изграденото около нея. Дограмата към момента не била поставена както трябва и нещата около нея били изградени спрямо това неправилно поставяне и, ако се започнел монтаж на нова или ремонт на тази, отново нямало да „пасне“ и следвало нещо да се разрушава. Не се знаело дали подлежи на регулировка провисването на прозорците и перилата. На чисто нова дограма, която не била ползвана, тези крила на места били провиснали с над 10 мм., като най – вероятната причина били недобро или неправилно, или и двете, закрепване 5 на самите каси, защото те носели тежестта чрез пантите. Дограмата била троен стъклопакет, много тежка и това следвало да бъде взето предвид първоначално. Ако касата и крилата били монтирани правилно, не следвало да провиснат. Причината била недобре закрепената каса. Тези врати имали две точки на закрепване – горе и долу.

Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98267658-61e6-436b-81ae-fa1d3fe1da95