Определение № 19410 от 16.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19410 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Частно гражданско дело № 20261100106515 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 255 ГПК - чл.257 от ГПК.

Образувано е по молба на В. Л. М. с искане за определяне на срок за извършване на следващо процесуално действие от районния съд – назначаване на съдебно- техническа експертиза в производство по съдебна делба.

Молителят аргументира искането си с факта, че първоинстанционния съд не е предприел никакви процесуални действия в течение на продължителен период от време, след като е констатирал необходимост от използване на специални знания в делбеното производство.

Първоинстанционният съдия първоначално не е изразил писмено становище по молбата в срока и по реда на чл. 255, ал.2 от ГПК. Становището е в резолютивна саморъчна форма и е обективирано върху самата молба в смисъл „Делото да се прати на СГС“.

Изисканата и приложена преписка по гр.д. № 51705/2010г. съгласно описа на 52 с-в при СРС сочи, че предмет на делото е иск да съдебна делба.

В открито съдебно заседание на 05.04.2017г. съдията- докладчик Н.Н. е постановил приключване на съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.

С Определение от 27.02.2018г. първоинстанционният съдия е оттеглил определението за приключване на съдебното дирене, като е предал делото на архив, на основание чл. 60, ал.2 от ПАС.

След подадена молба по чл. 255 от ГПК с вх. № 22500039/ 20.08.2025г. първоинстанционният съдия е постановил разпореждане в резолютивна форма, с което е насрочил открито съдебно заседание на 11.02.2026г. с указание за процесуалната възможност да се иска възлагане на „актуална експертиза“ /цит./

1

Със Заявление вх. № 25000391/15.01.2026г. съдебителят В. Л. М. е направил искане за допускане на съдебно- техническа експертиза, мотивирайки искането си с конкретно посочени предмет и задачи.

Проведени са общо четири открити съдебни заседания пред съдебния състав на Софийски районен съд, в които извършването на процесуални действия е било отлагано без ясно мотивирани причини, а в последното от тях – проведено на 20.05.2026г. съдът е обявил, че в предстоящото открито съдебно заседание ще се произнесе по молба вх. № 25003972/23.04.2026г., с която В. Л. М. е поискал да бъде освободен от задължението за предварително внасяне на съдебни разноски.

След това не са извършени никакви процесуални действия.

След постъпване на молбата с правно основание чл. 255 от ГПК, първоинстанционният съдия се е произнесъл по искането с правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК.

При повторното изпращане на делото в Софийски градски съд не е дадено писмено становище от районния съдия, независимо от дадените от настоящия съд изрични указания за необходимостта от представяне на такова писмено становище. Не е налице изрично позоваване на чл. 256, ал.1 от ГПК /доколкото липсва изрично постановен съдебен акт в този смисъл/.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените факти и съобрази представените доказателства, достигна до извода, че молбата за определяне на срок за извършване на процесуално действие по по гр.д. № 51705/2010г. съгласно описа на 52 с-в при СРС е процесуално допустима, подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, в предвидена от закона процесуална хипотеза. Обстоятелството, че районният съдия отново не е предоставил никаквописмено становище по чл. 255 от ГПК, независимо от изричните указания на настоящия съд в споменатата насока, не следва да бъде въприеманано като процесуална пречка за произнасяне по молбата.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Процесуалният закон регламентира задължение на съда, да спазва определена процедура и да предприеме служебно /чл.7 от ГПК/ онези процесуални действия, които да способстват за завършване на процедурата в разумен срок /чл.13 от ГПК/.

Процедурата, както е известно, представлява динамичен фактически състав, при който всеки предходен юридически факт се явява предпоставка, за да настъпят правните последици по следващия юридически факт.

Съдът във всеки момент от делото дължи да предприеме едно конкретно следващо процесуално действие, което винаги е предписано в закона и зависи от неговата разумна преценка.

В конкретния случай, съдията е следвало да се произнесе в закрито заседание по повод искането, с което е бил сезиран по чл. 83, ал.2 от ГПК и да предприеме необходимата процесуална активност, осигурявайки възможността за изготване на експертно заключение 2 по допуснатата от него съдебна експертиза.

Тук е уместно да се посочи, че предстоящото произносане на съда по искането за допускане на експертиза и определяне на нейния състав и задачи не е процесуално действие, което следва да се извърши непременно в открито заседание. Тожва се отнася и за произнасяне по искането с правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК В конкретния случай, в продължителен период от време, първоинстанционния съдия очевидно не е извършил необходимите за ритмично развитие на процедурата процесуални действия, което е довело до забава на делбата.

Причините за бездействието на районния съдия, дори при подадена молба по реда на чл. 255, ал.1 от ГПК остават неизвестни за настоящия съд, като се има предвид нежеланието на първоинстанционния съдия да представи своята гледна точка чрез предписаното от закона писмено становище по чл. 255, ал.2 от ГПК.

По принцип не бива да бъде пренебрегнат фактът, че магистратите от съдилищата в гр. София, в частност – на магистратите от Софийски районен съд работят в условия на перманентна свръхнатовареност и този общоизвестен факт предполага толерантност при преценката, относно спазването на чл. 13 от ГПК. В конкретния случай обаче, няма как да бъде пренебрегнат значителния период на фактическо бездействие, който е изминал, считано от извършването на последното процесуално действие и датата на постъпването на молбата по чл. 255, ал.1 от ГПК - на 03.02.2021г.

Уместно е в тази насока да се отбележи, че първоинстанционният съдия не е бил лишен от възможността, да предприеме дължимото следващо процесуално действие, дори и по повод постъпилата молба за определяне на срок при бавност, като съобрази и прецени правните последици от последното фактически извършено процесуално действие, в хипотезата на чл. 256, ал.1 от ГПК, но в конкретния случай - не е сторил това.

По изложените съображения, на първоинстанционния съдия следва да бъдат дадени указания – да разпореди в тридневен срок извършване на необходимото следващо процесуално действие, което предписва процесуалния закон, според резултата от автономна преценка за правните последици, породени от последно извършеното процесуално действие – влизане в сила на определението по чл. 83, ал.2 от ГПК. Именно резултатът автономна преценка на първоинстанционния съдия съд за завършване на процедурата в разумен срок /чл.13 от ГПК/ ще определи кое е конкретното следващо дължимо от съда и адекватно процесуално действие, но такова във всеки случай е необходимо да бъде извършено преди насроченото за 07.10.2026г. следващо открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА НЕОБОСНОВАНО ЗАБАВЯНЕ в производството по гр.д. № 51705/2010г. съгласно описа на 52 с-в при СРС и във връзка с това, 3

ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок за съдебния състав на Софийски районен съд, да извърши следващото предписано от процесуалния закон действие, като УКАЗВА за необходимостта от предприемане на подходящи мерки за осигуряване своевременност при изготвяне на заключение по допуснатата от него съдебна експертиза.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се върне делото незабавно на съответния състав при Софийски районен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4