Разпореждане № 59902 от 09.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 59902 гр. София, 09.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно гражданско дело № 20251110117518 по описа за 2025 година Образувано е по заявление, подадено от /фирма/ П. П. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 7 520,45 лева (седем хиляди петстотин и двадесет лева и 45 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 183,49 лева (сто осемдесет и три лева и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.10.2020 г. до 01.04.2024 г., 3 643,86лева (три хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 86 стотинки), представляваща договорна наказателна лихва за период от 02.10.2020 г. до 01.04.2024 г., 904,66лева (деветстотин и четири лева и 66 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 02.04.2024 г. до 21.03.2025 г., както и държавна такса в размер на 150,41 лева (сто и петдесет лева и 41 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за сумата 3 643,86лева (три хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 86 стотинки), представляваща договорна наказателна лихва за период от 02.10.2020 г. до 01.04.2024 г.

В процесния случай се касае за сключен потребителски кредит между длъжника и цедента. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза 1 трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че така начислената наказателна лихва в размер на близо 50 % от главницата на кредита съществува обоснована вероятност да се базира на неравноправна клауза и има за цел единствено да заобиколи императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.

Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство.

При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде 2 отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 105,68 лева за държавна такса и над 35,13 леваза юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от /фирма/ срещу П. П. М.в частта му за сумата от 3 643,86лева (три хиляди шестстотин четиридесет и три лева и 86 стотинки), представляваща договорна наказателна лихва за период от 02.10.2020 г. до 01.04.2024 г., както и в частта за разноските над сумата от 105,68 лева за държавна такса и над 35,13 леваза юрисконсултско възнаграждение.

Указва на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на разпореждането може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част на заявената от него претенция.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3