Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 08.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 458/2024
Вид
Решение № 230
Подписан
08.05.2024
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.470 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 470, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.472 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Благоевград, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500458 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№01370/20.02.2024г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1715, район „Витоша“, ж.к. Малинова долина“, Рачо ПетковKазанджията №4-6, чрез адв.Ж. К., срещу Разпределение на постъпили суми от 16.02.2024 г. по изп.дело№28/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Ц..

Жалбоподателят счита, че разпределението е незаконосъобразно и неправилно по изложените мотиви в жалбата. Твърди, че посочената сума в размер на 9505,23лв. с ДДС е описана като дължимо възнаграждение за пазач.

Поддържа, че действително с протокола за опис на посочения имот е назначен пазач - Ангел Пашкулев като му е определено възнаграждение в размер на 50 лв. месечно, считано от датата на описа 05.11.2014г. На 18.11,2014г. назначеният пазач е сменен и за нов пазач на имота е назначен М.К.П.. Възнаграждение за пазача не е внасяно авансово от взискателя по делото, нито са давани указания на взискателя да се внесе такова. Счита, че разпределението е неправилно в тази си част, тъй като неплатени разноски за 1 възнаграждение на пазач не могат да се удовлетворят с привилегия по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. В т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че е предпочтително удовлетворение се удовлетворяват „направени“ или „извършени“ разноски по изпълнението (т.е. вече заплатено възнаграждение на пазач), каквито не представляват посочената в разпределението сума.

В т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК се предвижда, че вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ. Неплатени суми за пазач не попадат нито в категорията на вече извършени разноски по изпълнението върху конкретния имот (по смисъла на т.6 от ТР 2/201 Зг.), нито са начислени и неплатени такси на съдебния изпълнител за изпълнението върху конкретния имот (по смисъла на т.3 от ТР № 2/2022г.). На следващо място сочи, че с посоченото Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г. е прието, че с привилегия могат да се ползват само разноските, извършени за конкретния способ, който в случая е публична продан на конкретен имот.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че следва да се включи тази сума, то счита, че същата е определена неправилно от ЧСИ и твърди, че дължимото възнаграждение за охрана е в размер на 5547,56 лв.

Иска се от съда да отмени Протокол за разпределение на постъпили суми от 16.02.2024г. по и.д. №20147020400028 по описа на ЧСИ Ц. в частта, в която сума в размер на 9505,23 лв. с ДДС (посочена като дължимо възнаграждение за пазач) с разпределена по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД като привилегировани такси и разноски и е посочено да бъде преведена по представена от страна на пазача Б.а сметка, като се изготви ново разпределение.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20147020400028 е образувано по молба на 2

“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” №260, представлявано от Д.Ш. и П.Д. - Изпълнителни директори, със съдебен адрес гр. София, ***, ет. 4, чрез адвокат Д.М. - АД „М.иР.” взискател, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 02.12.2013 год. по частно гражданско дело № 37205 по описа за 2013 год. на Софийски районен съд против длъжниците „КЕЙБИЛД” ЕАД, ЕИК 175232565. представлявано от Зоран Тасич, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру” 28, Силвър център, ет.2, офис 4 и С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ралевица” 64, Вх.А, ет.5, ап. 16, с настоящ по делото взискател „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж. к. „Машнова долина”, ***-6, ет. 6 представлявано от Р. И.

М. чрез адв. П.П.С., ЛНЕАР **, адрес на кантората: гр. София, ул. „Осогово” №32-34, ет. 2, офис 0201, на когото е цедирано вземането на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

По делото е извършен опис и насрочвана публична продан на недвижими имоти находящи е в с. Б., общ. Р.: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Р. представляващ Урегулиран поземлен имот IV. пл. 122, кв. 14 с площ за имота 2 923 /две хиляди деветстотин двадесет и три/ кв. м., находящ се в землището на е. Б., община Р., обл. Благоевград Урегулиран поземлен имот IV, пл. 122, кв. 14 с площ за имота 2 923 /две хиляди деветстотин двадесет и три/ кв. м., находящ се в землището на е. Б., община Р., обл. Благоевград, при граници на имота: север и изток - У ПИ I, пл. 122, юг - ПИ 2 нива, наследници на Г.Н.К. и запад У ПИ V, пл. 122, ведно с построения в него жилищен блок 2 с 90

/деветдесет/ кв.м. застроена площ,на два етажа, масивна конструкция, заснета като сградас идентификатор *** по КККР на село Б., общ. Р.; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., общ.Р. представляващ Урегулиран поземлен имот V, пл. 122, кв. 14 с площ за имота 2 124 /две хиляди сто двадесет и четири/ кв. м., находящ се в землището на с.

Б., община Р., обл. Благоевград, при граници на имота: север и изток - УПИ I, пл. 122, изток - УПИ IV, пл. 122, запад ПИ 21 нива на наследници на Н.И.К. и юг - улица, веднос построените в него жилищен блок I със 102 /сто и два/ кв.м., застроена площ, на два етажа,масивна конструкция,заснета като сграда 3 с идентификатор ***, построен през 1942 г., склад и тоалетна с 16 /шестнадесет/ кв. м. застроена площ, на един етаж, конструкция полумасивна, построени 1942 г. заснета като сграда с идентификатор *** по КККР на село Б., общ. Р., както и на недвижими имоти, находящи се в гр. Д., общ. Банско: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ идентификатор *** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1892/15.12.2007 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед: КД-14-01-100/07.04.2008 год. на Началника на СГКК Благоевград, адрес на поземления имот: гр. Д., п.к. 2777, ул. „Гарата”.

Три от посочени по-горе недвижими имоти са продадени, както и 2015/2923 (две хиляди и петнадесет върху две хиляди деветстотин двадесет и три) ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., общ. Р. представляващ Урегулиран поземлен имот IV, пл. 122, кв. 14 с площ за имота 2 923 /две хиляди деветстотин двадесет и три/ кв. м., находящ се в землището на с. Б., община Р., обл. Благоевград, при граници на имота: север и изток - УПИ I, пл. 122, юг - ПИ 2 нива, наследници на Г.Н.К. и запад УПИ V, пл. 122, ведно с построения в него жилищен блок 2 с 90 /деветдесет/ кв. м. застроена площ, на два етажа, масивна конструкция заснета като сграда с идентификатор *** по КККР на село Б., общ. Р.. Останалата част от този имот не е изнесена на публична продан и не е продадена, тъй като е представена обезпечителна заповед за спиране.

На 16.02.2024 г. по делото е извършено разпределение на сума, постъпила от публична продан на 2015/2923 (две хиляди и петнадесет върху две хиляди деветстотин двадесет и три) ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.

На 21.02.2024 г. е постъпила жалба от взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД против разпределението.

Опис на имота е извършен на 05.11.2014 г., като на пазачът е определено възнаграждение в размер на 50 лева месечно. С протокол за смяна на пазач от 18.11.2014 г. е извършена смяна на назначения пазач и е назначен нов пазач, на когото е определено възнаграждение в „размер на по 50 лева месечно за всеки един от двата имота”.

Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението може да се обжалва в 4 тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по реда на чл.

278 от ГПК / частните жалби/ и се произнася с решение. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 462 от ГПК.

По отношение на разпределението има специална разпоредба – чл. 462 ал.2 от ГПК, която урежда реда и начина на обжалване на това действие, като тази жалба се подава в специален, по-кратък от този по чл. 436 от ГПК срок, а именно тридневен и е предвиден различен процесуален ред за разглеждането й. Разпределението може да бъде обжалвано както от длъжника, така и от взискателите, на които се предявява съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК. Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото производство.

Съгласно чл. 470, ал.1 от ГПК, пазачът на вещта, респ. на недвижимия имот, предмет на изпълнението се назначава от съдебния изпълнител, който съгласно ал.2 на чл.470 от ГПК го избира с оглед на личността му и на други посочени в законовата норма обстоятелства, като според чл.472 от ГПК съдебният изпълнител определя и неговото възнаграждение, вносимо предварително от взискателя. Ето защо, разноските за пазене на вещта, респ. за охрана на имота подлежат на събиране като такива по принудителното изпълнение, по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, респ. на разпределение на взискателя, който ги е направил, само когато пазачът е определен от съдебния изпълнител, който е определил и размера на дължимото възнаграждение.

В ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на 5

ВКС е прието, че специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.).

В ТР 2/2021г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС се сочи, че случаите, когато авансово дължими такси по изпълнението са заплатени (внесени) от взискател, същите съставляват разноски (разходи) за този взискател. Отговор на въпросите кои разноски и на кои взискатели се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е даден с т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като (в обобщение) там е възприето принципното разрешение, че в първия ред на специалните привилегии се включват направените от взискателя разноски по изпълнението, които са необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, подлежаща на разпределение. В мотивите, макар и неизчерпателно, изрично са посочени сред тези разноски на взискателя: (внесените от него) такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта; както и таксите по образуването на изпълнителното дело – в зависимост от това дали е поискано извършването и на други изпълнителни способи, както и от стойността на имуществото на длъжника, върху което те са насочени. И в тази точка от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разискван въпросът дали публичното вземане на държавата, респ. – частното вземане на ЧСИ към длъжника за невнесените от взискателя, но дължими такси, се ползват или не с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като този въпрос е извън предметния обхват на тълкуване и по тази точка.