Решение № 186 от 03.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ямбол, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20232330200126 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на К. Д. И. от с. М. против Наказателно постановление /НП/ № ... г. на Началник отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” при Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр.С., с което за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата/ЗП/ вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2002 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. и чрез процесуалният си представител в писмени бележки пледира НП да бъде отменено на материалните законови основания, посочени в жалбата, като се навеждат и доводи, че субект на нарушението не е жалбоподателя, а работодателя му.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си и в с.з. и писмено становище до съда оспорва подадената жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на НП като законосъобразно.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

1

На 21.12.2022 г. на жалбоподателя К. И. бил съставен АУАН от св. Б. П.

– инспектор в Дирекция „АРОК” при А-я”ПИ”- гр.С., затова че на 21.12.2022 г., в 10.00 часа, на път ....., км ....в посока гр. С....л, К. Д. И. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка „ДАФ“ с рег. № ..., като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършвал превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2 вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредбата/.

При направеното измерване с техническо средство - Електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ....., е установено, че измереното разстояние между осите е 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.450 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 8.450 т.

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Инспекторът приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1. буква „а“, предл.2 от ЗП вр. с чл.8, ал.2 вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1. предл.1 от Наредбата, защото в конкретния случай движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). След съставянето на акта връчил същия на водача на МПС, който го подписал и получил без възражения.

Към АУАН са приложени и следните доказателства: протокол за измерване на превозно средство № ... г. кантарна бележка/21.12.2022 г., разписка за връчен АУАН, копие на: лична карта, талон на МПС част II, пътен лист.

На 12.01.2023 г. Началник отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” при Ая”ПИ”-гр.С., след като приел, че има извършено за пръв път административно нарушение по ЗП издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочената по-горе санкция.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на разпитания от сьда свидетел, както и от всички събрани по делото писмени доказателства в с.з./всички материали от преписката на Ая”ПИ”-гр.С., включително и документи за калибриране на везната и 2 ролетката, заповеди на Председателя на УС на А-я”ПИ”-гр.С., както и Свидетелство за регистрация на МПС, копие от трудовата книжка на жалбоподателя, заповед за командироване и фиш за изплатено трудово възнаграждение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, т.к. същите кореспондират с приетите от съда писмени доказателства и в частност- кантарна бележка, протокол за измерване, копия на регистрационни талони на автомобила, управляван от жалбоподателя. Свидетелят е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на делото.

От приложените по делото АУАН, НП и другите писмени доказателства по преписката, както й показанията на свидетеля, категорично се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, което е тежко и за извършвания превоз няма издадено разрешение.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

АУАН и НП са законосъобразно издадени от процесуална страна при спазване на разпоредбите на ЗАНН и ЗП.

От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства се установява категорично, че жалбоподателят е управлявал тежко ППС без съответното разрешение, съгласно чл.3 и чл.14, ал.2 и ал.3 от Нар.

№11/03.07.2001г. на МРРБ. Съдът, обаче споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, че субект на административнонаказателната отговорност е работодателя на жалбоподателя/собственик на МПС или превозвача/, а не жалбоподателя. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б."а", пр.2 от ЗП, който въвежда забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Условията за движение на извънгабаритни пътни превозни средства и реда за издаване на 3 разрешителни за това са регламентирани в раздел III и IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/Наредбата/. В чл.15, ал.3 от Наредбата са определени лицата, задължени да подадат заявление за издаване на изискуемото разрешително и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като водачът на ППС не попада в нито една от посочените категории. Същите лица, съгласно чл.11 от Наредбата, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни: да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза; да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява; да отстраняват за своя сметка всички нанесени повреди на пътя, пътните принадлежности и съоръжения, както и други причинени от тях щети при извършване на превозите вследствие на неспазване условията, посочени в разрешителното и наредбата, или да заплащат разходите за тяхното възстановяване; да проверяват съответствието между действителните габаритни размери на ППС и размерите, описани в разрешителното. Следва да се има предвид също, че лицата, които извършват превозите, т.е.

„превозвачите“, не са водачите на превозните средства. Легална дефиниция на понятието "превозвач" се съдържа единствено в т.5 от §1 на ДР на Закона за автомобилните превози и това е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

Доколкото в случая няма спор, че санкционираното лице не е собственик или превозвач по смисъла на т.5 от § 1 на ДР на Закона за автомобилните превози и не попада в кръга на задължените субекти, то се явява правилен и законосъобразен извода на процесуалния представител на жалбоподателя, че това лице не е осъществило и от субективна страна състава на административно нарушение, за което му е наложено наказание, защото водачът на тежкотоварен и/или извънгабаритен автомобил няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното при управление на процесното ППС не може да му бъде вменено във вина, поради което не може да бъде санкциониран на основание чл.53, ал. 1, т.2 ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква "а", пр.2 от ЗП. Отговорността на жалбоподателя законосъобразно би могла да бъде ангажирана за допуснато от 4 него нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, като кореспондираща с този текст санкционна норма е тази по чл.177, ал.3 от ЗДвП.

Макар правилно контролният и наказващият органи да са квалифицирали деянието като административно нарушение по чл.26, ал.1, т.1, б.”а”, пр.2 от ЗП вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, субект на това на това нарушение може да бъде само собственика на МПС или превозвача, но не и водача на ППС, освен ако не е собственик на ППС или превозвач, а такива данни по делото няма.

С оглед констатираното, съдът приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП и неговата отмЯ. и отхвърля като неоснователна аргументацията на представителя на наказващият орган, че за извършено административно нарушение трябва да бъде санкциониран жалбоподателя.

При този изход на делото, съгласно разпоредбите на чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7 , ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Нар.

№1/09.07.2004г. за МРАВ/ и броя на съдебните заседания, Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр. С. трябва да бъде осъдена за заплати на жалбоподателя разноските по делото за адвокатска защита в размер на 660 лв.

Предвид изложеното, съдът на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Нар.№1/09.07.2004г. за МРАВ, счита, че НП като незаконосъобразно трябва да бъде отменено и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ....г. на Началник отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” при Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр. С., с което на К. Д. И. от с. М...., ЕГН:**********, за нарушаване на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/лв.

5

ОСЪЖДА Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр. С. да заплати на К. Д.

И. от с. . М. направените по делото разноски в размер на 660/шестстотин и шестдесет/лв. за адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6