Определение № 22 от 23.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 23.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от лишения от свобода Б. Б. К. ЕГН *********** от гр.

Котел, област Сливен, чрез служебния му защитник адв. С. К. от АК - Бургас, против Определение № 1342 от 12.12.2024г., постановено по ЧНД № 1455/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, тъй като окръжният съд неоснователно се доверил безкритично на становищата и оценките на затворническата администрация, които били пристрастни и в ущърб на осъдения К.. Изразено е несъгласие по отношение преценката за невъзможността на К. при живот на свобода да се въздържа от извършване на престъпления, акцентира се на факта, че той има 10 деца, за които следва да се грижи, което би въздържало жалбоподателя от криминална дейност, а спазването на закона допълнително би било обезпечено и чрез налагане на пробационна мярка за надзор през изпитателния срок. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение и постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде условно предсрочно освободен с приложение на мярка за пробационен надзор по усмотрение на съда.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение. Прокурорът намира за правилни фактическите и правните изводи на първоинстанциониня съд, че осъденият до момента не е дал категорични и убедителни доказателства за своето поправяне, в каквато насока са отчетени високите стойностите на риска от рецидив и значителни вреди при направената на К. оценка. Налице са множество дисциплинарни наказания за извършени от осъдения нарушения, не е била категорично преодоляна криминализацията на личността му, и съответно не са неутрализирани рисковете от нови престъпления при предсрочно освобождаване. Не е приключена възпитателната работа по установените зони с дефицит, особено в контекста на обремененото съдебно минало на молителя, разкриващо утвърден престъпен модел на мислене и поведение.

Според становището липсват достатъчно доказателства за значителни положителни 1 промени в нагласите и поведението на осъдения, които да обосноват извод, че корекционната работа е завършена и целите на наказанието са изпълнени. Предлага се оспореното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл.342 ал.1 от НПК срещу годен за инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е по делото, че лишеният от свобода Б. Б. К. ЕГН *********** е роден на **.**.****г. от гр. Котел, област Сливен, с постоянен адрес в същия град, и е ром, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан.

Със споразумение по НОХД № 74/2023 г. по описа на Районен съд – Карнобат, в сила от 19.06.2024 г., на осъдения К. е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, търпимо при първоначален строг режим, за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Със споразумение по НОХД № 31/2023 г. по описа на Районен съд – Котел, в сила от 11.07.2024 г., К. е осъден на общо наказание 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим за престъпления по чл.131а, чл.325 ал.5 и чл.144 ал.3, предл. 3 от НК. С Определение № 96 от 24.10.2024 г. по ЧНД № 111/2024 г. по описа на Районен съд – Котел, в сила от 13.11.2024 г., на основание чл.23 ал.1, вр. чл.25 ал.1 от НК, спрямо К. е определено общо наказание измежду наложените му по горецитираните осъждания, а именно лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 2 месеца, до общ размер от 3 години, търпимо ефективно при първоначален строг режим.

За начало на общото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години е счетена датата 03.09.2022г., когато осъденият бил задържан под стража в хода на досъдебното производство.

Към датата на проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание К. е изтърпял фактически 2 години, 3 месеца и 9 дни, със зачетен 1 ден арест и 19 дни от работа. Остатъкът от наказанието към същата дата е възлизал на 8 месеца и 1 ден.

Понастоящем лишеният от свобода К. търпи за пореден път ефективно наказание лишаване от свобода след предходните му осъждания за престъпления по чл.195 ал.1, чл.325 ал.2, чл.326 ал.1, чл.131а, чл.129, чл.198 ал.1, чл.143 ал.3 от НК.

Престъпната му дейност е започнала още като непълнолетен, а последно е постъпил в Затвора – Бургас на 14.03.2023 г. в приемно отделение. На 16.07.2024 г. е разпределен в ЗО „Дебелт“, включен е в трудов процес и през учебната 2024/2025 г. е записан като ученик във втори клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора – Бургас. До настоящия момент не е включван в специализирани програми и в пенитенциарни мероприятия.

До настоящия момент осъжданият е наказван общо 9 пъти за дисциплинарни нарушения, преобладаващо за физическа саморазправа с лишени от свобода, а веднъж и спрямо служител на Затвора – Бургас, за упражнен психически тормоз, неизпълнение на разпореждания на длъжностни лица, притежание на неразрешена вещ. Последното дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“ е наложено на 20.09.2024 г. за участие във физическа саморазправа. Порано през 2024 г. е наказван с такова наказание за различни периоди от време на 12.03.2024 г. и 01.08.2024 г. На 01.02.2024 г. и на 13.06.2024 г. са му наложени дисциплинарни наказания „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“. От началото на изтърпяване на наказанието до момента не е поощряван с награди.

2

По отношение на осъдения на 03.09.2024г. е извършена първоначална оценка на риска от рецидив и значителни вреди, с резултат от 98 точки (във високите стойности) относно риска от рецидив, и с установен риск от вреди в средни нива по отношение на обществото. Идентифицираните проблемни зони с нужда от въздействие включват отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. В първоначалния план на присъдата са набелязани съответни мероприятия и форми на въздействие по всяка от зоните с дефицит.

При нормално протекла адаптацията в затвора, К. заема ниска позиция в затворническата общност. Като личност се отличава с импулсивни нагласи, поведението му е променливо и неустойчиво, често под влияние на емоция. Изявява се като конфликтен и агресивен към лишените от свобода, но и към пенитенциарните служители, при проблемни ситуации лесно и често пристъпва към вербална и физическа агресия. Наблюденията на пенитенциарните служители, ангажирани с работата с К., отразени в приложените писмени становища и доклада за пробационен надзор, са единодушни, че в проведените индивидуални разговори осъденият омаловажава и оправдава своето криминално минало, не приема отговорността за извършената престъпна деятелност, твърдейки, че е поел чужда вина, не осъзнава причините за извършване на престъпленията, не се замисля за последствията от действията си, няма умения да разпознава проблемите, нито да ги решава адекватно, личността му разкрива висока степен на криминализация и утвърден криминален модел на мислене и живот.

Съгласно експертната оценка на актуалното му психично и емоционално състояние, жалбоподателят е характеризиран като емоционално незрял, склонен при провокация да реагира с импулсивни и необмислени прояви, със завишена и неадекватна на събитията самооценка, с характеристики на антисоциална личност, криминогенни потребности, позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията. Идентифицираните рискови фактори за устойчивост на криминалното му поведение включват ниското ниво на социална адаптация в обществото, семейните отношения, липса на просоциални контакти и занимания, употреба на алкохол, и при тяхното наличие е дадена неблагоприятна прогноза по отношение на бъдещото корекционно въздействие върху личността на К..

При правилно установените релевантни факти, окръжният съд достигнал до обосновано и законосъобразно заключение, че по делото е налице само формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.2 от НК – осъденият К. действително е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Осъщественият от първата инстанция подробен, обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, напълно споделен и от настоящия съд, действително води до извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства осъденият да се е поправил в степен, достатъчна за предсрочното му освобождаване.

Такива доказателства, съгласно неизчерпателното изброяване в чл.439а ал.1 от НПК, са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви, които се установяват, според ал.2 от същата норма, с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Установените по настоящото дело факти не са от естество да обосноват извод, че в съзнанието и поведението на осъдения К. са настъпили трайни, съзнателни и 3 цялостни положителни промени, свидетелстващи за неговото превъзпитание и поправяне. Обективно по делото са налице данни за начало на поправителен процес при осъденото лице – основно с оглед полагания от лишеният от свобода труд и записването му в училището при затвора, което обаче сочи само на начален етап на превъзпитателното въздействие. Поради това, тези факти не са достатъчни да се приеме, че са изпълнени целите на наказанието за пълно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода.

Множеството извършени нарушения на правилата за дисциплината и вътрешния ред на затвора разкриват формалния характер на заявена мотивация за промяна в условията на свобода, при солидни доказателства за несъобразяване с режимните условия. Оценката на риска от рецидив е твърде висока, и документираното поведение на осъдения до момента не дава основание да се предполага нейното скорошно намаляване. Съответно, набелязаните в плана на присъдата цели по отношение на дефицитните зони не са постигнати. Личността и поведението на осъдения се характеризират с устойчиви криминални нагласи, склонността към импулсивни, необмислени и агресивни реакции и действия е благоприятствана от алкохолна злоупотреба. Наред с това, до момента К. не е демонстрирал критично мислене, нито способност да осъзнае противоправния и обществено нетърпим характер на деянията, за които е осъден, негативния ефект и дълбочината на последиците от престъпленията, нито факторите, довели до тяхното извършване. Не се установява К. да умее да разпознава проблемите и да намира за тях съобразено със закона и обществено приемливо разрешение, тъй щото обосновано да се очаква той да не извършва престъпления на свобода.

Отчитайки факта, че жалбоподателят К. е многократно осъждан и е изтърпял няколко наказания „лишаване от свобода“ без видим поправителен и възпиращ ефект, както и високата стойност на опасността от рецидив, омаловажаването на извършеното и наличието на повече от една проблемни зони, окръжният съд е достигнал до доказателствено обоснован и съобразен със закона извод, че корекционната работа с К. следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение съобразно плана за изпълнение на присъдата, с оглед постигането на трайни, устойчиви и видими положителни промени в ценностната система и поведението на осъдения. Достатъчно е да се отбележи, че условното предсрочно освобождаване не е императив, а е възможност, която следва да бъде прилагана само при доказано наличие на всички предвидени в чл.70 от НК условия, а разглежданият случай не е такъв.