Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 31.03.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2113/2022
Вид
Решение № 173
Подписан
31.03.2023
В сила
10.11.2023
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. К., 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102113 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „********* - *******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, ******* **** „*********“, представлявано от Н.Л.Л. - управител, чрез пълномощника адвокат Б. В. Б., АК-В., адрес за съобщения и призовки: гр. С., ул. „*********, над партер, офис ***, против **Р.Д.Х., Булстат ******, с адрес: с. Т., общ. П.Б., ул. „******“ ***. Ищецът твърди, че в качеството си на продавач продал на длъжника - купувач **Р.Д.Х. един брой движима вещ, представляваща пясъчен филтър за продажната цена от 3 800,00 лева. За извършената продажба и за реалното предаване на движимата вещ била издадена стокова разписка за получените стоково-материални ценности № ***/******** г. Същата била подписана от купувача-длъжник Р.Д.Х., действащ в качеството си на земеделски производител. Въпреки постигнатото съгласие и доставената на купувача вещ, договорената цена не била заплатена към настоящия момент. Сочи, че през месец март 2022 г., с оглед защита на правата и законните си интереси, по повод на горното вземане ищцовото дружество предприело действия по снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 и изпълнителен лист. Въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд - К. и на ****** г. била издадена заповед за изпълнение. На ******** г. били уведомени, че длъжникът е възразил срещу заповедта и в тази следва да предявят настоящия иск. С молба от ******* г. ищцовото дружество е уточнило, че процесният договор за покупко-продажба е сключен в деня, в който е подписана и приложената по делото стокова разписка № 1

***/******** г. Страните постигнали съгласие относно вещта, предмет на продажбата и цената, която следва да се заплати от купувача на ******** г., като на тази дата продавачът изпълнил задължението си по сделката.

Купувачът следвало да изпълни своето задължение в деня, в който е предадена вещта – ******** г. С оглед на гореизложеното, моли съда на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК да признае за установено, че ответникът **Р.Д.Х., БУЛСТАТ ******, с адрес: с. Т., общ. П.Б., ул. „******“ ***, дължи на ищеца „********* - *******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, ******* **** „*********“, представлявано от Н.Л.Л. – управител, плащането на сумата от 3 800,00 лева, представляваща продажната цена на движима вещ пясъчен филтър, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че предявената искова претенция се явява допустима, но по същество изцяло неоснователна. Твърди, че ответникът никога не бил сключвал договор за покупко-продажба на посочената в исковата молба вещ, нито получавал последната от ищеца. Следвало да се има предвид, че и двете страни по настоящето производство били регистрирани по ДДС и като такива, при сключването на договор за покупко-продажба, следвало да бъде съставен първичен счетоводен документ, в който да се отрази начисленото ДДС и който документ да служи като пряко доказателство за осъществената сделка.

Неговата липса, макар и отвсякъде да представлявала нарушение на данъчното законодателство, действително не можела да обоснове липса на сделка по смисъла на ЗЗД. Счита, че несъставянето на първичен счетоводен документ за твърдяната покупко-продажба в достатъчна степен изпълвала дължимото се от ответника насрещното доказване по липсата на сключена такава. По своята същност съставената стокова разписка по никакъв начин не можела да обоснове настъпването и съвпадането на волята на страните за сключване на договор за покупко-продажба. Последната можела, предвид и характеристиките си на частен свидетелстващ документ, единствено да установи предаването и получаването на една вещ или услуга, а не и на правното основание, на което това се получило. В конкретният случай представената стокова разписка не можела да удостовери дори и това обстоятелство, предвид факта, че подписа на „Приел“ не бил на ответника, като заявява, че оспорва неговата автентичност. Предвид гореизложеното моли съда отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание, чрез законния си представител Н.Л. поддържа изложеното в исковата молба. Пред съдебния състав заяви, че няма други търговски отношения с ответника, с изключение на процесния договор. Сключили договор за покупко-продажба с предмет пясъчен филтър. Р.Д.Х. го познавал от 2017-2018 г. тъй като той бил колега, земеделски производител на ****, а 2 ищецът, освен земеделски производител бил и преработвател на плодове със собствени хладилни мощности във *******. От гилдията го познавал. През 2019 г. имали сключен договор с търговец на органични продукти, на който Р.Х. доставял произведената си продукция – органични свежи ****. Другото дружество било „*****“ ООД, гр. Пловдив. Дружеството „*****“ ООД договорило с Х. да изкупи неговата продукция, а с ищеца сключило тристранен договор с акредитирания контролен орган Министерство на земеделието, да я преработи, защото ищецът бил сертифициран преработвател и склад. Сортирали на фракции и замразявали продукцията.

Р.Д.Х. през 2019 г. лично доставял за „*****“ ООД **** в склада на ищцовото дружество във *******, включително и на процесната дата ******** г. „*****“ ООД изкупували продукцията, ищцовото дружество работело на ишлеме за „*****“ ООД. Опаковали и „*****“ ООД им нареждали да предадат от тяхно име продукцията, която да бъде натоварена на превозно средство и предадена на техен клиент в България или в чужбина.

Дейността на ищцовото дружество била по сортиране, опаковане и замразяване. Преди това Х. го познавал от 2017-2018 г., към онзи момент нямали влошени отношения. Доставките се случвали с лицензирана транспортна фирма „*********“ ЕООД, и всичко, което не можело да се натовари на техния камион, се доставяло с бусове от земеделските производители. „*****“ ООД изкупували от Р.Х. и от съпругата му.

Респективно, част от доставките ги правил Р.Х. лично. Той идвал в склада на ищцовото дружество и там разтоварвали стоката. Х. видял филтъра на плаца.

Филтърът се използвал в дейността на земеделския производител, защото това бил пясъчен филтър, който пречиствал водата от водорасли, плесен и други и се използвал при открити водоизточници. Ищцовото дружество използвало филтъра за изкуствено езеро. Той напоявал ****те чрез капково напояване. Ако тази вода не се филтрирала, тя щяла да запуши капкообразователя. Р.Х. видял филтъра на плаца, управителят на ищцовото дружество го бил купил от С.. Филтърът бил втора употреба. Филтърът бил голям, като буре, което било 4 метра и с височина около 2 метра, с кранове по него и манометри. Имало вход, водата влизала, пречиствала се от пясъка, излизала чиста и отивала в капковото напояване. Ново това съоръжение било много скъпо. Същите пари по две в евро, около 6-7 хил. евро струвало ново.

Л. не бил използвал филтъра, защото имал такъв, по-малък. Респективно и Р. се нуждаел от такъв филтър. Видял го на плаца, докато разтоварвали ****те му и питал Л. дали няма да му го продаде. Казал му, че на драго сърце, ако му върши работа, защото Л. нямало да го ползва. Това го казал пред свидетели.

Свидетелите били двамата призовани. Имало и друг човек, но той вече бил покоен. Третият човек било момичето, което описвало стоката, също служител на ищцовото дружество, която обаче, предвид това, че описвала стоката, не можела да каже на 100%, че е чула в конкретика разговора. Тъй като в същия ден се очаквала доставка от голям прицеп с **** от с. Т. във *******, може би Р. вече бил дошъл в този момент. Х. доставил голямо 3 количество **** и се разтоварвала продукцията. Р.Х. карал с хладилен камион по-големите количества, а останалите с бусове. Н.Л. казал на Р.Х., че ще му продаде филтъра за парите, за които го купил и той попитал за цената.

Това били 3500 лева за филтъра, които бил платил и 300 лева за транспорт от С. до *******, общо 3 800. Това Н.Л. го казал и си стиснали ръцете пред свидетели. Този филтър, в същия ден, след като разтоварили ****те, натоварили празен амбалаж, който връщали на полето и в останалата част на камиона качили филтъра. Р. си бил тръгнал. Обещал да плати филтъра, но не го платил. Филтърът тръгнал към с. Т.. Това било на ******** г. Не можело да не бъде доставен. Представя като доказателства, заверен препис от стокова разписка № *** и № ***, за предаване на **** на „*********“ и заверен препис на фактура за транспорт и курсове по опис. Имало данни за това, че в същия ден имало доставки. Били в ежедневен контакт с Р.Х. през целия сезон, от юли до средата или края на октомври 2019 година, с него и неговите контрагенти. На ищцовото дружество Р.Х. нищо не плащал, за услугата плащал „*****“. С Х. нямали други парични договорки и размяна на суми.

През 2019 г. към края им се влошили отношенията с Р., тъй като той, поради неуредени отношения между него и „*****“, обвинил управителя на ищцовото дружество и се водело две години досъдебно производство, по което Л. бил привлечен като обвиняем. Досъдебното производство било прекратено с постановление на прокурора. Поради тази причина Л. нямал оригинала на стоковата разписка, защото тя била приложена по досъдебното производство. Твърди, че с Х. не общували, или ако говорили се стигало до брутални словесни атаки. Х. казал, че ще плати парите на ръка за филтъра, защото неговото финансово положение било много лошо и банковите му сметки били блокирани, защото бил длъжник на НАП. Л. не знаел как е бизнеса на Х. в момента. Знаел, че има проблеми. Л. го бил осъдил по ЧГД и Х. дължал адвокатски хонорар. РС-******* разглеждал делото, Л. го проучил със съдебен изпълнител и имал актуални данни, че финансовото му положение е влошено. Имуществото му било запорирано и възбранено. Х. имал шест цифрено задължение към държавата. На ******** г., същия ден на сделката, със стокова разписка № *** Х. доставил 11083 кг ****, доставени с камион и два буса с 3437 кг ****, описани в стокова разписка № ***.

Хартията била химизирана и не се четяла много добре, трудно се сканирала.

Фактурата, която Л. представя показвала движението на стока между с. Т. и гр. ******* и показвала, че имало курсове от с. Т. до гр. ******* и от гр.

******* до с. Т.. На 21.08. имало един курс, който твърди, че бил от с. Т. до гр. ******* и от гр. ******* до с. Т. и с този курс бил закаран пясъчния филтър. Един такъв филтър, нямало как да не е доставен, Х. не възразил, че филтърът бил некачествен и негоден да се използва. Един такъв филтър не можел да се счупи, освен ако не корозира. Корозията била свързана с ръжда, която била видима. Корозия нямало по този филтър. Л. му продал вещ, която била втора употреба. Сочи, че не бил търсил пясъчния филтър, не бил търсил парите по телефона, докато не подал заявлението по чл. 410 от ГПК. Р.Х.

4 също не го бил търсил и не било ставало въпрос за филтъра.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа становището, изложено в писмения отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

РС-К. е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от ********* - *******“ ЕООД, ЕИК ******** , против **Р.Д.Х., Булстат ****** . По образуваното ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС-К. била издадена заповед ***83 от ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 3800,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от ******* г. до окончателно изплащане на вземането и съдебни разноски по производството, от които 76,00 лева държавна такса и 363,00 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е посочено, че вземането произтича от незаплатена цена по договор за продажба и издадена стокова разписка за получените стоково-материални ценности № ***/******** г. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника **Р.Д.Х., Булстат ****** . С разпореждане ***003 от ****** г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на разпореждането като довнесе и дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и в срока по чл.