Решение № 3249 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3249 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100509152 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 198359/06.06.2025 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от М. Г. П. и В. М. П. /ответници/, чрез адв. В. срещу Решение 9712/27.05.2025 г. по гр. д. № 59278/2024 г. на Софийски районен съд, в частта, в която съдът е признал за установено по предявените искове от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, че М. Г. П. дължи на ищеца следните суми: сумата от 61.60 лева, представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода oт 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. за топлоснабден имот-гараж № 6, находят се в гр. София, ул. ****. ведно със законната лихва, считано от 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 17.16 лева, представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30,04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2024 год. до окончателното плащане на сумата, а М. Г. П. дължи на ищеца: сумата от 61.60 лева, представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода oт 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. за топлоснабден имот-гараж № 6, находят се в гр. София, ул. ****. ведно със законната лихва, считано от 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 17.16 лева, представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30,04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

1

Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал, в частност, че неправилно първоинстанционният съд е установил квотите в собствеността на процесния топлоснабден гараж.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД /ищец/, чрез юрк. Д., с който счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от третото лицепомагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.

В останалата част решението е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

По предмета на въззивно обжалване:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и в обжалваната част допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и цената на дяловото разпределение, за които вземания е издадена 2 заповед за изпълнение.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до 3 топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Когато ползващият собственик сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, а и за притежаваните от другите съсобственици идеални части, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то съсобствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с квотите си в съсобствеността /така и Решение № 5827 от 15.11.2023 г. по в. гр. д. № 9353 / 2022 г. на СГС; Решение № 380 от 24.01.2023 г. по в. гр. д. № 6942 / 2022 г. на СГС/.

В конкретния случай от Нотариален акт за собственост на гараж построен върху държавно място от ЖСК № 52, том XVI, дело № 1981/82 г. се установява, че Г.М.П. и М.П.Х. са придобили всеки по 1/2 идеални части от гараж № 6, находящ се в гр. София, ул. ****. Видно от удостоверение за наследници № 000761/18.05.2007 г., Г.М.П. е починал на 16.05.2005 г. и е оставил за наследници ответниците В. М. П. – съпруга и М. Г. П. – дъщеря.

Във въззивната жалба липсва изрично оспорване по отношение на обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени протокол от 4 общо събрание на собствениците на имоти, договор с третото лице-помагач и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач.

Спорен въпрос е квотата в съсобствеността на ответниците в процесния гараж, с оглед на възражението, че са наследили 1/2 от процесния топлоснабден имот, респ. отговарят до 1/2 от претендираните суми. Видно от удостоверение за родствени връзки изх. № 24.04.2025 г. на наследодателя им – Г.М.П., посоченият в нотариалния акт като съсобственик М.П.Х. се явява баща на наследодателя им. Съобразно с т. 5 от удостоверението, М.П.Х. е починал на 28.04.1992 г. По делото не е представено удостоверение за наследници на М.П.Х., така и представеното удостоверение за родствени връзки на Г.М.П. е непълно, доколкото липсват страници, съдържащи т. 1- т.4 от родствениците на наследодателя на ответниците. От изложеното следва, че възражението за недължимост на 1/2 от претендираната сума е недоказано, стъпвайки на плоскостта на тежестта на доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК, предвид твърденията в исковата молба, че ответниците са наследници на Г.М.П., които придобил процесния топлоснабден имот, респ. неговите наследници – ответници в производството отговарят за неговите задължения. Оттук, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ е възникнала облигационна връзка с кредитора, респ. ответниците са материалноправно легитимирани съобразно с чл. 30, ал.