Решение № 469 от 12.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. П., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20234430201659 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0938-001572/ 18.05.2023 г. на ОДМВР П., С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г, с което на И. С. Г., с ЕГН**********,с адрес гр./с.

ГР.П., ЖК **** за виновно нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП на осн.чл.179, ал.2 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева .

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна - АНО редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява и не ангажират становище.

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен съставил акт за установяване на административно нарушение № GA975552, от 05.05.2023 г. от К. К. С., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР, при С- Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ П., ОДМВР П.,. против жалбоподателят И. С. Г., с ЕГН**********, точен адрес гр./с. ГР.П., ЖК **** ,СУМПС № ***, категория В, издадено от ОДМВР П.,за това, че на 05.05.2023 г. в 16:45 часа, в ГР.П. на УЛ.БЪЛГАРСКА АВИАЦИЯ като Водач на лек автомобил, ФОЛКСВАГЕН БОРА, ****, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Град П. улица Българска Авиация до номер 19 с посока на движение към улица Кара Кольо управлява лек автомобил Фолксваген Бора с регистрационен номер **** като извършва следното нарушение 1.При движение с несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движение не успява да спре и удря с предна лява 1 част спрелият и изчакващ в колона от автомобили лек автомобил Фиат Мултипла с регистрационен номер **** в задна дясна част с водач С.Д. като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила, е извършил:

1. водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа, с условията на видимост,интезивността на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за ДВИЖЕНИЕТО.ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 2 от ЗДвП.

2. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателят. В издаденото НП по идентичен с АУАН начин е описано нарушението, като е посочено че е нарушена правната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 24.07.2023г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС гр.П. от жалбоподателят с жалба от 28.04.23г.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят посочи че нарушението е станало по начина описан в АУАН .Автомобилите са заварени на мястото на произшествието и не е имало спор за виновността между участниците в ПТП,като водачът на единият автомобил-л.а Фият намалява скоростта и водачът на л.а Фолксваген Бора не е успял да спре и и го е блъснал в задната му част.

.В тази насока напълно идентични са показанията и на свидетелят на АУАН Л.Ц..

Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП №23-0938001572/18.05.2023г.; АУАН серия GA №975552/05.05.2023г.; Справка за нарушител/водач Протоколът е подписан на 10.10.2023 Протокол за ПТП №1858296/05.05.2023г.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът съобрази, че настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП и извършено ли е виновно. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това 2 означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина.

Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи 3 притежаващи нужните правомощия за тези действия.

По делото е представена и приета оправомощителна заповед , удостоверяваща материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните основания:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП.

В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочено конкретно кое от всичките изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, не се е съобразил, а са изброени всичките хипотези на чл20 ал2 от ЗДвП. Непосочването на конкретните факторите с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Отделно от това, от показанията на актосъставителя и свидетелят на АУАН в съдебно заседание се установява, че същият не знайно как е стигнал до извода за несъобразена скорост. Други данни за несъобразяването на скоростта по делото не се съдържат,както и не се съдържат данни за атмосферните условия,какви са били към момента на ПТП,каква е била пътната настилка.

Наред с това със същото НП е прието, че жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е допуснал пътно- транспортно произшествие. Единствено като причина на ПТП е посочено в АУАН и НП несъобразена скорост.Посочена е правната квалификация на нарушението – чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

С описание на нарушението при издаване на НП обаче е прието нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Относно нарушението на чл. 20, ал. 2 от 4

ЗДвП - съгласно посочената норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се съобразява при избиране на скоростта. В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП липсва конкретно посочване, с кое точно от визираните в чл.

20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства не се е съобразил водача.. Следва да се посочи, че конкретното обстоятелство, с което не е съобразил поведението си дадения водач, съставлява съществен елемент от състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и неговото непосочване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице. На следващо място, видно от показанията на самия жалбоподател, дадени в хода на първоинстанционното производство, Тодоров е изгубил контрол върху управлението на автомобила и е излязъл вдясно, по посока на платното за движение. На база така събраните доказателства се достига до извода, че е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.