Определение № 551 от 15.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. София, 11.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20248003900337 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Аосиа „ЕООД / в несъстоятелност / против определение № 665/25.10.2023 г. по ч.т.д.№ 670/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261250/21.06.2023 г. по т.д.№ 1707/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение, в производство по чл.701 ТЗ , не е допуснат до разглеждане внесения от несъстоятелния длъжник оздравителен план.

Основният довод на касатора се основава на съждението му, че въззивното производство е следвало да се осъществи с призоваване на страните и провеждане на открито заседание, като постановяването на въззивното определение в закрито заседание, в разрив с принципа за публичност и непосредственост, е препятствало защитата на страната. На това основание страната се твърди недопустимост на въззивното определение. В евентуалност се оспорва правилността му. Неправилен страната намира извода на съда , за несъответствие между размера на приетите вземания на кредитора „Ай Би Ем България„ ЕООД, съгласно одобрения списък на приети вземания, и посочения за удовлетворяване размер на същите в оздвравителния план. Разликата жалбоподателят обосновава с предвиденото отстрочване плащането им, за период до 01.05.2026 г. и за който период върху вземанията е начислима законна лихва, включена с прогнозна стойност. Неправилни се сочат и изводите на съда за неяснота в плана, относно точния срок за погасяване вземанията на кредиторите и неяснота относно начина за разплащане от предвидената особена сметка. Страната се позовава на т.6.3 от допълнението към оздравителния план, видно от която определения за удовлетворяване вземанията на синдика срок, с предвидено еднократно плащане - е едномесечен, считано от 01.05.2026 г., определяемия 1 за удовлетворяване кредитора НАП срок, с еднократно плащане, е едномесечен от утвърждаване на оздравителния план и е предвиден погасителен план, за изплащане чрез отделни погасителни вноски, вземанията на кредитора „Ай Би ЕМ България„ ЕООД, в качеството му на необезпечен, в периода 01.05.2026 г. – 01.12.2027 г..

Частната касационната жалба е постъпила на 15.11.2023г., след изменението на процесуалната норма на чл. 701, ал. 3 ТЗ, в сила от 01.08.2023 г., поради което преписи на ответни страни не се връчват и производството е едностранно.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

С атакуваното определение е потвърдено определение , постановено по реда на чл. 701, ал. 2 ТЗ, с което, след дадени указания за отстраняване констатирани нередовности, в предложен от несъстоятелния длъжник оздравителен план, съдът по несъстоятелността е отказал да го допусне за разглеждане. Съгласно изричната разпоредба на чл. 701, ал. 3 пр. първо и второ ТЗ, определението на съда по несъстоятелността и потвърждаващото го въззивно определение подлежат на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от обявяването им в търговския регистър.

С въззивното определение съдът е потвърдил отказа за допускане оздравителния план до разглеждане, като съображенията му за това са :

Съгласно чл. 700, ал.1, т. 1 ТЗ - предвид изискването планът да съдържа степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрените от съда списъци към момента на внасянето на плана – предвиждането с плана удовлетворяването на вземания, невключени в тези списъци, вкл. вземания с размер, различен от този в списъците на приети вземания на съответния кредитор, е изключено. Съдът визира вземането на кредитора „Ай Би Ем България „ ЕООД , посочено в оздравителния план с размер 1 956 400,61 лева, а в списъка на прети вземания – с размер 137 853,52 лева, като счита че само на това основание оздравителният план не следва да се допусне до разглеждане от Събранието на кредиторите. По идентични съображения е прието за нередовност предвидено за удовлетворяване, несъществуващо към момента на внасянето на оздравителния план, вземане на синдика по чл. 661, ал. 3 ТЗ. Отделно въззивният съд е споделил, като възприето в съдебната практика виждане, че вземанията от текущо възнаграждение на синдика не подлежат на предявяване по реда на Глава 43 ТЗ и включване в списъците на приети вземания, от което следвало, че не са обект на оздравителния план.

В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд, при обжалване на решение по чл. 710, предл. първо ТЗ, да насрочи открито съдебно заседание с призоваване на страните ? ; 2/С какъв акт следва 2 да се произнесе въззивният съд при обжалване на решение по чл. 710, пр. първо - решение или определение ? и 3/ Законосъобразно ли е въззивният съд да разгледа спор пред себе си, в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с цитирана задължителна практика на ВКС и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК , а по третия въпрос – в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК – с мотивите към т. 3 на Решение на Конституционния съд на Република България № 5/19.04.2019г. по конст. дело № 21/2018 г. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.

Както се посочи по-горе, с тук атакуваното въззивно определение е потвърдено определение, постановено по реда на чл. 701 ТЗ, който изрично предвижда произнасянето на съда в закрито заседание / ал.1 / и обжалваемостта на всяко от определенията – на съда по несъстоятелността и на въззивна инстанция, недопускащи разглеждането на предложения оздравителен план – с частна жалба, за чието разглеждане не са предвидени специални разпоредби, изключващи общите на Глава ХХІ на ГПК – в частност чл. 278 ГПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 621 ТЗ.

Проведеното производство няма нищо общо с производството по чл. 710 ТЗ, на което основава съображенията си за недопустимост жалбоподателя и към който му довод се отнася всеки от въпросите, макар съдът да следи служебно за недопустимост на съдебния акт и без формулирането на такива и обосноваването им с допълнителен селективен критерий. Решение по чл. 710 ТЗ съдът дължи едва след стабилизиране на определението по чл. 701 ТЗ – за недопуснато разглеждане на оздравителния план, с приключване на настоящото производство.

Не се обосновава очевидна неправилност, доколкото същата следва да е изводима единствено от мотивите на въззивното определение, независимо от действителното съдържание на доказателствата / вкл. оздравителния план / и осъществените от съда и страните процесуални действия. По начало, спрямо решаващия мотив на въззивния съд, основан на включени в оздравителния план вземания на кредитори, съответно с размер на вземането - несъответен на размера, в списъка за приети вземания / на кредитора „Ай Би Ем България„ ЕООД/ или с несъществуващо вземане / на синдика на несъстоятелното дружество / , към момента на внасяне на плана, жалбоподателят се позовава на обстоятелства, несъобразени от въззивния съд, обективно необсъдени в мотивите му. При това, очевидната неправилност се обосновава в аспект на доводи за неправилност, касаещи решаващи мотиви на първоинстанционното, не и на въззивното определение, доколкото съдът по несъстоятелността е приел неяснота относно точния срок за погасяване на сумите и начина на извършване разплащането по предвидената – като гаранция за изпълнение на плана – особена сметка, по която несъстоятелният длъжник следва да заделя средства и която да служи единствено за удовлетворяване на кредиторите му. Въззивният съд не е споделил такива мотиви. От същите е видно единствено, че оздравителният план предвижда отсрочено и/ или разсрочено погасяване вземанията на отделни кредитори, 3 вкл. на синдика от дължимо възнаграждение и предвидено, като гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, за всички класове крадитори - откриване на специална сметка , постъпленията по която, чрез „заделяне суми“ от длъжника, да служат единствено за удовлетворяване на кредиторите. От това съдържание на плана, възпроизведено в мотивите, е неизводима преценка за неправилност на въззивното определение, доколкото с това му съдържание оздравителният план обективно не отговаря на всички изисквания на чл.

700 ТЗ.

Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 665/25.10.2023 г. по ч.т.д.№ 670/2023г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4