Решение № 260017 от 20.10.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е № 260017 гр.Кюстендил, 20.10.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:: Ваня Богоева при участие на секретаря

Галина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. дело № 117 по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, чрез пълномощника си адв. Я.Н.Д. със съдебен адрес:***, е предявило срещу В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** иск с искане да бъдат осъдени ответниците, да заплатят на ищцовата банка следните суми:

- сумата от 32 180.84 евро

/тридесет и две хиляди сто и осемдесет евро и осемдесет и четири евроцента/- неизплатена главница по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс № 2 от 04.11.2011 г, към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08,2007 г., ведно със законна лихва върху сумата до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 19 338.26 евро

/деветнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и двадесет и шест евроцента/ - общо неизплатени лихви за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г. по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от 09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс № 2 от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Претендират заплащане и на направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 4 030.50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 4 254.30 лева.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

На

24.08.2007 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR70485540 между „Уникредит Булбанк” АД като кредитодател, от една страна и В.С.З. като кредитополучател и И.А.З. и С.С.З. като солидарни длъжници, от друга страна.

По силата на този договор е отпуснат кредит в размер на сумата от 32 723 евро /тридесет и две хиляди седемстотин двадесет и три евро/. Сумата е използвана за закупуване на недвижим имот, представляващ жилище/апартамент, находящ се в гр. Дупница, ул. „Воеводска“ № 18, етаж 2, върху който имот е учредена законна ипотека в полза на кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД. Сумата по кредита е преведена директно по сметка на продавача на недвижимия имот - В.С.А., ЕГН **********. Това обстоятелство е посочено и в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007 г„ сключен между В.С.А. и В.С.З..

На

09.10.2009 г. между страните по договора за кредит е сключен Анекс към Договор за банков кредит № TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно анекса кредитът се погасява, като се издължат 274 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г. вкл. и 262 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 10.11.2010г. до 10.08.2032г.

На

04.11.2011 г. между същите страни е сключен и нов Анекс към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно него кредитът се погасява, като се издължат 249 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на главницата от 04.12.2011 г. до 04.11.2012 г. вкл. и 237 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 04.12.2012 г. до 04.08.2032 г.

Тъй като ответниците са спрели да изплащат задължението си, на основание чл. 15.4 от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и чл. 29.3 от Общи условия към Анекс от 04Л 1.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, задължението е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 07.08.2013 г. До лицата били изпратени нотариални покани, връчени по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус А.Р., с peг. № 431 на Нотариалната камара и район на действие - PC - гр. Дупница.

След подадено заявление по чл. 417 от ГПК в полза на „Уникредит Булбанк“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В.С.З., И.А.З. и С.С.З. възразили, че не дължат изпълнение на вземането. Поради това на 03.11.2015 г. ищцовата банка подала иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано било т.д. 52/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил. С решение от 07.08.2017 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил отхвърля иска на „Уникредит Булбанк“ АД, с мотиви, че волеизявлението на банката, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до В.С.З., И.А.З. и С.С.З. и същите не се считат за надлежно уведомени. Сочи се, че съдът не разгледал спора по същество, не изследвал дължимостта на претендираните суми, не е взел предвид представените съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които доказвали вземането по размер и основание.

Към дата 15.12.2017 г. дължимата сума от В.С.З., И.А.З. и С.С.З. по договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и анексите към него е в общ размер на 51,519.10 евро /петдесет и една хиляди петстотин и деветнадесет хиляди евро и десет евроцента/ или 100 762,60 лева / сто хиляди седемстотин шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/, от които: Сумата от 32 180.84 евро /тридесет и две хиляди сто и осемдесет евро и осемдесет и четири евроцента/ - неизплатена главница; Сумата от 19 338.26 евро /деветнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и двадесет и шест евроцента/ - неизплатени лихви по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08,2007 г. и анексите към него, съгласно т.4. от Анекс № 2 от 04.11,2011 г., която включва 1 027,23 евро /хиляда двадесет и седем евро и двадесет и три евроцента/, представляваща 8 броя неплатени вноски за възнаградителна лихва, считано от 04.02.2013 г. до 07,08.2013 г., съгласно чл.

4.1.а. от Анекс № 2 от 04,11.2011 г., 10 377,55 евро /десет хиляди триста седемдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ - лихва върху просрочена главница за периода от 04.02,2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.2. от Анекс от 04.11,2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24,08.2007 г. и 7 933,48 евро /седем хиляди деветстотин тридесет и три евро и четиридесет и осем евроцента/ - наказателна лихва при просрочие за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.3. от Анекс от 04.11.2011г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. сочи се, че към настоящия момент тези суми не били изплатени.

Ответниците оспорват исковите претенции, като правят следните възражения:

Иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Приема се, че кредитът не е предсрочно изискуем, доколкото липсвало надлежно получено от длъжниците волеизявление за обявена предсрочна изискуемост.

От друга страна се твърди, че няма основание за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не бил настъпил фактическия състав - 2 - за това. Оспорва се едностранното увеличение на лихвения процент от страна на банката, което довело до надплащане на суми по кредита. При условията на евентуалност се твърди, че не е възникнало уговореното правно задължение за заплащане на възнаградителна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на главното парично лихвоносно притезание. Сочи се, че след неплащането на съответна уговорена погасителна вноска, цялото задължение можело да стане предсрочно изискуемо, но само по отношение на уговорената главница, чието изпълнение е разсрочено, но не и по отношение на уговорената, но неизтекла възнаградителна лихва, чието възникване е предпоставено от изтичането на съответен период от време. Сочи се, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, се погасява задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва, като се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка.

Твърди се, че съгласно т. 4.1.а от договора лихвата по кредита следвало да се изчислява по следния начин: БЛП+надбавка от 2,339%, като към датата на подписване на договора размерът на БЛП е в размер на 4,101%.

Сочи се, че в договора за кредит липсвала яснота относно начина на формиране на БЛП, както и условията при които може да се променя, което нарушавало нормата на чл.58 ЗКИ. Твърди се, че банката неоснователно едностранно увеличавала лихвения процент, въпреки че е имала основание за намаляване на същия.

Оспорват се Общите условия към договора за кредит, които не са били приети изрично от кредитополучателя.

Горното поведение и неизпълнение на договора от страна на банката довело до подписване на Анекс №1 от 09.10.2009г. към договора за кредит. Съгласно чл.4.1.а от Анекс №1, годишният лихвен процент върху редовната главница за периода от 09.10.2009г. до 10.08.2032г. год. е в размер на 6,37%.

Сочи се, че за горния период лихвата се изчислявала в размер на:

БЛП

(Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно раздел III, т.9.2. от ОУ) , който към 09.10.2009год. е в размер на 4.438% + Надбавка в размер на 1,932%.

Сочи се, че размерът на премията, като компонент на БЛП не е изрично посочен. Твърди се, че за исковия период банката неоснователно е увеличила компонента „премия“, а от там не е и актуализирала лихвения процент.

Сочи се, че в т.7 от Анекс №1 е договорен 12 – месечен гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г., като през този гратисен период банката е събирала дължимите лихви за този период, което довело до заплащане на допълнително лихви върху усвоения кредит за 12 месеца.

Твърди се, че съгласно чл.4.1.а. от Анекс №2, за периода от 04.11.2011 г. до 04.11.2012г. год. лихвата се изчислява както следва: БЛП (Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ) , който към 04.11.2011 год. е в размер на 1.55% + Надбавка в размер на 5.19%, като размера на годишния лихвен процент е 6,74%, а за периода от 05.11.2012г. до 04.08.2032г. лихвата се изчислява както следва: БЛП (Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия определена съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ) , който към 05.11.2012год. е в размер на 1.55% + Надбавка в размер на 5.342%, като размера на годишния лихвен процент е 6.892%. Ответниците сочат, че с този анекс се утежнява положението на кредитополучателите, доколкото се допуска капитализиране на лихви, което се приема за нищожно по отношение на физически лица.

Обобщава се, че клаузите от Договора, Анекс №1 и Анекс №2, които дават право на банката да изменя едностранно лихвения процент по кредита са неравноправни, поради което и нищожни като противоречащи на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. Същите не са индивидуално договорени, тъй като са предварително изготвени от банката бланки, директно вкарани в подписаните анекси.

За неравноправни се приемат следните клаузи:

- Чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1, чл.11.1.1, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.11.2.1.1, чл.11.1.1.2., чл. чл. 11.2.1.3., чл.11.2.2., чл.11.2.3 от процесния договор

- Чл.4.1, чл.4.З, чл.11.2 от Анекс №1

- Чл.2.8, чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3., чл.11.2 от Анекс №2

- Чл.9.1, чл.9.2, чл.9.3.5, чл.9.6, чл.9.6.1, чл.9.6.3, чл.9.9, чл.10, чл.15 от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица.

Твърди се, че горецитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите.Същите били уговорени във вреда на потребителите, тъй като банката си запазва правото едностранно и без предвидено договора основание да изменя лихвения процент.

На първо място, процесните клаузи са приемат за неравноправни но смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП. Сочи се, че посочените клаузи съдържат условието на чл.143, т.10 от ЗЗП, а именно промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени с договора основания. Приема се, че посочване само на Базов лихвен процент на банката и премия се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на банката е да преценява наличие от една страна на причина и от друга на основателност на тази причина за вдигане на лихвения процент. Сочи се, че в процесиите клаузи, а и в анексите няма посочване какво включва понятието Базов лихвен процент и премия.