Решение № 1408 от 29.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………..2019г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

И.НКА ДРИНГОВА при секретаря Славея Янчева, като разгледа докладваното от съдията

Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1490 по описа за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Т.Х.К. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. К.С., против решение № 2671/17.06.2019г. по гр.д.

№ 1783/2019г. на 42-ри състав на ВРС, в частта, в която е обявено, че той носи вина за разстройството на брака на основание чл. 49, ал.3 СК, в частта в която му е определен режим на лични отношения с детето А.Т.К., ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета събота от месеца от 10.30 часа до 13.30 часа, без преспИ.не, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание чл. 59, ал.2 СК и в частта, в която е осъден да заплати издръжка за детето А.Т.К., ЕГН **********, чрез неговата майката и законен представител Д.С.К., ЕГН ********** в размер на 200.00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба-04.02.2019г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на влизане в сила на решението, до окончателното изплащане , на осн. чл. 143 от ГПК.

Навежда оплаквания, че при разглеждане на делото на първа инстанция е бил лишен от участие и право на защита, позовавайки се на нарушение на чл. 438 от ГПК. Това е довело до непопълване на делото с доказателства и погрешно формирани изводи на съда, изцяло в негова вреда. Не е бил призован на настоящия си адрес в Германия, позовавайки се на чл. 611, вр. чл. 2.1 и 2.2 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007г. Сочи, че има регистрация в Германия в гр.

Хамерсбах 63546, ул. „Къща под лозята“, № 67, като адресът е известен и на съпругата му Д.К., живяла с него там през м. май 2016г. Известна й е и местоработата му. За ползваното под наем жилище заплаща 850 Евро месечна наемна цена. Оспорва да е имал прояви на грубо отношение, психически и физически тормоз по отношение на съпругата. Връщал се е на 3-4 месеца за кратко-за около 2-3 седмици и пак е отпътувал на работа в Германия. При завръщането си е оставял на съпругата си и двете деца допълнителни средства, пазарувал всичко необходимо за дома и семейството. Плащал всички разходи на съпругата си и дори на нейното дете И.. Когато заминавал винаги й оставял пари, за нуждите на семейството /наем, ток, вода, телефони, интернет, телевизия, дрехи за нея и детето й И., храна и домакински нужди/. Възразява срещу приетите от съда показания на разпитаната свидетелка И.нка Д., предвид близката й родствена връзка с ищцата и това, че няма преки впечатления от семейния живот на съпрузите, а възпроизвежда наученото от насрещната страна.

Представени са от насрещната страна доказателства, специално създадени за нуждите на процеса. Освен многобройните преводи с Уестърн Юниън всичките си спестявания е пращал на съпругата си за покрИ.не на разходите в семейството в България, понеже съпругата му Д.К. не се е задържала дълго на работа на едно място поради личните си качества. Не той я е ограничавал да работи. Пращал средства по сестра си, брата на работодателя си Н.К., други хора, обезпечавал семейството си със средства по време на престоя си и за периода на отсъствие.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение в частта за брачната вина, като бъде прието, че вина носи Д.С.К., в частта по определения му режим на лични отношения с детето, като му бъде дадена възможност да го вижда и взема при себе си първите 20 дни от м.август, една седмица в периода от 10-20 декември и една седмица в периода от 5-15 януари и в частта в която е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200.00лв. месечно, но считано от датата на влизане на решението за развод.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Д.С.К. ЕГН ********** ***, чрез адв.

Св.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

ДСП-Варна, редовно призовани, не изпращат представител, не изразяват становище по постъпилата жалба.

В редовно проведеното на 29.10.2019г. о.с.з. по въззивното дело въззивникът Т.Х.К. е заявил, че от началото на месеца се е завърнал от Германия и се е установил трайно в България, в гр. Асеновград, ул.

„“Градешница“, № 32, вх. Б, ет. 1, ап. 3, собственост на приятел. Все още не си е намерил работа и е безработен. Споделя, че основният проблем с бившата му съпруга е невъзможността да си вижда детето, защото тя му отказва срещи. Чрез процесуалния си представител е поискал да бъде намалена определената месечна издръжка в полза на детето А. от 200.00лв. на 160.00лв., т.к. няма доходи.

Поискал е още, бившата му съпруга да преустанови носенето на фамилното име К. и да носи предбрачното си фамилно име Петрова. ВъззИ.емата Д.С.К., чрез процесуалния си представител адв. Св.С. оспорва въззивната жалба, поддържайки писмения си отговор. Д.С.К. сочи вината на бившия си съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, възразява срещу предлагания от бащата режим на лични отношения с детето А., който е на година и 7 месеца, в който период бащата е живял съвместно с тях само 20 дни.Детето не посещава детско заведение, тъй като бащата е отказал съдействие за снабдяване с необходимите документи, а тя се грижи за него. Разчита на финансовите средства, осигурявани от майка й и сестра й при отглеждането на детето.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба Д.С.К., ЕГН ********** ***, е предявила против ответника Т.Х.К., ЕГН ********** *** Загора иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК с искане да бъде прекратен с развод бракът между страните, сключен на 29.07.2016 г. в село Ягода, община Мъглиж, обл. Стара Загора за който е съставен акт за гр.брак № 006/29.07.2016 г.от длъжностно лице при Кметство с. Ягода, община Мъглиж, поради дълбоко и непоправимо разстройство и по вина на съпруга.

Иска да й бъдат присъдени родителските права относно роденото от брака дете А.Т.К., ЕГН **********, като бъде определено местоживеенето му при нея в гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл. 19, вх. 1, ет. 4, ап. 12, като бъде определен от съда следния режим на лични отношения между детето и бащата Т.Х.К.: бащата Т.Х.К. да има право да взема детето А.Т.К., ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 10.30 часа до 13.30 часа без преспИ.не, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Иска бащата да бъде осъден да плаща на детето А.Т.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от месец септември 2018 г. до навършване на пълнолетие на детето, респ. до настъпване на обстоятелствата, погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане. Иска да носи брачното си фамилно име К.. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Излага твърдения, че скоро след като се запознала с ответника заминали за Германия. Тогава ответникът работел там, живели там около два месеца и след като се прибрали отново в България той предложил да отидат да живеят в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, в дома на майка му. На 29.07.2016 г. страните сключили граждански брак а след по-малко от месец ответникът заминал отново за Германия под претекст, че семейството се нуждае от финансови средства. Тя настоявала да работи, но ответникът й забранявал категорично. Най сетне ответникът й позволил и тя започнала работа в с. Ягода.

През м.септември 2016 г. ответникът се прибрал от Германия, и се установили се в гр. Стара Загора. Започнали работа и двамата. Ответникът обаче упражнявал над нея психическо, емоционално и икономическо насилие, непрекъснато вдигал безпричинни скандали, обиждал я, ругаел я, ревнувал я болезнено, ограничил контактите й с нейното семейство, с приятели, съседи, контролирал всеки лев, който печелела. Той никога не приемал мнението й, а когато била по-настойчИ., разговорът им прераствал в скандал. Тогава ответникът се озлобявал и ставал агресивен. Многократно отправял спрямо нея закани за здравето и живота й. През целия им съвместен живот тя била унижавана и злепоставяна пред съседи, близки, роднини, приятели. През м. юни 2017 г. тя забременяла а през м.октомври ответникът решил, че отново трябва да замине за Германия където останал до м.декември 2017 г. През януари 2018 г. взели решение да се преместят да живеят в гр. Варна, но съпругът й отново заминал за Германия. Тя трябвало сама да пренесе цялото домакинство във Варна. Ответникът започнал да се обажда на ищцата все по-рядко, а когато се обадел винаги вдигал безпричинни скандали. След раждането на детето през м. март 2018 г. ответникът се прибрал в жилището в гр.

Варна, останал около месец-месец и половина и отново се върнал в Германия. Тогава започнали подозренията й, че съпругът й поддържа извънбрачна връзка. Съмненията й се потвърдили, когато ответникът се прибрал през месец юли 2018 г. във Варна за 10 дни. Тогава попаднала на съобщения от социалната мрежа адресирани до съпруга й, изпратени от младо момиче. Провели разговори, в които ответникът първоначално отричал, но по-късно признал, че имал връзка с приятелка от детството му. Още след сключване на брака, когато бил в Германия, ответникът й изпращал малки суми пари. В течение на времето й изпращал все по-рядко пари, а когато тя го молела за това, вдигал скандали. Тогава тя била в отпуск по майчинство и средствата, които получавала били незначителни. От месец септември 2018 г, ответникът спрял да й изпраща пари, необходими й за отглеждането на детето им и за текущи разходи, храна. В разговори й заявявал, че детето вече не го интересува, но продължавал да я обижда и я заплашва. Той се дезинтересирал изцяло от отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им, а грижата за дома, домакинството, плащането на комунални разходи били изцяло в нейна тежест. Всеки от съпрузите заживял свой собствен живот, интересите им били съвсем различни, отчуждили се напълно един от друг. Бракът им съществувал формално.

Предвид гореизложеното, счита че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е трайна фактическа раздяла.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т.Х.К. не е депозирал писмен отговор.

В писмена молба № 32001/03.05.2019г. ДСП-Варна, чрез гл.социален работник Ел.Стоименова изказва становище ,че родителските права по отношение на детето А. следва да бъдат предоставени на майката поради липсата на спор, по отношение на режима на лични отношения на детето с бащата се моли да бъде определен предложения от майката такъв, като намира, че следва да бъде определен по-висок размер на месечната издръжка за детето , предвид ниската му възраст.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се установява от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, че на 29.07.2016г. Т.Х.К. и Д.С.

Петрова са сключили такъв, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 6/29.07.2016г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в с. Ягода, Община Мъглиж, област Стара Загора.

От удостоверение за раждане на А.Т.К., роден на ***г., за което е съставен акт № 449//21.03.2018г. е видно, че родители на детето са страните по делото-Т.Х.К. и Д.С.К..

Няма спор още и за това, че родителите живеят разделени и детето А., р. 17.03.2018г. се отглежда от майката Д.С.К. ***.

Видно от удостоверение за раждане на И. Д.С., р. 13.005.2012г. Д.С.К. има родено и по-голямо дете, като бащата е неизвестен.

От представените по първоинстанционното дело формуляри от Western Union се установява, че през м.

07.2018г. Т.К. е изпратил на съпругата си 500 евро, през м.08.2018г.-550 евро.

Според Експертно решение № 0313 от № 015/30.01.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна – Варна „ АД, се установява, че С.К. е с 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „ Амбилиопия, дължаща се на анопсия „, което говори за заболяване на очите.