Решение № 665 от 28.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605059 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 10.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 13172/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав, подсъдимата Е. П. Д. е призната за виновна в това, че в гр. София на 20.12.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Й. И. Т., като формирала у него неверни представи, че е пълномощник на Р. Ц.Ц. и като такава разполага с представителна власт да му продаде недвижим имот, а именно апартамент № 53, находящ се в гр.

София, кв. *******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,37 кв.м., без тези обстоятелства да отговарят на обективната действителност, като поддържала това заблуждение до 28.12.2016 г. и с това на 28.12.2016 г. причинила на Й. И. Т. имотна вреда в размер на 10 170 (десет хиляди сто и седемдесет) лева, а именно - вследствие на възбуденото и поддържано заблуждение мотивирала Т. да се разпореди на 28.12.2016 г. в нейна полза със сумата от 10 170 (десет хиляди сто и седемдесет) лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл.

54 от НК й е наложено на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимата Е. Д. е осъдена да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й. Т. сумата от 10 170 (десет хиляди сто и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното от Д. престъпление, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2016 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Е. Д. е осъдена да заплати направените по делото разноски – 1) на частния обвинител и граждански ищец Й. Т. – 1 1

300 (хиляда и триста) лева, представляваща направени по делото разноски от него за адвокатско възнаграждение; 2) по сметка на СДВР – 201,02 (двеста и един лева и две стотинки) лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски; 3) по сметка на СРС – 30 (тридесет) лева, представляващи направените в хода на съдебното производство разноски, и 406,80 (четиристотин и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от подс. Е. Д. чрез защитника й, с които се прави искане за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Оспорва се приетото от СРС за категорично доказано твърдение на св. Р. С., че подс. Д. е уведомена през 2016 г. за оттегляне на едно от двете пълномощни. Излагат се доводи, че подсъдимата не е имала възможност да разбере за оттеглянето на пълномощното, тъй като не е била уведомена с нотариална покана за това действие. Възразява се и срещу приетото от първия съд, че подсъдимата е заплашвала св. Р. Ц. след като е разбрала за оттеглянето на пълномощното. Поддържа се, че подсъдимата е подписала предварителния договор с пълномощно от 2015 г., което е валидно и към настоящия момент, т.е. тя има представителна власт относно процесния имот. Оспорват се мотивите на СРС в частта, че отношенията между св. Т.Ц. и подс. Е. Д. са се влошили във връзка с разходването на средствата от продажбата на имота и се твърди, че отношенията между тях са прекратени много преди 2016 г. Излагат се доводи, че всички документи, относими към имота, са били оставени три дни преди сделката при нотариуса и подсъдимата не е била уведомявана нито по телефона, нито писмено да са били налице някакви проблеми с тях, вкл. и че упълномощаването й е било прекратено. В тази връзка се посочва, че нито един от разпитаните по делото свидетели не съобщава нотариусът да е казал, че е прекратено пълномощното, а една от разпитаните по делото брокерки е посочила, че е извършила проверка на пълномощното от 2016 г. и не е имало оттегляне. Възразява се и срещу приетото от районния съд, че на 27.12.2016 г. е имало среща в офис на брокер и се твърди, че подсъдимата никога не е посещавала техен офис и срещите са били единствено в лобито на хотел Парк Инн в кв. „Лозенец“.

Твърди се, че предварителният договор е подписан от подсъдимата с пълномощното от 2015 г. в присъствието само на едната брокерка, без там да присъства Й. Т. или негов пълномощник, а след изискването на банката подсъдимата предоставила и другото пълномощно, но и двете страни били наясно, че сделката ще се изповяда между Т. и Ц..

Излагат се доводи, че случаят касае гражданскоправни отношения между страните, които следва да се решават посредством способите на ГПК.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и вещи лица, както и събирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подзащитната му да бъде признат за невиновна по така повдигнатото обвинение.

Излага твърдения, че подсъдимата е била надлежно упълномощена и не са били налице никакви измамни действия от нейна страна.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен, поради което прави искане за неговото потвърждаване. Посочва, че са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.

209, ал. 1 от НК, за което подсъдимата е осъдена от първата инстанция.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Й. Т. прави искане за 2 потвърждаване на обжалваната присъда като правилна. Счита, че СРС обективно и всестранно е изследвал наличния по делото доказателствен материал въз основа на който е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Оспорва възраженията на защитата, че подсъдимата не била разбрала защо в последния момент сделката се отменя, като посочва, че същата е знаела, че пълномощията й са оттеглени. Излага доводи, че вината на подсъдимата се потвърждава от невръщането на паричните суми както на първоначалните кандидат-купувачи, така и на частния обвинител, който впоследствие, месец след това, сключва предварителен договор с нея със същото пълномощно, като тя е имала ясното съзнание, че това пълномощно не й дава никакви права. Поддържа, че това се подкрепя както от невръщането на паричните суми от нейната страна, така и от факта, че тя многократно отлага сключването на окончателен договор под най-различен предлог, че истинският купувач не може да се яви, т.е. всички нейни действия говорят еднозначно за нейната цел – да се възползва чрез създаването на фалшива представа в кандидат-купувачите, че тя е надлежно упълномощено лице, за да се облагодетелства от капарото, което получава, а евентуално и цялата сума по сделката при сключването на окончателен договор. Прави искане да бъдат присъдени направените от частния обвинител разноски по делото съгласно договора за правна помощ.

В своя защита подс. Е. Д. заявява, че при сключване на договора с ЧО Т. е представила пълномощно от 2015 г., което и към момента не е оттеглено. Посочва, че впоследствие банката поискала допълнително друго пълномощно, което било представено, но предварителният договор е сключен с пълномощното от 2015 г., т.е. към този момент е имала две пълномощни относно процесния имот от собственика Р.

Ц.. Излага доводи, че избрания от частния обвинител нотариус е съхранявал документите по продажбата и в нито един момент не е констатирал, че сделка не може да има, че пълномощното й е било нередовно или че има някакъв проблем с документите.

В последната си дума подс. Д. прави искане за отмяна на атакуваната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимата Е. П. Д. е родена на ******* г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, със средно-специално образование, студент.

На 14.08.2008 г. св. Р. Ц. придобила недвижим имот - апартамент № 53, находящ се в гр. София, кв. *******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65.37 кв.м. Сделката била обективирана в нотариален акт от 14.08.2008 г. № 109, том II, рег. № 3072, нотариално дело № 297/2008 г. по описа на нотариус Н.В., вписана в регистъра при Нотариалната камара под № 014 с район на действие СРС.

По това време подс. Е. Д. живеела на семейни начала със син на св. Р. Ц. - св.

3

Т.Ц., заедно с детето им в посочения недвижим имот. Впоследствие те прекратили интимните си отношения, но продължавали да съжителстват заедно и решили да продадат апартамента, като имали намерение да инвестират паричните средства за закупуване на общински парцел с цел строеж. Двамата се разбрали подсъдимата да осъществява огледите на имота.

На 03.07.2015 г. св. Р. Ц. се явила пред нотариус В.Г., вписана в регистъра при Нотариалната камара под № 340 с район на действие СРС, която заверила подписа й, положен върху пълномощно, с което упълномощила подс. Е. Д. безсрочно да я представлява пред всички институции в страната във връзка с горепосочения имот.

Изрично била зачертана т. 4 от пълномощното, съгласно която подс. Д. можела да продава и прехвърля имота, като поправката била надлежно удостоверена от нотариуса.

На 23.03.2016 г. св. Р. Ц. се явила отново в кантората на нотариус В.Г., където били заверени подписът (с peг. № 2245) и съдържанието (с peг. № 2246) на пълномощно, с което тя упълномощила подс. Е. Д. със следните права:

- да я представлява пред държавните общинските и данъчни органи и администрации, пред ТД на НАП в страната, с право да подава, подписва и получава от нейно име и за нейна сметка документи, молби и декларации за притежавания от нея недвижим имот, посочен по-горе;

- да я представлява пред общините и ТД на НАП и данъчни администрации в София, с право да подава от нейно име и за нейна сметка молби за издаване на удостоверения за данъчни оценки и скици за притежавания от нея недвижим имот;

- да я представлява пред Агенция по геодезия, картография и кадастър, Агенция по вписванията, нотариуси, съдилищата в страната, с право да се снабдява с всякакви документи /оригинали и преписи/ от документи, нотариални актове, скици, схеми, договори, данъчни оценки, удостоверения за семейно положение, удостоверения за граждански брак, удостоверения за наследници, удостоверения за вещни тежести и всякакви други документи, касаещи притежавания от нея недвижим имот;

- да я представлява пред физически и юридически лица и нотариуси в страната с правото да се разпорежда, както намери за добре, като продава,заменя, дарява, ипотекира на лица, при цени, срокове, условия, каквито намери за добре, включително и действайки при договаряне сам със себе си при условията на чл. 38, ал. 1, изречение последно от ЗЗД, притежавания от нея недвижим имот;

- да подаде, подпише и получи всички необходими документи и нотариалния акт за продажба, дарение, замяна с недвижимия имот, както и да получи по банков път продажната цена от купувачите, като сумата бъде преведена по сметка на св. Ц. или по сметка на подс. Д.;