Решение № 17316 от 27.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17316 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря К.А.К. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110118107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 226 АПК.

С Решение № 1820 от 20.03.2024г., постановено по адм. дело № 22 по описа на АССГ за 2024г. е отменено Решение № 20101313 от 24.08.2023г. по гр. дело № 45515 по описа на СРС, 127-ми състав за 2018г., и делото е върнато за ново разглеждане от СРС, като са дадени указания на районния съд.

Производството е образувано по жалба на К. К. З., М. Д. Н., К. Н. М., С. В. З., М. В.

З., Л. С. С., Й. С. С., В. С. М. и В. Г. П. срещу Решение № И917/02.08.2000г. на Поземлена комисия, Община „Панчарево“ (сега Общинска служба земеделие „Източна“), в частта, с която се отказва възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Н.Ч. върху земи с площ общо 10,700 дка.

Жалбоподателите поддържат, че атакуваното решение е нищожно, тъй като не е подписано от всички членове на Поземлената комисия, а именно липсва подпис на лицето Ц. Г.. В допълнение е изложено, че решението не съдържа печат на Комисията, което е основно изискване на закона към 2000 година. На следващо място жалбоподателите поддържат, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не съдържа мотивите, поради които е постановен отказ за възстановяване на земеделски земи. В жалбата са изложени съображения, че съгласно решението имотите не се възстановяват, тъй като попадат на територията на Ловно стопанство – Искър, което не отговаря на целта и смисъла на ЗСПЗЗ. Жалбоподателите поддържат, че не разполагат с информация, нито такава може да се извлече от административния акт затова къде се намират имотите, кога, как и защо попадат на територията на Ловното стопанство. По изложените доводи е направено искане решението да бъде отменено.

1

Процесуалният представител на ответника оспорва подадената жалба като поддържа, че атакуваното решение е подписано от всички членове на комисията. Представителят на страната поддържа, че част от заявените от жалбоподателите имоти се намират в местности, попадащи в чашката на язовир „Искър“.

Заинтересованите лица Н. Д. Н., С. Д. М., Ж. Н., Л. Д. Н., В. Н. Д., К. К. З. и В. И. З. не вземат самостоятелно становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 20.05.1992г. жалбоподателката В. Г. П., в качеството й на наследник на Г.Н.Ч. е поискала от поземлената комисия да възстанови собствеността върху земеделски земи в землището на Горни Пасарел, общ. Панчарево, обл. Софийска, а именно ниви от 12,7 дка.

От представените по административната преписка, както и от приетото в съдебното производство удостоверение за наследници на Г.Н.Ч. се установява, че същият е починал на 07.08.1970г., като заявителката В. Г. П. е негова дъщеря.

Заедно със заявлението по административната преписка е представена описдекларация от 29.11.1950г. за семейно положение и имотно състояние на преселника Г.Н.Ч., жител на с. Горни Пасарел, общ. Горнопасарелска, околия Самоковска, подлежащ на преселване. Декларирани са следните непокрити имот:

1. нива в местността „В. Присое“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено, че влиза в горския периметър и не се залива;

2. нива в местността „Кот. Поток“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено, че влиза в горския периметър и не се залива;

3. нива в местността „Ан. Чукар“ с площ от 1 дка. II категория, за която е посочено, че влиза в горския периметър и не се залива;

4. нива в местността „П. Поляна“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено, че влиза в горския периметър и не се залива;

5. нива в местността „Мерите“ с площ от 3,7 дка., I категория, за която е посочено, че не влиза в горския периметър и се залива;

6. нива в местността „Бл. Вода“ с площ от 2 дка. II категория, за която е посочено, че влиза в горския периметър и не се залива.

Видно от опис-декларацията, на 17.11.1950г. Председателят на Горнопасарелския народен съвет е удостоверил, че семейното и имотното състояние на Г.Н.Ч. отговарят на данните, намиращи се в народния съвет, а общинската ТПС комисия е удостоверила, че размерите на земите са такива, каквито са посочени от декларатора.

По административната преписка е представен списък на жителите от с. Горни Пасарел, подлежащи на изселване поради строежа на язовир „Пасарел“, членовете на 2 домакинствата им и притежаваните дкр. ниви, ливади и зеленчукови градини, в който е удостоверено името на Г.Н.Ч. с 12,7 дка ниви. Списъкът е удостоверен от Централен държавен архив.

От процесното Решение № И917 от 02.08.2000г. на Поземлена комисия при община „Панчарево“ се установява, че след разглеждане на заявлението от 20.05.1992г. и на основание чл. 18ж. ал. 1 ППЗСПЗЗ, комисията е възстановила правото на собственост на наследниците на Г.Н.Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2 дка, втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Вуино присое“, пореден № 1 в заявлението, удостоверен с опис декларацията /поредните номера са съгласно съдържанието на опис-декларацията, тъй като в заявлението земите са заявени общо като ниви от 12,7 дка./.

Със същото решение ПК „Панчарево“ е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху:

1. Нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Котрончев поток“ с пореден № 2 в заявлението, поради причината, че попада в ЛС - Искър;

2. Нива от 1 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Анев чукар“ с пореден № 3 в заявлението, поради причината, че попада в ЛС - Искър;

3. Нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Попова поляна“ с пореден № 4 в заявлението, поради причината, че попада в ЛС - Искър;

4. Нива от 3,7 дка първа категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Мерите“ с пореден № 5 в заявлението, поради причината, че попада в чашата на язовир „Искър“;

5. Нива от 2 дка втора категория, находяща се в държавен горски фонд на Горни Пасарел в местността „Блага вода“ с пореден № 6 в заявлението, поради причината, че попада в ЛС – Искър.

В решението е посочен редът и срокът за неговото обжалване, но липсва удостоверяване на връчването му на заявителя или на другите заинтересовани лица.

От приетото в съдебното производство писмо от 16.06.2021г. на Столична община, район „Панчарево“ се установява, че в архива на район „Панчарево“ не се съхраняват документи, свързани с изселването на лицата от селищата, попадащи в територията на язовира. Посочено е, че е възможно да се съхраняват от Община Самоков.

От приетото в съдебното производство писмо от 07.07.2021г. на Община Самоков се установява, че исканите документи относно изселването не се съхраняват в архива на общината и не могат да бъдат предоставени.

От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се 3 установява, че след справка с лесоустройствените проекти на Държавно ловно стопанство „Искър“ се установява, че местностите „Анев чукар“, „Попова поляна“ и „Блага вода“ /показани на скици-приложения към заключението/ попадат в границите на ДЛС „Искър“.

Относно местността „Мерите“ вещото лице е установило, че се намира в чашката на язовир Искър и е под вода. Това е установено чрез извадката от картен лист № 12, координатна система 1930, от която е видно, че местността е разположена югоизточно от с. Горни Пасарел и е с надморска височина от 790 м., а котата на преливника на яз. „Искър“ е 817,5 м. надморска височина. В лесоустройствените проекти на ДЛС „Искър“, топографските карти и архивните кадастрални планове не е открита местност „Кот. Поток“ или „Котранчев поток“. Такова наименование е установено в картата на възстановената собственост и в КККР съгласно приложение към експертното заключение. Вещото лице е уточнило, че видно от гореизложеното, имотите в местностите „Анев чукар“, „Попова поляна“ и „Блага вода“ са разположени на територията на ДЛС „Искър“, представляваща публична държавна собственост, имотът в м. „Мерите“ е залят от водите на язовира, а за имота в м. „Кот. Поток“ или „Котранчев поток“ няма данни за местонахождение. За отказаните с решението на ПК имоти не са налице данни за замяна или обезщетение със земя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Настоящото съдебно производство е повторно след Решение № 1820 от 20.03.2024г., постановено по адм. дело № 22/2024г. по описа на АССГ, XVII касационен състав. С посоченото решение касационният съд е дал задължителни указания за обсъждане на всички относими към предмета на делото факти и доказателства, събрани в административното и съдебното производство, които ги установяват, като на тази база съдът да изложи конкретни правни доводи по прилагане на закона, като се отговори на доводите в жалбата. Съдът е посочил, че липсват мотиви относно легитимацията на жалбоподателите, допустимостта на жалбата, не било посочено дали административният акт е издаден от компетентен орган, дали е спазена установената форма, дали при издаването на акта са допуснати нарушения на административно производствените правила. Посочено е и че липсват фактически констатации на решението.

Освен описаните по-горе фактически констатации въз основа на събраните доказателства в административното и съдебното производство, във връзка с дадените указания от правна страна следва да се посочи следното.

Жалбата изхожда от надлежно легитимирани лица. Видно от представените в административното и съдебното производство удостоверения за наследници, всички жалбоподатели са наследници на Г.Н.Ч., а заявител в административното производство е жалбоподателката В. Г. П., която е подала искането за възстановяване на процесните имоти в полза на наследниците на 20.05.1992г.

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване административен акт. От приетата в цялост административна преписка се установява, че процесното решение не е било връчено на заявителя, нито на 4 заинтересованите лица в административното производство след неговото постановяване и противното не се твърди, нито се доказва от административния орган в хода на съдебното дело. С молба от 04.04.2018г. жалбоподателите чрез адв. К. са поискали да им бъде предоставена справка относно движението на преписката, както и да получат препис от постановените актове. Видно от представеното писмо, преписът от решението е връчен на адв. К. на 19.04.2018г., поради което депозираната на 30.04.2018г. жалба е в срок.

Ето защо жалбата е процесуално допустима. По нейната основателност съдът намира следното.

Атакуваното Решение № И917 от 02.08.2000г. на ПК „Панчарево“ е постановено от надлежен орган – поземлената комисия, на която законът /в приложимата към датата на постановяване редакция/ е възложил произнасянето по реституционната преписка, като органът се е произнесъл в рамките на неговите правомощия, установени в чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Решението е постановено в изискуемата писмена форма и е подписано от председателя на ПК, секретаря и участвалите в приемането му членове. Възражението на жалбоподателите за нищожност на решението, тъй като същото не било подписано от третия член на комисията Ц. Г. и поради тази причина било налице произнасяне на четен брой членове, е неоснователно. Безспорно разпоредбата на чл. 60, ал.

4 ППЗСПЗЗ в приложимата й към датата на постановяване на решението редакция /понастоящем отменена/ определя състава на поземлената комисия като колективен орган, но не сочи начина, по който този орган приема решенията си. Липсата на специална уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща към приложение на общите правила на административното производство - чл. 15, ал. 2, т. 6 изр. 2 от отменения ЗАП, действал към момента на постановяване на процесното решение. Когато административният орган е колективен, той приема решенията си с обикновено мнозинство от членовете си, а решението се подписва от председателя или секретаря. Именно в този смисъл е съдебната практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 759 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859 от 2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 770 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 173 от 2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 368 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 310 от 2011 г. на ВКС, II г.о. В този смисъл е и практиката на касационните състави на АССГ, изразена в Решение № 6489 от 9.11.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 8646/2017 г., Решение № 3656 от 30.05.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 3780/2019 г., Решение № 1842 от 20.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 11848/2023 г. и др.