Решение № 682 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500962 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Уника” АД против Решение № 760/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 9051/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което дружеството е осъдено да заплати на Ж. М. А. сумата от 554,80 евро (с левова равностойност 1085,08 лв.), предявена като частичен иск от сумата 635,56 евро (с левова равностойност 1243,04 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „Рено Матра Еспейс”, с рег. № *******, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, заден десен калник и десен стоп, настъпили при ПТП от 11.09.2024 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на лек автомобил „Пежо 308”, с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основното оплакване на въззивника е насочено срещу приетия от районния съд начин за определяне размера на вредите. Според застрахователя, при липса на доказателства за реално извършен ремонт и при автомобил с дата на първа регистрация през 1997 г., обезщетението следвало да бъде определено по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, с прилагане на съответния коефициент на овехтяване. Излага се, че присъждането на обезщетение по средни пазарни цени на труд, части и материали водело до подобряване състоянието на автомобила и до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Въззивникът счита още, че приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза съдържа 1 вътрешно противоречие, тъй като от една страна вещото лице е посочило, че на пазара няма резервни части със същата степен на овехтяване, а от друга страна е остойностило вредите по пазарни цени. Навеждат се и оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен възраженията на ответника, не е мотивирал защо не възприема резултата по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, както и че при допуснатото изменение на иска по чл.

214 ГПК не било поискано становището на ответната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Ж. М. А., чрез адв. Й. А., е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Излага, че съгласно трайната практика на ВКС при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът определя дължимото обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на застрахователното събитие, съобразно средни пазарни цени на труд, части и материали, без да е обвързан от минималните размери по методиката. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по правилността – в рамките на оплакванията, наведени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледан е надлежно предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ, като съдът се е произнесъл в рамките на заявеното основание и петитум, след допуснатото в открито съдебно заседание изменение само относно размера на предявения частичен иск.

От фактическа страна по делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че на 11.09.2024 г., около 15:30 часа, в гр. Варна, лек автомобил „Рено Матра Еспейс”, с рег. № *******, собственост на ищеца Ж. М. А., е бил увреден при контакт с лек автомобил „Пежо 308”, с рег. № ******, управляван от А. П.. Произшествието е удостоверено с двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен водач е посочен водачът на лекия автомобил „Пежо 308”. По делото не се спори, че към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил е била застрахована при ответното дружество.

След уведомяване на застрахователя е образувана застрахователна претенция, извършен е оглед и е съставен опис на щета, в който са отразени увреждания по облицовка задна броня, заден десен калник и десен стоп. Ответното дружество е определило и изплатило на ищеца обезщетение в размер на 256,96 лв., с равностойност 131,38 евро.

Спорът между страните е съсредоточен върху това дали с така извършеното плащане вредите са обезщетени изцяло или е дължима разлика до размера на действително необходимите разходи за възстановяване на автомобила.

За установяване на механизма на настъпване на произшествието, причинната връзка и размера на вредите по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е приело, че уврежданията, установени при огледа на автомобила от представител на застрахователя и видими на приложения снимков материал, а именно облицовка задна броня – ремонт степен 2 и боядисване, заден десен калник – боядисване, и десен стоп – подмяна, се намират в причинна връзка с процесното произшествие. Заключението е категорично, че по вид, степен и локализация уврежданията съответстват на описания механизъм на ПТП.

По отношение на размера на вредите вещото лице е изготвило два отделни варианта 2 на изчисление. По средни пазарни цени за части, труд и материали към датата на произшествието стойността, необходима за възстановяване на щетите, е определена на 686,17 евро, включваща 307,21 евро за облицовка задна броня, 219,35 евро за заден десен калник, 98,26 евро за десен стоп и 61,35 евро за общи операции. По Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН стойността е определена на 140,11 евро, като при този вариант е приложен нормативен нормочас, значително по-нисък от установения пазарен, както и коефициент на остатъчна стойност на резервните части 0,4 с оглед възрастта на автомобила.

В откритото съдебно заседание пред районния съд вещото лице е дало допълнителни устни обяснения по въпросите на ответника, поставени с писмена молба. Посочило е, че датата на първа регистрация на автомобила е 30.10.1997 г.; че при изчислението по Наредба № 24 е приложило коефициент 0,4 за резервните части, което означава 60 % намаляване; че заложеният в наредбата нормочас от 8 лв. няма връзка с реалната пазарна конюнктура, тъй като на пазара в гр. Варна няма сервизи, които да работят при такъв нормочас; както и че на пазара не могат да бъдат намерени резервни части със същото овехтяване като това на увредения автомобил.

Заключението е пълно, ясно и компетентно изготвено. То отговаря на поставените задачи, като съдържа както оценка по пазарни цени, така и оценка по методиката, на която се позовава ответникът. Устните обяснения на вещото лице не създават противоречие в заключението, а разясняват причините за съществената разлика между двата резултата.

Разликата произтича от различната природа на използваните способи – единият отчита реално установими пазарни цени на труд, материали и части, а другият прилага нормативни показатели и редукционни коефициенти. Поради това правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението в частта, в която то установява действителната възстановителна стойност на вредите по средни пазарни цени.

От правна страна предявеният иск намира основание в чл. 432, ал. 1 КЗ. За уважаването му следва да се установят валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на деликта, противоправно и виновно поведение на застрахования водач, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и размер на подлежащото на обезщетяване увреждане. Тези предпоставки са доказани по делото. Валидността на застраховката не е спорна. Механизмът на ПТП и причинната връзка са установени от двустранния протокол, застрахователната преписка и САТЕ. Ответникът не оспорва, че е извършил плащане именно по процесната щета, което също потвърждава признаването от негова страна на застрахователното събитие и на покритието по застраховката.

Неоснователно е основното възражение на въззивника, че съдът е бил длъжен да определи обезщетението по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, респективно по реда, възприет при ликвидацията на щетата от застрахователя. Съгласно чл.

386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ възстановителната стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Трайна е практиката на ВКС, постановена както при действието на отменения Кодекс за застраховането, така и приложима при действащата уредба поради идентичност на принципа на пълното обезщетяване, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът определя размера на вредата по действителната 3 стойност към момента на застрахователното събитие, обикновено чрез заключение на вещо лице и по средни пазарни цени на части, материали и труд. Съдът не е обвързан от минималните размери по методиката за ликвидация на щети, нито от вътрешните калкулации на застрахователя. В този смисъл са Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о. и др.

Методиката има значение за извънсъдебното уреждане на претенциите и за минималния ред, по който застрахователят следва да извърши ликвидацията на щетата, но не дерогира общия принцип, че увреденото лице има право на обезщетение за действителната вреда. При съдебен спор тази вреда се установява с допустимите доказателствени средства по ГПК, а не с едностранно изготвената от застрахователя калкулация. Обратното би означавало размерът на дължимото обезщетение да бъде поставен в зависимост от нормативни стойности, които, както е установено в конкретния случай, не съответстват на реалните пазарни условия, включително на цената на нормочас в автосервизите на територията на гр. Варна.

Неоснователно е и възражението, че при автомобил на значителна възраст обезщетението задължително следва да бъде редуцирано с коефициент за овехтяване.

Възрастта на автомобила е релевантна при преценката дали стойността на ремонта не надхвърля действителната пазарна стойност на самото МПС към датата на събитието, както и при евентуална хипотеза на икономически тотална щета. Такава фактическа основа обаче по делото не е въведена и не е доказана. Ответникът не е установил, че определената по средни пазарни цени стойност на ремонта надвишава действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, нито че възстановяването е икономически неоправдано.

Само по себе си обстоятелството, че автомобилът е произведен и регистриран преди дълъг период от време, не води до извод, че обезщетението трябва да се определи по стойности, които не позволяват реалното възстановяване на увредената вещ. При частично увреждане на МПС целта на обезщетението е увреденото лице да бъде поставено в имущественото положение, в което би се намирало, ако вредоносното събитие не беше настъпило. Това предполага покриване на необходимите и обичайни разходи за ремонт.