Решение № 160 от 04.09.2026, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към Решение № 160 от 04.09.2026 година по ЧНД № 650/2026 година на Районен съд – Свиленград Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).

В Искането на Прокурора, на основание на което е образувано делото, се посочват факти и обстоятелства, обосноваващи извода, че лицето К.Д.А. с ЕГН ********** и с настоящ адрес: град ************, ул.„************, област Хасково, страда от психично заболяване, което го прави опасен за себе си и околните, като се иска задължително настаняване и лечение по ЗЗ.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград поддържа Искането за задължително лечение по принудителен ред в психиатрично заведение на лицето К.Д.А..

Дадена е възможност от Съда на К.Д.А. да бъде изслушан. Същият заявява, че не желае да бъде настанен за лечение, тъй като сам се грижи за себе си. След изготвяне на Заключението по назначената от Съда експертиза, по реда на чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, отново бе изслушан, като заявява, че не иска да бъде настанен в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД, тъй като посоченият период бил доста продължителен.

Назначеният служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска – адвокат Р.Б., сочи, че А. следва да бъде настаняван, тъй като са налице условията за задължително лечение, посочени в ЗЗ и тъй като това е в негов интерес.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед становищата на страните, Съдът установи следната фактическа обстановка:

К.Д.А. и свидетелят А.Д. А. са братя, а Ж.Т. А.а е съпруга на последния. В дома на последните двама живее и дъщеря им – свидетеля Т.А.Д. с малолетната си дъщеря Д. (на 12 години).

К.Д.А. е бил настанен за лечение през годините многократно в Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” в град Раднево. Бил е настанен еднократно и в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД за времето от 05.03.2026 година до 05.05.2026 година, като след изписването му от психиатричното заведение не приемал предписаните му лекарства, тъй като нямало кой да го контролира и ежедневно злоупотребявал с алкохол, поради което състоянието му се влошило – започнал да посещава по всяко време на денонощието дома на свидетеля А. А. и съпругата му Таня като чукал и блъскал по входната врата и я изкъртил (, което ги принудило да поставят метална (желязна) врата), крещял пред вратата нецензорни думи, отправял заплахи, псувал и обиждал, хвърлял камъни по прозорците на дома им и ги счупил, като с всеки изминат ден нещата се влошавали. Поради поведението на К.Д.А. детето на свидетеля Д. – Д., се страхувало да излезе навън само и 1 започнало да заеква, свидетелят Д. я било страх да ходи на работа, родителите й също изпитвали страх да идат до магазина и т.н. Поведението на К. А. било причина многократно да се търси помощ от органите на реда чрез позвъняване на ЕЕН 112, като е бил задържан за 24 часа със Заповеди по реда на ЗМВР като при задържането са били използвани физическа сила и помощни средства (белезници), тъй като се държал агресивно. Съставен му е и Протокол за предупреждение с оглед преустановяване на неправомерното му поведение. Агресивното поведението на К. А. станало достояние и на съседите в жилищната сграда, където живеели свидетелят А. и съпругата му.

Отделно от това К. А. ходел като клошар по улиците на града.

Приложена е медицинска документация, касаеща К. А., от която става ясно, че е с водеща диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост.

Шизофреноподобно психотично разстройство.”; както и че е без съзнание за психично заболяване, с алкохолна анозогнозия, отрича сетивни измами и психосензорни разстройства, склонен към гневни реакции и агресия, слаб контрол над импулсите и понижени когнитивни възможности.

На основание разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗЗ за изясняване на делото, Съдът назначи и изслуша Съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице психиатър. Определеното за такова д-р С.К. посочва, че след проучване на материалите по делото, след клинично психиатрично наблюдение в стационарни условия на лицето, психологично изследване и образно изследване на главния мозък, заключава, че е налице хронично и рецидивиращо психично разстройство от органичен тип (Д г. F07.8, други органични разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък), характеризиращо се със съществено нарушение на редица психични функции – когнитивна, емоционално-волева, личностова и поведенческа, като в основаната на заболяването стоят данни за дългогодишна злоупотреба с алкохол, достигнала до формиране на синдром на зависимост. Алкохолната употреба се свързва с поведенческа дезинхибиция, раздразнителност, агресивност и нарушаване на социалните задръжки. Налице е трайна личностова промяна и прогресиращ когнитивен дефицит. Тези нарушения обеславят трайно снижаване на способността на лицето да оценява адекватно собствевото си поведение и неговите последствия. Алкохолната употреба допълнително снижава контрола и усилва поведенческата дезинхибиция. К. А. е опасен за себе си и за околните. Т.е. покриват се критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, както и тези на чл. 155 от ЗЗ. Лицето с оглед данните, които се съдържат в Заключението на вещото лице не се лекува доброволно и не проявява желание да се подложи на такова. С оглед установения повишен риск от опасно поведение на К. А. е наложително провеждането на принудително стационарно лечение за срок от 2 месеца в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД. Вещото лице посочва, че К. А. не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение. В съдебно заседание вещото лице с е поддържа представеното 2

Заключение, като го допълва относно изписаната медикаментозна терапия.

Заключението по Съдебно-психиатрична експертиза е прието по делото без възражения от страните.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по Съдебно-психиатричната експертиза, тъй като е изготвена н а базата на събраните по делото доказателства, включително наличната медицинска документация, събраните анамнезни данни, проведените специализирани изследвания (образно изследване на главния мозък) и клинично наблюдение и преглед. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема посочената Експертиза за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценка и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в посоченото Заключение на вещото лице няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.

Съдът кредитира за достоверни и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Свидетелските показания са последователни, без вътрешни противоречия, логични, правдиво звучащи, взаимно подкрепящи се и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към настаняемото лице, което да ги провокира да дадат именно тези показания. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства, приложени в кориците на делото, които Съдът кредитира.

В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля А.Д. А., макар и същият да е брат на настаняемото лице, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на брата на настаняемото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да 3 бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му.

Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно обстоятелствата, релевантни за настоящото производство.

Съдът придоби и непосредствени, лични впечатления за състоянието на настаняемото лице, като констатира че е вътрешно напрегнат, подозрителен и импулсивен.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценено по същество, Искането на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград е основателно.

Съдът намира за безспорно доказано, че К.Д.А. попада в кръга на лицата, които по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ се нуждаят от специални здравни грижи, тъй като страда от психично заболяване. Психичното му заболяване е трайно и безспорно установено. Въз основа на него може да се направи извода, че е налице вероятност болният да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, както и своето.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице и двете предпоставки на разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ и настаняемото лице подлежи на задължително настаняване и лечение, тъй като поради заболяването си (първата предпоставка, т.нар. „медицински” критерий) може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките и околните и застрашава сериозно здравето им (втората предпоставка, т.нар. „социален” критерий). П о делото безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си от страна на настаняемото лице.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗЗ и предвид мнението на специалиста по изслушаната Съдебно-психиатрична експертиза, формата на това лечение следва да бъде стационарна, като болният се настани в център за психично здраве, а именно: в „Център за психично здраве - Хасково” ЕООД. Периодът на лечение следва да бъде за срок от 2 месеца, считано от 19.08.2026 година (когато е настанен в здравното заведение), тъй като от тази дата е започнало активното му лечение с Neurotop 200 мг, Diazepam 5 мг, Bevit forte и Сavinton forte 10 мг и това лечение продължава и към настоящия момент. Съдът приема, че продължителността на лечението е съобразена от експерта, който в най – пълна степен би могъл да прецени колко време е необходимо за стабилизиране на здравословното състояние на конкретния пациент.

Предвид Заключението на вещото лице, Съдът приема, че К.Д.А. не може 4 да изразява информирано съгласие за лечение, поради което на основание чл.

162, ал. 3, вр.§ 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби от ЗЗ следва да бъде определено лице, което да изразява информирано съгласие за лечение.

Предвид липсата на желание от страна на един от най - близки роднини на настаняемия (брат му А.Д. А.) и тъй като болничното заведение „Център за психично здраве - Хасково” ЕООД е отдалечено от местоживеенето на близките на К.Д.А., Съдът следва да назначи за такова лице определеното от Кмета на Общината по седалището на лечебното заведение.

С оглед приетото Заключение по експертизата и предвид степента на обостреност на заболяването на настаняемото лице, не следва да се спира изпълнението на Решението, независимо от обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано и протестирано.