Решение № 49 от 03.02.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 4242/2025
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Биляна Росалинова Скорчовска Петкова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. В., 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Р. като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20251420104242 по описа за 2025 година
Д. Н. П. с ЕГН **********, адрес: гр.В., ж.к. С. **;чрез адв. Н. Р. АК- В., личен номер **, адрес на кантора: гр. В., ул. „Л.“ ** е предявила иск против „Е.М." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. М.Д., ул. „Р.П.К.“ ** сграда "М.Т." представляванио от Р.И.М.Т. и Т.И.В. – управители, с които иска да се признае да установено,че ответника не дължи заплащане на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 26.11.2010 г. по ЧГД № 5455/2010 г. на PC В., а именно: 2 402,25 лв.; 280,11 лв. - договорна лихва за период 20.02.2010 г. до 17.11.2010 г.; 24,86 лв. наказателна лихва за периода 20.02.2010 г. до 17.11.2010 г.; разноски по делото от които държавна такса 54,14 лв., 265,46 лв. адвокатско възнаграждение, както и законна лихва върху главницата поради това, че правото на принудително изпълнение за тези суми е погасено по давност.
Предявения иск е с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл.124 ГПК, вр. чл.110 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор, с която оспорва исковата претенция по съображения подробно изложени в отговора с искане за отхвърлянето й како неоснователна и недоказана с присъждане на разноски.Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за местна подсъдност, а именно прекратяване на производството по делото и изплащане по общита правила на чл.105 ГПК по регистриран адрес на седалище и адрес на управление на ответника.
Съгласно константната практика с оглед предмета на делото и страните длъжник и кредитор безспорно е приложима подсъдността по правилата касаещи потребителя по 1 чл.113 ГПК.Като видно от служебно направената справка от съда във връзка с искания на ответника в тази насока ищеца е с регистриран настоящ адрес в гр.В.. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на предявените искове за лихви с твърдението,че ако главницата е погасена по давност аналогично погасени са и лихвите.Принципно становището е правилно, но доколкото законодателно не е предвидено с изрична правна норма въвеждането в законов принцип, то всяко лице има правен интерес от установяване недължимост на всяко вземане по атакувания изпълнителния лист.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че при ЧСИ Г.Б., peг. № 722 при КЧСИ, район на действие ОС-В. е образувано изпълнително дело № 1467/2010 г. против ищеца Д. Н. П. и взискател „ОББ“ АД.
Претенцията на взискателя се основава на Изпълнителен лист издаден на 26.11.2010 г. по ЧГД № 5455/2010 г. на PC В., по силата на който ищеца е осъден да заплати на „ОББ“ АД следните суми: 2 402,25 лв. (две хиляди четиристотин и два лева и двадесет и пет стотинки) главница; 280,11 лв. - договорна лихва за период 20.02.2010 г. до 17.11.2010 г.; 24,86 лв - наказателна лихва за периода 20.02.2010 г. до 17.11.2010 г.; разноски по делото от които държавна такса 54,14 лв., 265,46 лв. адвокатско възнаграждение, както и законна лихва върху главницата.
На 31.01.2018 г. по изпълнителното дело е конституиран нов взискателответното дружество „Е.М." ЕООД, ЕИК ** като цесионер на вземането на първоначалния взискател.
Делото е прекратено по силата на закона с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 19.07.2018 г., видно от отбелязване на гърба на изпърнителния лист. До тази дата няма ангажирани доказателства за извършени изпълнителни действия, като няма отбелязване за събрани суми.
На 04.03.2025 г. ответникът по настоящия иск „Е.М." ЕООД подава молба за образуване на изпълнително дело по перимираното дело по описа на ЧСИ Г.Б., за събиране на вземанията произтичащи от гореописания изпълнителен лист, в следствие на което е образувано изпълнително дело № 20257220400282 по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..
Твърди се, че ЧСИ е наложил запор върху банковата му сметка в Б.ДСК АДа дата 08.04.2025 г.
Ишеца твърди, че не дължи сумата по изпълнителен лист издаден на 26.11.2010 г. по ЧГД № 5455/2010 г. по описа на PC-В. въз основа на който е образувано изпълнително дело № 282/2025 г. по описа на ЧСИ Г.Б., поради настъпила давност както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите и посочените по-горе деловодни разноски, по чл.110 и чл. 111 ЗЗД.
2
Действително към момента на образуване на и.д. №282/2025г. на ЧСИ Г.Б. вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС се посочва началния момент, от който започва да тече давностния срок за вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, а именно: „За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980.“
Съгласно хипотезата на чл.110 от ЗЗД ,в който е предвиден 5 годишен давностен срок и чл.111 ЗЗД, където се предвижда три годишен давностен срок за периодични плащания и лихви и приложението на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, както и липсата на валидни изпълнителни действия след 19.07.2018г.до депозиране на молбата от взискателя за образуване на ново дело и образуването му през 2025г. вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
С оглед уважаване на исковата претенция следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата деловодни разноски за настоящата инстанция за внесена държавна такса 61.92 евро и адвокатско възнаграждение 306.77 евро.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Н. П. с ЕГН **********, адрес: гр.В., ж.к.
С. ** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.М." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., кв. М.Д., ул. „Р.П.К.“ ** сграда "М.Т." представляванио от Р.И.М.Т. и Т.И.В. – управители заплащане на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 26.11.2010 г. по ЧГД № 5455/2010 г. на PC В., а именно: 2 402,25 лв.; 280,11 лв. договорна лихва за период 20.02.2010 г. до 17.11.2010 г.; 24,86 лв. - наказателна лихва за периода 20.02.2010 г. до 17.11.2010 г.; разноски по делото от които държавна такса 54,14 лв., 265,46 лв. адвокатско възнаграждение, както и законна лихва върху главницата поради това, че правото на принудително изпълнение за тези суми е погасено по давност.
ОСЪЖДА „Е.М." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.
М.Д., ул. „Р.П.К.“ ** сграда "М.Т." представляванио от Р.И.М.Т. и Т.И.В. – управители да заплати на Д. Н. П. с ЕГН **********, адрес: гр.В., ж.к. С. ** деловодни разноски 3 за настоящата инстанция за внесена държавна такса 61.92 евро и адвокатско възнаграждение 306.77 евро.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4