Решение № 300 от 03.09.2020, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

Номер 300

03.09.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Сливен

На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мартин Ц. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова

Юлиана И. Толева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20202200500470 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №630/07.07.2020г. по гр.д.

№288/2020г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на Д. Х. П. , както следва: сумата от 112,30лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 19 часа за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 28.01.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 30,45лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2017г. до 01.01.2020г. С решението е осъдена ответната дирекция да заплати съответна държавна такса и разноски за вещо лице по сметка на СлРС.

Въззивната жалба е подадена от ОД на МВР - Сливен и с нея е обжалвано посоченото първоинстанционно решение изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство ОД на МВР – Сливен чрез пълномощника гл. юриск. Б. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че НСОРЗ и в частност разпоредбата на чл.9 от същата, е неприложима спрямо държавните служители в МВР, тъй като техния статут е уреден в специалния закон и издадените въз основа на него наредби, в т.ч.

Наредба за организация и разпределяне на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време и Наредба за условията и 1 реда за заплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР.

В посочените нормативни актове през процесния период, нито към момента, не е съществувала разпоредба, подобна на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Счита, че липсата не е въпрос на празнота, а на законодателна регламентация, на различен метод на регулиране на тези обществени отношения. Не е налице и неравностойно третиране на държавните служители в МВР спрямо работниците, с оглед предвидените и получавани от първите определени материални и нематериални блага. В чл.187, ал.3 от ЗМВР изрично било регламентирано полагането на нощен труд в размер на 8 часа за съответната смяна, за разлика от чл.136, ал.3 и чл.140 от КТ, а ищецът е работил на 12часови смени, от които 8 часа нощен труд. Специалният ред при регламентацията на извънредния и нощния труд за служителите на МВР изключва общите разпоредби и в частност тези на НСОРЗ. При работата на смени, работното време се отчита по специален ред на служителите на МВР, което прави недопустимо аналогичното прилагане на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Освен това счита, че неправилно разликата след въпросното конвертиране се възприема като извънреден труд. За да е извънреден труд, то той трябва да е положен в повече от установеното за него работно време, а в случая преизчислените часове не са положени в повече от ищеца, нито преди, нито след края на работното време, за която и да е смяна, защото реално не са отработени. Счита, че не са налице и предпоставките в алгоритъма, уреден в самата НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд. С оглед всичко изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново по същество, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – Д. Х. П. чрез пълномощника адв. Н.П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство Д.П. чрез пълномощника адв. П., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, 2 наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал.2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл.9, ал.2 от НОСРЗ. При спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време.

Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд.

Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Посочва, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл.140 от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие.

Поради това, доводът за изрична регламентация на продължителността на работното време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по адм.д.№8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл.31, аналогична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В с.з., въззивникът ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие гл. юриск. Б., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни съображения. Представя писмена защита с аналогични доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

В с.з., въззиваемият Д. Х. П. , редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.

3

Н.П., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора на същата подробни съображения и моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл.

272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от Д. Х. П. против ОД на МВР - Сливен искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г. в размер на 112,30лв. /с оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 30.06.2020г./, намиращ правното си основание в чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 30,45лв. /с оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 30.06.2020г./ за периода от изискуемостта до 01.01.2020г., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

4

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Съдът намира изложените във въззивната жалба съображения за неоснователни.

Безспорно, по делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство Д. Х. П. е държавен служител по смисъла на чл.169 от ЗМВР, като през процесния период от 01.10.2016г. до 31.03.2017г. /и към момента/ заема длъжността „полицай“ в участък „Надежда“ в РУ - Сливен при ОДМВР – Сливен.

Ищецът в първоинстанционото производство, видно от представените по делото писмени доказателства, е работил на сменен режим, обикновено 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза се установява полагането на извънреден труд от ищеца Д.П. през процесния период от 01.10.2016г. до 31.03.2017г., като вещото лице е посочило същия в часове. В заключението, в табличен вид е посочен и заплатения от работодателя извънреден труд в часове и остатъка след това. Районният съд е приложил императивната разпоредба на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, като е определил извънредния труд до 70 часа на тримесечие, възлизащ на общо 19 часа, като дължимото за него и незаплатено от работодателя възнаграждение възлиза на сумата 112,30лв.