Решение № 82 от 25.09.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Айтос, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20242110200231 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на М. М. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, против НП № 24-0237-000059/ 14.03.2024г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Айтос. Със същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174,ал.3 ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10лева.

Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи че фактите, така както са приети в АУАН и НП не отговарят на истината, т.к. не той е управлявал процесното МПС.

В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява ,а се представлява от адв.Н.. В о.с.з. адв.

Н. застъпва тезата, че извършеното от Ч. не покрива фактическия състав на нарушението по ЗДвП, т.к. жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил.

Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и НП.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 10.01.2024г около 01,00ч в *** свид.Р. и М. изпълнявА. служебните си задължения по проверка на сигнал. Още след влизане в селото свидетелите видели срещу тях да се движи л.а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№А5103РА, водача на който завил на дясно веднага щом ги забелязал. Свидетелите разпознА. водача като „М.“, който и двамата познавА. по физиономия и го последвА.. ПодА. сигнал на автомобила да спре. След слизане от патрулния автомобил свид.извършили проверка и установили, че водач на автомобила е нарушителят М. Х., а на задната седалка седял свид.Е. А. М.. Нарушителят казал, че не носи СУМПС, а на въпроса дА. ще даде проба за алкохол отказал. В същото време марушителят отричал да е шофирал автомобила. Свид.М. също отричал да е управлявал процесния автомобил. С този мотив и двамата отказА. да дадат проба за алкохол, на жалбоподателят бил съставен АУАН , т.к. свидетелите видели него да управлява автомобила.

При тези факти и при нА.чие на доказателства относно авторството на нарушението свид. Р.

Р. съставил АУАН № 1186306/10.01.2024г на нарушителя М. М. Х., който нарушителят отказал да подпише.

На 14.03.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено атакуваното НП№24-0237000059/14.03.2024г, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от контролните органи фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото показанията на свид. Р. и М.в. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Свид.Е. М. , макар че беше издирван по делото, вкл. от съдебна охрана не се яви, за да даде показания.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при 2 него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дА. това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дА. е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реА.зиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дА. има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реА.зиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 08.05.2024г съгласно отбелязването направено в текста на НП (л.5 гръб).

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на 3 чл.34 ЗАНН.

Относно твърдяното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП , съдът констатира че от събраните гласни доказателства - показания на свидетелите, кореспондиращи и потвърждаващи отразените в АУАН констатации, се установява следното: Жалбоподателят на 10.01.2024 г. около 01,00 часа, управлява л.а.Мерцедес модел „Вито“ с peг.№ А5103РА в *** , общ. Айтос, а след покана да бъде тестван за нА.чие на алкохол в кръвта отказал, с което действие осъществил фактическия състав на посоченото нарушение.

В хода на настоящото изложение съдът не може да се съгласи, със защитната теза на жалбоподателя, че последният е бил в правото си да откаже да бъде тестван за употреба на алкохол, т.к. в момента когато му е указано от проверяващия орган да извърши това той не е управлявал МПС. От разпита на свид.Р. и М. недвусмислено се установи, че управлявайки патрулния автомобил той се е оказал срещу автомобила на жалбоподателя, който е бил зад волана ,както и че е предприел действия да го последва без да губи визуален контакт, като свидетелите дори са видели как в момента на спиране на автомобила Е. М. се е преместил на задната седалка, а нарушителят се е преместил от предла лява , на предна дясна седалка.

Запитани от свид. кой е управлявал автомобила и двамата отрекли, което е лишено от житейска логика, т.к. автомобилът няма как да се движи без водач.

Съдът счита, че задължението създадено с чл.174, ал.3 ЗДвП се отнася именно до хипотезата, когато лицето е водач на „моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина” и в това качество откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Изложеното в пълна степен се отнася за жалбоподателя, т.к. в моментът, когато е извършена проверката нарушителят е имал качеството „водач” на МПС. И двамата свидетели са категорични, че добре познават нарушителя и няма никакво съмнение , че той е управлявал процесното МПС. При тази фактическа обстановка контролните органи са били в правото си да поискат от нарушителя да бъде тестван за употреба на алкохол, а отказът му законосъобразно е довел до санкциониране по цитираната законова разпоредба на ЗДвП.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че от АНО беше доказано нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, извършено от нарушителя М. Х.. Наложеното наказание съответства на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДвП, като текстът сочи точен размер на наказанието „Глоба“ и „Лишаване от права“, в които смисъл на АНО не е дадена възможност да съобрази размера на двете наказания в някакви граници съобразно смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства. Сам законодателят е отчел високата степен на обществена опасност на нарушението и умишлено не е предвидил наказанието в някакви граници , а го е посочил като константа- Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от права за срок от 24 месеца, от които стойности АНО не може да се отклони по свое усмотрение.

Относно нарушението по т.2 НП разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което водач на МПС , който е правоспособен не носи СУМПС от съответната категория. От обективна страна извършеното от М. Х. деяния, консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно : на 10.01.2024г около 01,00ч в *** управлява марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№А5103РА, 4 за което не носи СУМПС от съответната категория. Деянието е подробно описано от свид.Р., който е поискал от нанарушителя да им представи съответните СУМПС, а той е отказал .От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасният му характер, знаел е, че като правоспособен водач следва да носи и представи при поискване СУМПС и не го е направил.

В този смисъл правилно е наложена и предвидената в санкционната част на чл.183, ал.1, т.1, предл.1 ЗДвП „Глоба” в размер на 10 лева.

За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения. Чл.93, т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчА.вата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна.