Решение № 136 от 29.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000019 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение №106 от 18.11.2022г., постановено по т.д. №60/2022г., Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ И.

Плевен ЕООД-гр.Плевен, представлявано от управителя Б. С., да заплати на Българска агенция за експортно застраховане ЕАД-гр.София сумата 60 836,79 лева, представляваща заплатеното от застрахователя Българска агенция за експортно застраховане ЕАД на застрахования Виакон България ЕООД по застрахователен договор

№1132201466113040820/

04.08.2020г. и допълнително споразумение към него №19/17.02.2021г. застрахователно обезщетение, поради забавяне на плащането от длъжника И. П.

ЕООД на цената на доставените му строителни материали по търговски продажби, отразени в 4-ри фактури, съответно от 11.03.2021г. от 11.03.2021г., от 12.03.2021г. и от 16.03.2021г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022г. до окончателното й изплащане. Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил И. Плевен ЕООД-гр.Плевен да заплати на Българска агенция 1 за експортно застраховане ЕАД-гр.София сумата от 6 159,59 лева, направени разноски по делото в първата инстанция. Вписано е в диспозитива на решението, че същото е постановено при участието на третото лице помагач Виакон България ЕООД.

Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от ответника И. Плевен ЕООД-гр.Плевен, представлявано от управителя Б. К. С., чрез процесуален представител адвокат П. А., от Адвокатска колегия-Плевен.

Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт.

Прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на същия, както и за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователен предявеният иск. Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции.

Неправилно Плевенският окръжен съд бил приел, че е налице валиден застрахователен договор между ищеца и Виакон България ЕООД, че е налице покрит застрахователен риск по сключения договор, че е налице сключен договор за търговска продажба между И. Плевен ЕООД и третото лице Виакон България ЕООД, обективиран в издадените от Виакон България ЕООД фактури, както и доставянето на описаните в тях строителни материали от Виакон България ЕООД.

Според въззивника не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.410 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, за да бъде уважен регресния иск, а именно: наличие на застрахователно правоотношение – валиден застрахователен договор, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и отговорност на прекия причинител на вредите – деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

Въззивникът счита, че ищцовото дружество е платило без основание застрахователно обезщетение на Виакон България ЕООД. В случая нямало сключен договор за продажба между Виакон България ЕООД и И.

2

Плевен ЕООД, който да попада в кръга на покрития риск по сключения застрахователен договор. Не било доказано да са получили доставките от Виакон България ЕООД по протоколите от 08.03.2021г.; от 09.03.2021г. /2 броя/ и от 15.03.2021г., за които дружеството-трето лице помагач да е издало фактури, поради което не са длъжник, който е забавил плащания по сключен договор за продажба. Съгласно т.5 от Общите условия по процесната застраховка предмет на застрахователно покритие са плащания по договори за продажба, сключени при условия на отсрочено плащане с период на отсрочване до 2 години при краткосрочен риск; от 2 до 5 години при средносрочен риск и над 5 години при дългосрочен риск. Представените от ищеца фактури били вторичен счетоводен документ, който се основава на успешно оспорени от тях протоколи за доставка на строителни материали, които не са представени в оригинал по делото и съгласно заключението на съдебно графологичната експертиза не са подписани за получател от законния представител на ответника Б. С..

Предвид това първоинстанционният съд бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не бил изключил оспорените протоколи от доказателствата по делото.

Освен това в случая бил налице изключен риск по сключения застрахователен договор, тъй като съгласно т.4.2.4 от общите условия не е покрит риск оспорено от длъжника вземане, изразяващо се в несъгласие по отношение размера на вземането или действителността на правата и задълженията на застрахования, до момента на решаване на спора в полза на застрахования чрез влязло в сила съдебно или арбитражно решение, което касае и двете страни и подлежи на принудително изпълнение в държавата на длъжника.

Също така ищецът не бил доказал по безспорен и категоричен начин, че строителните материали, предмет на оспорените протоколи, възпроизведени в процесните фактури, са доставени на въззивника. Протоколите били успешно оспорени, а фактурите са вторичен счетоводен документ, който се основава именно на тези протоколи, поради което не доказват доставката и получаването на строителните материали. По делото не били представени ЧМР, товарителници и други документи, поради което не бил доказан факта ответникът да е получил строителните материали, предмет на оспорените 3 протоколи и фактури.

Процесните четири данъчни фактури не представлявали договори за търговска продажба. Фактурата представлявала частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а само формална такава. В случая фактурите не били подписани от законния представител на ответното дружество или от друго упълномощено от него лице. Действително тези фактури са осчетоводени при ответното дружество и ответникът е упражнил правото на данъчен кредит, видно от заключението на вещото лице Теодора И.а, но не бил доказан факта на реалното предаване на строителните материали, предмет на оспорените приемо предавателни протоколи и фактурите, което е основание доставчикът да твърди наличие на задължение на ответника към застрахования Виакон България ЕООД, респективно за възникване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по сключения застрахователен договор. Не било установено и не било доказано, че ответникът не е изпълнил свое задължение, произтичащо от договор за продажба, сключен с Виакон България ЕООД.

Въззиваемият ищец Българска агенция за експортно застраховане ЕАДгр.София, представлявано от изпълнителните директори Момчил Ройнев и Любима Джизова, чрез процесуален представител адвокат Е. М., от Адвокатска колегия-Пазарджик, в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и необоснована.

Правилен и обоснован бил изводът на Плевенския окръжен съд, че между Виакон България ЕООД и И. Плевен ЕООД има сключен договор за търговска продажба, както и че Виакон България ЕООД е изпълнило своето задължение да достави на И. Плевен ЕООД договорените строителни материали. Приети са като доказателства 4-ри фактури, които съдържат всички съществени елементи на търговската продажба – страни по нея-продавач и купувач, вид и количество на стоките, единична цена, обща стойност, срок за плащане на цената. От назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че тези фактури са включени в хронологичните регистри, в справките декларации по ЗДДС и в дневниците за покупките, както и че във връзка с тях И. Плевен ЕООД е ползвал данъчен кредит общо в размер на 11 928,78 лева. Ползването 4 на данъчен кредит и отразяването на фактурите в счетоводните книги на търговеца се приема в съдебната практика като доказателства за сключването на търговската продажба и за приемането на доставените стоки от купувача без възражения.

В случая е направено отсрочване на плащането във всяка една от четирите фактури, издадени от Виакон България ЕООД- във фактурите е посочена датата на падеж, различна от датата на издаване на фактурата.

Неоснователно било възражението на въззивника, че приемо предавателните протоколи били успешно оспорени от него. Плевенският окръжен съд бил направил извод за осъществени доставки на строителни материали въз основа на всички събрани по делото доказателства, а не само въз основа на протоколите. Дори и да не са подписани от управителя, те са подписани от упълномощено от него длъжностно лице, което е приело доставките. От заключението на съдебно техническата експертиза се установявало, че тези протоколи са върнати по имейл т.е. от електронен адрес след подписването им лично от управителя Стоянов

Неоснователно е възражението на въззивника за изключен риск.

Подобна хипотеза би била налице, в случай че И. Плевен ЕООД е оспорило правата на Виакон България ЕООД и претендираната сума по процесните фактури, в момента когато е узнало за тях. Такова оспорване не е направено от Инертстой Плевен ЕООД преди датата на подаване на исковата молба. Било доказано, че Виакон е отправяло неколкократно писмени покани до И. за плащане на сумите по процесните фактури, И. не е правило никакви възражения, нито относно сключването на сделката, нито относно извършването на доставките, нито относно размер на дължимата сума. Фактът, че И. Плевен ЕООД не е имало никакви възражения относно сделката по доставката на строителните материали и относно дължимостта на сумите по процесните фактури се подкрепя и от приложеното ч.гр.д. №181/2022г. на Районен съд-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение срещу И. Плевен ЕООД и то не е направило възражения срещу нея.

Считат, че И. Плевен ЕООД не е правило искания във връзка с представяне на документи за доставката на процесните строителни материали, такова искане е било направено от страна на БАЕЗ. Поради това 5 било несъстоятелно твърдението, че съдът е трябвало да приеме за доказано, че не са получени строителните материали, предмет на оспорените протоколи и издадените въз основа на тях фактури.

Въззиаемият Българска агенция за експортно застраховане ЕАДгр.София моли

Апелативният съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение на Плевенския окръжен съд, като правилно.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Третото лице помагач

Виакон

България

ЕООД-гр.София, представлявано от управителя Б. Б., чрез адвокат Т. С. Т., от Адвокатска колегия-София, в писмен отговор, мотивирано моли Апелативният съд да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение на Плевенския окръжен съд, като правилно, а въззивната жалба да остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Процесуалните представители на страните не се явяват в съдебно заседание. Постъпили са молби, с характер на писмени защити от Българска агенция за експортно застраховане и от Виакон България ЕООД.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, възраженията в отговорите, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и жалбоподателят има интерес да обжалва същия.

Във връзка с преценка на нейната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора по чл.131 ГПК и допълнителния отговор, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.