Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1331/2022
Вид
Решение № 221
Подписан
14.06.2023
Състав
Веселина Вълева, Красимира Костова, Магдалена Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. С., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: В.а Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Л.а като разгледа докладваното от В.а Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601331 по описа за 2022 годИ.

С присъда от 18.05.2022г. по н.о.х.д. № 302/2021г. по описа на Окръжен съд - Монтана подсъдимият Н. К. Н. е признат за виновен в това, че на 24.02.2021 г. около 16.30 ч. в с. Громшин, обл. Монтана на ул. „Майор Б.

Костадинов“ в близост до търговски обект - хранителен магазин, стопанисван от ЕТ „Н. - М.“ с. Громшин, обл. Монтана, умишлено умъртвил Л. Р. С. от с.

Громшин, обл. Монтана, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, който вследствие получените наранявания е изпитвал значителни болки и страдания и с особена жестокост - чрез нанасяне на седем удара с нож със значителна сила в областта на тялото - по предната, лявата странична и задна част на гръдния кош, където се намират жизнено важни органи / бял дроб и сърце/ със засягане на белия дроб, като прободно порезните наранявания са получени от удари с остро оръжие - едноостър нож с дължИ. на острието 18 см. и ширИ. на острието 3,5 см. в най - широката част, като смъртта е настъпила вследствие на острата вътрешна и външна кръвозагуба, развила се на базата на прободно - порезните наранявания в областта на гръдния кош и на белия дроб - престъпление по чл. 116, ал. 1, пр.

2 и пр. 3, във вр. с чл. 115 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шестнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване.

1

На осн. чл. 59, ал. 1, т. 2 и ал. 2, вр. 1 от НК е приспаднато времето, през което подс. е бил задържан, считано от 24.02. до 26.02.2021г. и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 26.02.2021г. до 02.11.2021г.

Със същата присъда първостепенният съд е уважил предявените от Р.

Л. Р. и Н. Л. И. граждански искове за сумата от по 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното им изплащане.

Недоволен от присъдата в наказателно - осъдителната и гражданско осъдителната част е останал подсъдимият Н. и я е оспорил с въззивна жалба, подадена чрез неговия защитник - адв. Х.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Навежда се, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които е установена фактическата обстановка, но неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК и е осъдил подс. Н. на 16 години лишаване от свобода. Поддържа се, че престъплението, в което е обвинен Н., е извършено след като е бил нападнат непосредствено и противоправно от пострадалия Р.. Изтъква се, че е възможно подс. Н. да е превишил пределите на неизбежната отбрана, но тези негови защитни действия се дължали на уплахата и смущението, което е изпитал непосредствено след стрелбата от упор в лицето му. Твърди се, че с противозаконните си действия, пострадалият е предизвикал силно раздразнение в подсъдимия, за когото е било възможно да настъпят тежки последици от произведените в лицето му изстрели. Твърди се също, че въпреки броя на прободните удари нанесени от подсъдимия, не би могло да се приеме, че убийството е извършено с особена жестокост, именно поради начИ. му на извършване след непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия. Навежда се и бланкетно оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане всички възражения на защитата, без да се посочи кои възражения са останали без отговор. Отправят се две алтернативни претенции: присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, като бъде прието, че деянието е извършено при условията на чл. 12, ал. 4 от НК или присъдата да бъде изменена, чрез оправдаване по по - тежката квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК и осъждане за престъпление по чл. 118 или 119 от НК. Относно уважените граждански искове се иска присъдата да бъде отменена, в случай, че подс. Н. бъде оправдан, или изменена, като бъде приложена нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /погрешно изписана чл. 52, ал. 2/, ако подс. Н. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 118 или 119 от НК.

2

След провеждане на закритото заседание по чл. 327 от НПК и получаване на призовката за въззивното съдебното заседание, подс. Н. К. Н. е подал процесуален документ, озаглавен „жалба“, регистрирана с вх. №27679 от 23.12.2022 г., с която е изразил версията си за извършване на убийството в хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и е депозирал множество медицински документи за влошено здравословното състояние: Експертно решение на ТЕЛК от 18.10.2022 г., епикриза с дата на постъпване 25.05.2022 г., както и епикриза с дата на постъпване 20.07.2022 г. 22.07.2022 г.

След насрочване на съдебното заседание, на 25.01.2023г., е постъпило и допълнително изложение към въззивна жалба, изготвено от защитника на подсъдимия. В допълнителното изложение са аргументирани оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Навежда се, че присъдата е немотивирана. Счита се, че изложените мотиви са неубедителни и вътрешно противоречиви и тази непълнота и неяснота се приравнява на липса на мотиви. Отправят се упреци към доказателствения анализ на първостепенния съд. Навежда се още, че съдът не е анализирал задълбочено предпоставките на чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 от НК. Поддържа се също, че съдът неправилно е анализирал и възприел твърдението на защитата, че е възможно убийството да е извършено при условията на чл. 118 от НК. Не било положено и усилие да се прецени дали извършеното престъпление е по чл. 119 от НК. По – натам се изтъква, че съдът не е обсъдил дали има противоправно поведение от страна на пострадалият към подсъдимия и дали последният се е уплашил или смутил в следствие на нападението. За разлика от претенциите, направени в първоначалната жалба, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение потвърждаване на присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна.

Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, след подробен анализ на събрания доказателствен материал и е дал отговор на наведените от защитата възражения. Намира определеното наказание за справедливо.

Гражданските ищци и частни обвинители - Н. И. и Р. Р. молят да бъде 3 потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители - адв. К., редовно призована, не се явява във въззивното съдебно заседание. Същата е депозирала е молба, с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, поради невъзможност да се яви в съдебно заседание. В молбата е изразено становище за потвърждаване на постановената присъда изцяло.

Защитникът на подс. Н. - адв. Х. поддържа изтъкнатите във въззивната жалба и допълнителното изложение от 25.01.2023г. доводи и искания, с изключение на претенцията за преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК. В тази връзка развива подробни съображения, че ОС-Монтана не е обсъдил в пълнота обстоятелства по делото и не е отговорил на релевираните от защитата възражения. На следващо място твърди, че деянието неправилно е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК, поради липса на квалифициращите обстоятелства - „особена жестокост“ и „по особено мъчителен начин“. Счита, че са налице предпоставките за приложението на привилегирования състав по чл. 118, вр. чл. 115 от НК, съответно за намаляване на наказанието на подсъдимия и за приложението на чл. 66 от НК.

Заявява, че поддържа тезата на подзащитния Н. за оправдаването му и приложението на института на неизбежната отбрана, макар и да не я споделя напълно. При все това, защитникът отбелязва, че присъдата не е била изобщо мотивирана досежно това дали в случая е имало непосредствено нападение и ако да - кога същото е започнало и кога е било преустановено. По отношение на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди, намира същите за несправедливи, тъй като решаващият съд не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. В случай че бъдат споделени съображенията му за допуснати съществени процесуални нарушения, пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Монтана или при условията на алтернативност да бъде преквалифицирано деянието в по-леко наказуемия състав по чл. 118, вр. чл.

115 от НК или да бъде постановена оправдателна присъда с приложение на института на неизбежната отбрана. Отделно от това моли съда да отчете наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и да намали размера на присъдените обезщетения, съобразно правилата за справедливост на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

4

Подсъдимият Н. Н. в защитната си реч заявява, че е невинен. В последната си дума отново изразява позиция, че няма вИ. и моли да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, ОС - Монтана е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което са събрани:

- гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия; показания, дадени в съдебно заседание на свидетелите Р. Р.; Н. И.; Я. В.; Я. Н.;

П. К.; В. К. и И. М.; показания на св. В. А., дадени пред решаващия първостепенен съд и тези от досъдебното производство /т. 2, л. 391 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 НПК; показания на св. Б. К., дадени пред решаващия първостепенен съд и тези от досъдебното производство /т. 2, л. 393 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; показания на св. Р. К., дадени пред решаващия първостепенен съд и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия /т. 2, л. 414 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и пред разследващ орган /т. 2, л. 394 от ДП/; показания на св. А. А., дадени пред решаващия първостепенен съд и тези от досъдебното производство /т. 2, л.

396 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показания на св. Д. К., дадени пред решаващия първостепенен съд и тези от досъдебното производство /т. 2, л. 408 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показания на св. В.

Н., дадени пред решаващия първостепенен съд и тези от досъдебното производство дадени пред съдия /т. 2, л. 412 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 1 от НПК и пред разследващ орган /т. 2, л. 400 от ДП/, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показания на св. И. И., депозирани пред първоинстанционния съд /л. 104-106/ и тези от досъдебното производство /т. 2, л. 417 от ДП/, прочетени на основание чл.

281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, - писмени доказателствени средства и доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието /т. 1, л. 3-4 от ДП/ и протокол за извършен повторен оглед /т. 1, л. 29-30 от ДП/; протокол за претърсване и изземване /т. 1, л. 21-22 5 от ДП /; протокол за оглед на средството на престъплението /т. 2, л. 363 от ДП/; протокол за доброволно предаване на дрехи /т. 2, л. 268 от ДП/; протоколи за снемане на образци за сравнително изследване /т. 2, л. 270 от ДП/; документи, удостоверяващи настъпилата смърт на пострадалия и удостоверение за наследници /т. 1, л. 164-166 от ДП/; удостоверение за родствени връзки /т. 2, л.264 от ДП/; справка за постъпили сигнали на телефон 112 /т. 2, л. 266 от ДП/; характеристична справка на подс.; свидетелство за съдимост, копия от документи, свързани с подавани жалби от пострадалия и съпругата на подсъдимия преди инцидента, завършил с летален изход.