Протокол № 902 от 19.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 902 гр. Пазарджик, 19.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220105037 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищецът В. П. Н. – уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се явява лично в съдебната зала, не изпраща процесуален представител.

Получена е молба с вх.№13759/14.05.2025г. от адв. А. в качеството му на пълномощник на ищецът.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД – уведомени по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не изпращат процесуален представител.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва на страните постъпило писмо с вх.№11515 от 23.04.2025г. от „Файненшъл България“ ЕООД относно искането дружеството да представи всички сключвани с В. П. Н. договори за предоставяне на гаранция в периода от 01.09.2019 г. до 23.04.2024 г.

Сочи се, че съгласно чл. 192 ГПК, всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. Всички сключвани с В. П. Н. договори за предоставяне на гаранция в периода от 01.09.2019 г. до 23.04.2024 г. не представлява документ, намиращ се в трето лице, по смисъла на чл. 192 ГПК.

Моли се съда, В. П. Н. да бъде задължен да конкретизира документа/документите, които счита, че се намират в дружеството и които следва да бъдат представени.

1

Сочи се, че дружеството е представило намиращите се в него договори за предоставяне на гаранция/поръчителство № *********, №******* и № ******* във връзка с допусната експертиза по дело. Моли се съда да има предвид, че В. П. Н. разполага с екземпляри от така посочените договори.

Във връзка със забележката на В. П. Н., че с представянето на договори за предоставяне на гаранция, същият ще докаже, че към договорите за паричен заем са се начислявали допълнителни възнаграждения, невключени в ГПР, молим да имате предвид, че възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция/поръчителство, които дружеството сключва с потребители е насрещна престация срещу предоставена от дружеството услуга, а не допълнително възнаграждение по договор за паричен заем. Възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция/поръчителство, по които дружеството е страна се дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, като лице, предоставило съответната услуга.

СЪДЪТ счита, че представените документи от третото задължено лице „Файненшъл България“ ЕООД са относими към предмета на правния спор и като такива следва да се приемат по делото.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпило писмо с вх.№11515 от 23.04.2025г. от „Файненшъл България“ ЕООД ведно с предоставените договори за предоставяне на гаранция/поръчителство №*********, №******* и №*******.

СЪДЪТ докладва на страните постъпило становище с вх.№11509 от 23.04.2025г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с което сочат, че искането за изменение на размера на предявения иск е направено в срока по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, но не е формулирано по ясен начин, което е пречка да бъде допуснато. Не е ясно дали ищецът увеличава размера на частично предявените искове или изменя общия им размер.

Сочи се, че съдът е сезиран със субективно съединени установителни искове за признаване за установено, че договори за паричен заем № *********, № ******* и № ******* са недействителни на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави. Съдът е сезиран и с обективно съединен иск да се осъди „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на В. П. Н. частична сума в размер на 1000 лв. от пълната сума в размер на 15000 лв. Ищецът е посочил, че частичната сума ще бъде индивидуализирана след устанвяване на плащанията, като евентуално ще се направи увеличение на размера на иска.

Твърди се, че доколкото в исковата молба липсва каквато и да е нарочна 2 индивидуализация на цялото вземане по осъдителната претенция в размер на 15000 лв., то основанието на същото единствено може да произтича от неоснователността на плащането на суми на ответника над главницата по процесните договори. Сочи се, че както частично претендираната сума, така и пълната сума в размер на 15000 лв. могат да представляват единствено платени при липса на основание, според ищцовата страна, суми по договор за паричен заем № *********, договор за паричен заем № ******* и договор за паричен заем № *******.

Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 г., постановено по т.д.

№ 3/2016, посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията им - аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Сочи се, че съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, предоставената в заем сума по договор за паричен заем № ******* е в размер на 600 лв. Ищецът е погасил задължения по договор за паричен заем № ******* в общ размер 649, 55 лв., в това число задължение по главницата в размер на 600 лв. и лихвено задължение в размер на 49,55 лв. Съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, предоставената в заем сума по договор за паричен заем № ********* е в размер на 2000 лв. Ищецът е погасил задължения по договор за паричен заем № ********* в общ размер 2213,64 лв., в това число задължение по главницата в размер на 2000 лв. и лихвено задължение в размер на 213,64 лв. Съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, предоставената в заем сума по договор за паричен заем №

******* е в размер на 600 лв. Ищецът е погасил задължения по договор за паричен заем № ******* в общ размер 664,07 лв., в това число задължение по главницата в размер на 600 лв. и лихвено задължение в размер на 64,07 лв.

3

Твърди се, че частичният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че по процесните договори за паричен заем е заплатил без основание сума в размер на 15000 лв., от които претендира частично сума в размер на 2797 лв., съгласно молбата с правно основание чл. 214 ГПК. Следва да се обърне внимание, че посочените в молбата за изменение на размера на иска, претендирани суми по отделни погасителни вноски по договори за паричен заем № *********, № ******* и № ******* не представляват индивидуализация на вземането в размер на 15000 лв.

Сочи се, че евентуалната претенция на ищеца във връзка със суми заплатени на „Файненшъл България“ ЕООД по договори за предоставяне на гаранция/поръчителство също се явява неоснователна. Отношенията между ищеца и дружеството-гарант във връзка с изплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция/поръчителство са отношения, които са между две други лица и не са правно релевантни към претенциите на ищеца спрямо ответника.

Сочи се, че пасивната материална легитимация за реституция на дадено имуществено благо при недействително договаряне следва тази на страните по сключената сделка. Дори и да се установи нищожността на основанието за плащане, то дадените по него престации могат да се искат само от договарящия се чрез посредник поръчител, но не и от овластения да действа от негово име получател на вноските. За да възникне отговорност за връщане на събраните суми на процесуално представляваното от мен дружество е необходимо не само да сме действали без представителна власт, но и платеца да не е знаел за овластяването (Решение № 267 от 7.12.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 2088/2018 г., IV г. о., ГК). Настоящият случай категорично не е такъв.

Сочи се, че предоставянето или не на договор за паричен заем № 4925949 и договор за паричен заем № *********** не е от значение за изясняването на относими факти и обстоятелства по настоящото дело с оглед на предявените искове.

Както беше посочено по-горе, съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, предоставената в заем сума по договор за паричен заем № ******* е в размер на 600 лв. предоставената в заем сума по договор за паричен заем № ********* е в размер на 2000 лв. предоставената в заем сума по договор за паричен заем № ******* е в размер на 600 лв. Размерът на отпуснатата в заем сума не зависи от това дали е изплатена в брой, преведена по банков път или част от сумата е използвана за погасяване на задължения на потребителя по друг договор.

СЪДЪТ докладва на страните постъпила молба с вх.

№13759/14.05.2025г. от адв.А. с която моли да се даде ход на делото в негово 4 отсъствие.

Сочи се, че поради допуснато отклонение от 0.80 лева и с оглед правилната защита на ищецът на основание чл.214, ал. 1, изр. трето, предл. първо от ГПК намалява осъдителния иск на 2696.20 лева като осъдителния иск с петитума следва да изглежда по следния начин:

Частичната сума се отнася за платените при липса на основание суми по Договор за паричен заем №*******, Договор за паричен заем №********* и Договор за паричен заем №*******. Съответно се прави намаление на претенцията по платените 242 лева на 13.11.2024 г. като ищцовата страна претендира по това плащане сумата от 241,20 лева. Останалите претенции по сумите остават непроменени.

Моли се съда да осъди Изи Асет Мениджмънт АД да заплати на В. П. Н. частична сума в размер на 2796.20 лева от пълната сума в размер на 15000 лева и законната лихва поради неоснователно обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца по Договор за паричен заем №*******, Договор за паричен заем №********* и Договор за паричен заем №*******.

Намалението на иска не засяга правата на ответника, тъй като промяната е незначителна и в полза на дружеството, поради което се моли съда да се пристъпи към устните състезания, с оглед изяснената фактическа част на спора.

По същество на спора е изразено следното становище: Със съдебносчетоводната експертиза се установи, че В. Н. е заплатил 4862 лева по трите процесни договора, а ответникът реално е предоставил средства в размер на 2065.80 лева. Разликата е 2796.20 лева. Ответникът е удържал от уговорените суми без основание (което не успя да докаже ответника), затова се различават със сумите от експертизата, но са описани надлежно, че такива суми са удържани. Твърди се, че това е така, защото ответникът е прихванал по договор №******* сумата от 325 лева без основание и реално не е предоставил пълните 600 лева (а само 275 лева), по договор №********* сумата от 810.80 лева без основание и реално не е предоставил пълните 2000 лева (а само 1189.20 лева). По третия договор №******* са предоставени 600 лева. Така общо предоставени средства са 2065.80 лева.

По отношение на допустимостта на иска се сочи, че важи тълкуванието на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на Върховен касационен съд на ОСТК, според което всякога съществува правен интерес за потребителя да иска установяване на нищожността на процесните договори.

По основателността на исковете се сочи че, според решение от 13.03.2025г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор 5 за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“.