Решение № 10451 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10451 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110100795 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

По настоящото дело е постановено Решение № 853/19.01.2023 г., с което:

- производството по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е прекратено В ЧАСТТА за сумата в размер от 826,29 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г.,

- производството по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е прекратено В ЧАСТТА за сумата в размер от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г. като недопустимо;

- е отхвърлен предявеният от Ю. В. Г. срещу „...............“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 84,26 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр.

................, за периода от 04.03.2020 г. до 05.05.2020 г., като неоснователен.

С Определение № 12110/16.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 10563/2023 г. по описа на СГС, е отменено определение от 19.01.2023 г., обективирано в Решение № 853/19.01.2023 г. по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА , в която е прекратено производството по делото за сумата в размер от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г., като недопустимо, и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на иска за тази част. Със същото определение на СГС е потвърдено определение от 19.01.2023 г., обективирано в Решение № 853/19.01.2023 г. по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА , в която е прекратено производството по делото за сумата в размер от 826,29 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г . Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на16.10.2023 г.

Решение № 853/19.01.2023 г. по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, е влязло в сила като необжалвано В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Ю. В. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „...............“ АД за установяване недължимостта на сумата от 84,26 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги 1 в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 04.03.2020 г. до 05.05.2020 г.

С оглед горното и при съобразяване на указанията на въззивната инстанция предмет на разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 250 ГПК /доколкото неправилно при първото разглеждане на спора съдът не се е произнесъл по същество по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в неговата цялост/ е искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г., като погасена чрез плащане.

В сезиращата съда искова молба, уточнена с молба от 06.04.2022 г., ищцата развива доводи за недължимост на процесната сума в общ размер на 1 009,01 лева, начислена като стойност на потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр.

................, за периода 08.03.2012 г. – 05.05.2020 г., поради погасяването ѝ чрез плащане и по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по допустимост и основателност. Поддържа, че за сумата в размер на 826,29 лева за периода 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г. искът е недопустим по аргумент от чл. 299 ГПК, доколкото между същите страни и за същия период е налице влязло в сила Решение по гр. д. № 72370/2019 г. по описа на СРС, 155 състав. Поддържа, че за останалата част от исковия период задълженията на ищцата са погасени чрез плащане, поради което и същата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на платени вземания.

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, при който в тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземанията на ответника, евентуално погасяване на задължението поради настъпило плащане, изтекла давност и др., а в тежест на ответника – да установи фактите, от които вземанията произтичат. Разпределението на доказателствената тежест не зависи от ролята на ищец или ответник, а от отношението към спорното право – дали се твърди, че то съществува или се отрича неговото съществуване. С оглед посоченото ответникът по предявения отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а ищецът – че същото е погасено (в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 240/15.02.2012 г. по гр. д. № 1438/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 287/08.06.2010 г. по гр. д. № 4896/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.). Интересът от търсената защита произтича от наличието на спор между страните относно съществуването на дълг в тежест на ищеца, произтичащ от предоставени и незаплатени ВиК услуги в исковия период.

С оглед процесуалното поведение на ответното дружество и изричното признание на същото, обективирано в писмения отговор на исковата молба, за извършено от ищеца плащане на дължимите суми за потребени ВиК услуги за целия процесен период, извън периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г. – вземанията във връзка с който са били предмет на разглеждане на дръг съдебен процес, по който е налице влязъл в законна сила окончателен акт, настоящият състав намира за безспорен между страните факта на погасяване в цялост чрез плащане на сумата от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г. Този факт се установява по категоричен начин и от експертното заключение по приетата без възражения на страните в проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание комплексна технико-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена. С оглед на това съдът намира за основателен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на процесната сума от 98,46 лева, единствен включен в предмета на разглеждане в производството по чл. 250 ГПК.

При горните мотиви първоинстанционното решение следва да бъде допълнено с изричен установителен диспозитив относно недължимост на процесната сума поради погасяване на същата чрез плащане.

При този изход на делото в полза на ищцата следва да се присъдят сторените разноски съобразно уважената част от иска, при съобразяване обстоятелството, че производството по чл. 250 ГПК е продължение на същинското такова и за него не се дължат разноски като за ново производство, респ. при съобразяване произнасянето на съда в останалата част от исковата претенция с Решение № 853/19.01.2023 г. във влезлите в сила 2 части от него. Така в полза на ищцата следва да се присъди сумата в общ размер на 49,15 лева, в това число сторени разноски за платена държавна такса за разглеждане на исковото производство и адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска и 15 лева разноски за разглеждане на частна жалба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 853/19.01.2023 г., постановено по гр. д. № 795/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. В. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ................... и съдебен адрес гр. ...................... офис на партерен етаж, НЕ ДЪЛЖИ на„...............” АД с ЕИК .................... с адрес на управление гр. .........................., сумата от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г., като погасена чрез плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ...............” АД с ЕИК .................... с адрес на управление гр. .........................., да заплати на Ю. В. Г. ЕГН **********, с адрес гр.

................... и съдебен адрес гр. ...................... офис на партерен етаж, сумата в размер на 49,15 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 795/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, и ч. гр. д. № 10563/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3